Литературната награда "Дъбът на Пенчо" за 2019

◊ СЪБИТИЕТО

На 28 май 2019 година, в деня на годишнината от смъртта на Пенчо Славейков, на мястото, възпято от него в „Псалом на поета”, в софийския квартал „Лозенец” 

проф. дфн Светлозар Игов връчи за тринадесети път литературната награда „Дъбът на Пенчо”, която се присъжда за приноси към модерната българска литература и литературознание.

През 2019 година тя се присъжда на Чавдар Ценов за белетристиката му и на Цветанка Еленкова за поетическо творчество. 

*
Досега наградата е била присъждана на Златомир Златанов (2007), Антония Велкова-Гайдаржиева и Пламен Дойнов (2008), Елена Алексиева и Милен Русков (2009), Владимир Сабоурин и Катерина Стойкова (2010), Георги Господинов и Палми Ранчев (2011), Миряна Янакиева и Борис Минков (2012), Пламен Антов (2013), Георги Янев и Христо Карастоянов (2014), Младен Влашки (2015), Йордан Славейков (2016) и Йордан Ефтимов (2018).

◊ ЗА "ДЪБЪТ НА ПЕНЧО"

Ето нещо повече за историята на реалния и митологичен дъб, част от пейзажа на „високий хълм” от „Псалом на поета”, където творецът мечтае да бъде погребан. Тази височина над Перловската река, днес гъсто заселен столичен квартал, в миналото е била пустееща покрайнина на юг от София, засадена с лозя и вишневи градини, любимо място за излети и разходки, из нея често е правел своите „шетни” народният поет Иван Вазов. При заселването си в София през 1884 г. Петко Славейков купил в Корубаглар място, останало незастроено и ползвано от семейството като градина. 

Синът на стария Славейков, Пенчо, обичал да посещава това място заедно с Мара Белчева и приятели, те седели привечер под запазения и до днес дъб и гледали под разстилащата се под лъчите на залеза София. Желанието си да бъде погребан на това любимо място Пенчо Славейков споделя в стихотворението „Псалом на поета”, изпратено в новогодишно писмо до Мара Белчева. Близките на поета са искали да погребат скъпия си покойник на това място в специално построена гробница, за която художникът Харалампи Тачев направил скица, репродукция на която представлява литературната награда „Дъбът на Пенчо”. Същият художник прави и проект за корица на „Сън за щастие”, на която поетът е изобразен под любимия си дъб в Корубаглар, отправил поглед към залязващото слънце. „Пенчовият дъб” се превръща в сакрализирано ритуално място за отдаване почит към големия творец. Там всяка година в деня на смъртта му д-р К. Кръстев и проф. Боян Пенев организират студентски четения. 
    
По-късно тази традиция е прекъсната, епизодично възстановявана от почитатели на поета. През 80-те години на 20 в. близо до дъба на Пенчо е сложен каменен знак, известяващ, че на това място ще бъде сложен паметник. Но и до днес не е изпълнен нито заветът на Пенчо, нито е издигнат паметник.