Нов брой на сп. "Знаци" - 1/2013

◊ В НОВИЯ БРОЙ

Въпреки политическата каша в държавата (а може би именно поради нея!), обществото ни все повече има нужда от духовни празници, каквито безспорно осъществява всеки нов брой на списание „Знаци“, издавано от Славянска литературна и артистична академия (Варна).

Редно е това списание да бъде разпространявано в много по-голям тираж – определено се чувства липсата на интелектуални издания по павилионите за вестници и в София, и в страната. Дизайнът и съдържанието му биха привлекли вниманието на твърде широк кръг интелектуалци.

В първия брой за годината си дават хармонична среща различни жанрове и направления в изкуството: театър и кино (интервю с Андрей Кончаловски, портрет на актрисата Дарина Параскова), изобразително изкуство (Виолета Радкова – художник-сценограф), балет (Дорина Инджова, зам.-председател на Българската спортно-танцова федерация, международен съдия). Естествено е обаче да преобладават произведения на литературата: стихове, разкази, критически материали, откъси от романи. Списание „Знаци“ изисква от читателя сериозно, почти професионално отношение към четенето, защото фокусът към всеки автор разкрива ред аспекти от даден творчески натюрел.

Ето защо поетите участват с цикли от по 8-10 стихотворения, за да се потопим и наистина да „разчленим“ в съзнанието си този почерк, който бихме разпознали и занапред. Със свои емблематични стихотворения е представен Ивайло Балабанов („Елен в зоопарка“, „Жена в дъжда“, „Господи, слез да вечеряме“, „Бяла риза“ и др.); Иван Есенски разговаря с невидими същности и ни въвлича в своя диалог, защото „нощта е разсънила всички илюзии“; Бойка Драгомирецкая в един изповеден цикъл от 13 стихотворни миниатюри е събрала ефирни водопади от страсти, видения и болка, защото „думите имат много лица и много хастари“. Живеещата в Швеция българска поетеса Рада Добриянова търси изходите на света с български колорит в един чуждоезиков концептуален поетичен вернисаж, представяйки новите си стихосбирки – „Самата любов (Фрагменти)“ и българо-английското издание „Северен ирис“. Още интелектуални пътешествия в пространството на поезията ни предлагат Красен Костов, Генка Петрова, Ели Видева, Мина Карагьозова, Карина Риц (в превод на Елка Няголова). Най-доброто от внезапно отишлия си хасковски поет Червенко Крумов ще ни припомни силата на неговата носталгична императивност и пантеистична нежност, които няма да забравим: „Една въздишка крехка беше моста, / по който тръгвахме нагоре – в небесата.“

Прави впечатление и заслужава адмирации опитът на екипа на списанието да въведе акцентни ядра в дискурса на ценностите: един от тях е регионалното представителство (в случая – Хасковския регион); друг е историческата фабула – запознаваме се с интригуващ откъс от новия роман на Неда Антонова „Царица Елеонора Българска“; трети акцент – имена на живи класици в българската литература: Любомир Левчев и неговата поема „Слънчев часовник“, есе за Левчев от Елка Няголова и статия за прозата на Левчев („Фениксът на 21-ви век“, откъс от книга на Анжела Димчева); четвърти акцент – книга събитие: представена е новата публицистична книга на Николай Петев „17 есета против този свят“. Освен с три публикувани есета („Многоточието“, „Първият трамвай“ и „Пътят“), читателите ще се запознаят и с рецепцията на тази така актуална книга чрез критическите интерпретации на Веселин Стоянов и Георги Драмбозов.

Тези акцентни ядра обаче са смислово завършени от сполучливо намерена философска рамка – началото и края на несекващия разговор за духовното: списанието започва с един истински есеистичен шедьовър на Георги Венин за Васил Левски, където се казва: „Ако Ботйов е паралелът на България, Левски е нейният меридиан... Средоточието между Левски и Ботйов е духовният център на България. И как прилича това пресичане на мъченически кръст! Но нали само след разпятието има възкресение!“

След това есе темата за славянското духовно единение подема акад. Юрий Беляев (президент на Академията за руска словесност), който пледира в интервю за Елка Няголова: „Триадата „Красота – Доброта – Честност“ може да спаси и обедини народите.“ А финалът на този брой 1 на сп. „Знаци“ за 2013 г. представлява две странички оглушителен гонг: „Да съхраним Държавата на духа“ (Декларация на Съюза на българските писатели), на която се надяваме да обърнат внимание новите депутати в българския парламент.