Награди
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Литературната награда "Дъбът на Пенчо" за 2008
Антония Велкова-Гайдаржиева и Пламен Дойнов с наградата тази година
◊ СЪБИТИЕТО
На 28 май 2008, в деня на годишнината от смъртта на Пенчо Славейков, проф. дфн Светлозар Игов за втори път връчи литературната награда „Дъбът на Пенчо”.
Наградата „Дъбът на Пенчо” се дава за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването й.
За пръв път наградата бе присъдена през миналата година на Златомир Златанов за цялостното му творчество.
◊ ТАЗИ ГОДИНА
Наградата бе присъдена на Антония Велкова-Гайдаржиева за монографията „Васил Пундев и българската литература” и на Пламен Дойнов за изследването „Българската поезия в края на XX век”.
Ритуалното връчване на наградата тази година се състоя пред запазения и до днес „Дъб на Пенчо” в Корубаглар (дн. кв. Лозенец) в присъствието на „общество от посветени”, сред които – Златомир Златанов, Иван Цанев, Пламен Антов, Йордан Ефтимов, Юлиян Жилиев, Йорданка Кузманова и др., както и на случайни минувачи в този столичен парк.
Проф. Светлозар Игов увлекателно разказа историята на реалния и митологичен дъб, част от пейзажа на „високий хълм” от „Псалом на поета”, където творецът мечтае да бъде погребан. Тази височина над Перловската река, днес гъсто заселен столичен квартал, в миналото е била пустееща покрайнина на юг от София, засадена с лозя и вишневи градини, любимо място за излети и разходки, из нея често е правел своите „шетни” народният поет Иван Вазов. При заселването си в София през 1884 г. Петко Славейков купил в Корубаглар място, останало незастроено и ползвано от семейството като градина.
Синът на стария Славейков, Пенчо, обичал да посещава това място заедно с Мара Белчева и приятели, те седели привечер под запазения и до днес дъб и гледали под разстилащата се под лъчите на залеза София. Желанието си да бъде погребан на това любимо място Пенчо Славейков споделя в стихотворението „Псалом на поета”, изпратено в новогодишно писмо до Мара Белчева. Близките на поета са искали да погребат скъпия си покойник на това място в специално построена гробница, за която художникът Харалампи Тачев направил скица, репродукция на която представлява литературната награда „Дъбът на Пенчо”. Същият художник прави и проект за корица на „Сън за щастие”, на която поетът е изобразен под любимия си дъб в Корубаглар, отправил поглед към залязващото слънце. „Пенчовият дъб” се превръща в сакрализирано ритуално място за отдаване почит към големия творец. Там всяка година в деня на смъртта му д-р К. Кръстев и проф. Боян Пенев организират студентски четения.
По-късно тази традиция е прекъсната, епизодично възстановявана от почитатели на поета. През 80-те години на 20 в. близо до дъба на Пенчо е сложен каменен знак, известяващ, че на това място ще бъде сложен паметник. Но и до днес не е изпълнен нито заветът на Пенчо, нито е издигнат паметник.
Автор:
Публикация:
02.06.2008 г. 22:18
Етикети:
Посетено:
1886
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/36/news/6007-literaturnata-nagrada-dabat-na-pencho-za-2008