Издания / премиери
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Излезе от печат кн. 4, 2011 на списание "Философски алтернативи"
Връзката на бизеса, печалбата, стопанския манталитет, професионализма с хоризонта на етиката, на доброто, на морала
◊ АКЦЕНТИТЕ В БРОЯ
Две есета на известния английски философ Дейвид Хюм, написани в средата на XVIII век и публикувани тук за пръв път на български език, които с просвещенска логика и патос отхвърлят два основни постулата на християнството – за безсмъртието на душата и за самоубийството като грях. Авторът е убеден, че философията и разумът дават “противоотрова” срещу “суеверието” и “лъжливата религия” и връщат на хората “естествената им свобода”. Новаторски, опасни за времето и за автора си идеи, поради което не са публикувани приживе.
Три тематични блока, които разискват връзката на бизнеса, печалбата, стопанския манталитет, професионализма с хоризонта на етиката, на доброто, на морала. Съвременното явление “академичен капитализъм”, което анализира Иван Кацарски, визира засиленото влияние на бизнеса и бюрокрацията върху науката и образованието за сметка на влиянието и авторитета на професионалите: комерсиализация на науката, индустриализация на университетите, подценяване на фундаменталните изследвания и подкрепа на приложните, увеличаващо се влияние на професионалните мениджъри и администраторите за сметка на автономията и свободата на академичния състав, превръщане на департаментите в центрове за генериране на печалба, количествени методи за оценяване на научния труд. Българският вариант на този “академичен капитализъм” се преценява като “ирационален”: облагодетелства институции със слаби резултати и наказва тези с добри постижения, “съдържа мафиотски елемент”. Ситуация, която е характерна за страната ни като цяло - за повечето хора в България са достъпни само “горчивите плодове на неолибералната трансформация”, заключава авторът.
Ситуация, доста далеч от утвърдените принципи и норми в авторитетни изследвания и традиции, представени в статията на Силвия Минева: знанието е най-висококачествената от всички власти (А. Тофлър), професионализмът е “етичен код, социална връзка, модел на взаимна регулация и самодисциплина” (М. Уолзър), образованието е “лек за заблудите и самозаблудите” на “средния човек” (Хосе Ортега-и-Гасет)”, срещу властта на “необразованите, недообразованите, а също и самоуките”; всяка криза е криза на образованието и няма друга криза освен на образованието (У. Липман).
Статиите на Станка Христова, Валентина Драмалиева и Даниела Сотирова разискват реални съвременни практики, в които тези принципи са в по-голяма или по-малка степен реализирани – конфуцианския стопански манталитет, социално отговорния бизнес, който “постига печалба, но по начини, които зачитат етическите стандарти и уважават човека, хората, общностите, обществото и природата”.
Прочетете и ще видите!
Нонка Богомилова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
Списание “Философски алтернативи”, 4/2011
Водещи броя: Емилия Маринова и Николай Обрешков
Философска класика
. Дейвид Хюм - За безмъртието на душата
. Георги Янков – Бележка на преводача
Философски и социологически подходи към обществото
. Иван Кацарски – Академичният капитализъм
. Силвия Минева - Професионализмът е хуманизъм
. Мая Келиян – Стилът на живот като методологически инструмент за изследване стратификацията на постмодерното общество
Етика и стопански манталитет
. Станка Христова – Конфуцианският стопански манталитет
. Валентина Драмалиева – Къде се срещат прагматизмът на етиката и филантропията на бизнеса
. Даниела Сотирова – Феноменът “Етически мираж”
Добро и зло: моралните дилеми
. Силвия Серафимова - По обраслите с трева пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло
. Ерика Лазарова - Франциск от Асизи – канонизираният еретик или за алианса между катарската етика и католицизма
Логика
. Александър Гънгов – Логически грешки в клиничния дискурс
. Васил Пенчев – Теоремата на Мартин Льоб във философска интерпретация
От философи за философи
. Любен Сивилов – Моят учител
Културен терен
. Красимира Байчинска, Весела Ванчева – Нестинарството в България – традиция и съвременност
Отзиви
. Димитър Цацов – Енциклопедия за процесуалната философия
. Атанаска Чолакова – Фантастичното и неговите измерения
* Списание “Философски алтернативи” се индексира от EBSCOhost, The Philosopher’s Index, CEEOL.
Две есета на известния английски философ Дейвид Хюм, написани в средата на XVIII век и публикувани тук за пръв път на български език, които с просвещенска логика и патос отхвърлят два основни постулата на християнството – за безсмъртието на душата и за самоубийството като грях. Авторът е убеден, че философията и разумът дават “противоотрова” срещу “суеверието” и “лъжливата религия” и връщат на хората “естествената им свобода”. Новаторски, опасни за времето и за автора си идеи, поради което не са публикувани приживе.
Три тематични блока, които разискват връзката на бизнеса, печалбата, стопанския манталитет, професионализма с хоризонта на етиката, на доброто, на морала. Съвременното явление “академичен капитализъм”, което анализира Иван Кацарски, визира засиленото влияние на бизнеса и бюрокрацията върху науката и образованието за сметка на влиянието и авторитета на професионалите: комерсиализация на науката, индустриализация на университетите, подценяване на фундаменталните изследвания и подкрепа на приложните, увеличаващо се влияние на професионалните мениджъри и администраторите за сметка на автономията и свободата на академичния състав, превръщане на департаментите в центрове за генериране на печалба, количествени методи за оценяване на научния труд. Българският вариант на този “академичен капитализъм” се преценява като “ирационален”: облагодетелства институции със слаби резултати и наказва тези с добри постижения, “съдържа мафиотски елемент”. Ситуация, която е характерна за страната ни като цяло - за повечето хора в България са достъпни само “горчивите плодове на неолибералната трансформация”, заключава авторът.
Ситуация, доста далеч от утвърдените принципи и норми в авторитетни изследвания и традиции, представени в статията на Силвия Минева: знанието е най-висококачествената от всички власти (А. Тофлър), професионализмът е “етичен код, социална връзка, модел на взаимна регулация и самодисциплина” (М. Уолзър), образованието е “лек за заблудите и самозаблудите” на “средния човек” (Хосе Ортега-и-Гасет)”, срещу властта на “необразованите, недообразованите, а също и самоуките”; всяка криза е криза на образованието и няма друга криза освен на образованието (У. Липман).
Статиите на Станка Христова, Валентина Драмалиева и Даниела Сотирова разискват реални съвременни практики, в които тези принципи са в по-голяма или по-малка степен реализирани – конфуцианския стопански манталитет, социално отговорния бизнес, който “постига печалба, но по начини, които зачитат етическите стандарти и уважават човека, хората, общностите, обществото и природата”.
Прочетете и ще видите!
Нонка Богомилова
◊ СЪДЪРЖАНИЕ
Списание “Философски алтернативи”, 4/2011
Водещи броя: Емилия Маринова и Николай Обрешков
Философска класика
. Дейвид Хюм - За безмъртието на душата
. Георги Янков – Бележка на преводача
Философски и социологически подходи към обществото
. Иван Кацарски – Академичният капитализъм
. Силвия Минева - Професионализмът е хуманизъм
. Мая Келиян – Стилът на живот като методологически инструмент за изследване стратификацията на постмодерното общество
Етика и стопански манталитет
. Станка Христова – Конфуцианският стопански манталитет
. Валентина Драмалиева – Къде се срещат прагматизмът на етиката и филантропията на бизнеса
. Даниела Сотирова – Феноменът “Етически мираж”
Добро и зло: моралните дилеми
. Силвия Серафимова - По обраслите с трева пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло
. Ерика Лазарова - Франциск от Асизи – канонизираният еретик или за алианса между катарската етика и католицизма
Логика
. Александър Гънгов – Логически грешки в клиничния дискурс
. Васил Пенчев – Теоремата на Мартин Льоб във философска интерпретация
От философи за философи
. Любен Сивилов – Моят учител
Културен терен
. Красимира Байчинска, Весела Ванчева – Нестинарството в България – традиция и съвременност
Отзиви
. Димитър Цацов – Енциклопедия за процесуалната философия
. Атанаска Чолакова – Фантастичното и неговите измерения
* Списание “Философски алтернативи” се индексира от EBSCOhost, The Philosopher’s Index, CEEOL.
Автор:
Списание "Философски алтернативи"
Публикация:
03.01.2012 г. 15:08
Етикети:
Посетено:
1720
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/4/news/13865-izleze-ot-pechat-kn-4-2011-na-spisanie-filosofski-alternativi