Национална награда и Литературен салон "Петя Караколева"

За пророка и родния му град

◊ СЪБИТИЕТО

Пет години от учредяването на Националната награда за детска литература “Петя Караколева”, 7 месеца от първото издание на литературния салон “Петя Караколева”. Родният град е Кърджали, а дали тя е пророк, който ще опровергае традиционното “Никой не е пророк в собствената си родина”, или поредната Пепеляшка на българската литература – да решава времето.

На дневен ред е въпросът нужна ли е тази литературна награда и този литературен салон, превърнаха ли се в сборен пункт за тези, които въпреки теготите на живота са запазили духа си и имат нужда от нещо повече от хляб.

◊ НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА

Основните задачи на Националната литературна награда “Петя Караколева" са две: да стимулира детските писатели и да работи със и за децата на Родопите, удовлетворявайки вътрешната им потребност от творчество.

Защо точно творчеството на Петя Караколева ще стимулира българската детска литература, какво като е представяло България тук и там? Защото, както казва в една от своите рецензии Владимир Свинтила, комуто може да се вярва, “в злощастните 45 години тържествуващият полицейско-критически шабаш успя да потули, да набута под миндера всичко значимо, което по един или друг начин успяваше да се яви на бял свят. Тази рецензия е написана през 1988 г. Четири години лежи в портфейл и не ми дава мира. Четири години се боря с колегите да види бял свят. Считам се задължен не само към авторката Петя Караколева, а към нашата литература въобще. Тези книги трябва тепърва да получат своята критическа оценка. В името на националното ни достойнство.” Казано е за един от романите на Петя Караколева, но детските й книги споделят същата съдба: или са премълчавани, или са оплювани, макар че разнасят славата на България и се изучаваха в българските училища. Изучаваха, защото липсват от книжарниците близо 20 години.

Другата задача на Националната награда за детска литература се оказа всъщност истинската цел на учредяването й: децата на Родопите, независимо от етноса си, имат нужда от качествено четиво; имат вътрешната потребност да творят и да получават своята творческа изява. Творчеството на Петя е многообемно и многожанрово и родопските деца намират в него нужния им стимул да творят и да израстват, защото голяма отговорност е да влезеш в литературния салон “Петя Караколева” и да прочетеш първото си стихотворение.

◊ ЛИТЕРАТУРНИЯТ САЛОН

Това издание на литературния салон “Петя Караколева” – четвърто за седемте месеца на неговото съществуване, бе посветено на любовта и най-вече – на любовта на Петя към децата. Изданието бе открито с премиерата на “Молитва за Петя”, събрала факти и документи, спомени и отзиви за една непозната в своя град Петя, чийто живот премина в болниците и над белия лист. Книгата до голяма степен бе провокирана от една статия на LiterNet, излязла скоро след учредяването на наградата. Бе озаглавена “Познаваме ли Петя”. Друга една статия – “Птицата на портрета или портретът на птицата” на Мая Дългъчева – интервю със з. х. Лилия Сокуренко, която донесе в България портрета на Петя, рисуван през 1981 г., завършваше с думите: “четете я, обичайте я... И дано не ви звучи претенциозно или пък като словесно жонглиране заглавието, което избрах. Дойде ми в ума, защото все повече се убеждавам, че съществуват летящи хора – хора, чиито души умеят да летят през бариерите на времето и пространствата...“

Вече ме ужасяваше не толкова фактът, че книгите на Петя липсват от книжарниците и все по-рядко се намират в библиотеките, колкото това, че все по-малко сме тези, които я познавахме и като личност, и като творец. Дано “Молитва за Петя” провокира някого да я подири в творчеството й – единственото място, където може да бъде намерена.

Същата тази първа вечер на литературния салон докосна залата с думите на Петя от неиздадения й роман “Сърцето на солта”. Мисля, че романи като “Сърцето на солта” се раждат, след като са написани документалните “Записки по българските въстания” или историческите романи на най-добрите ни писатели.

Веднъж Петя сподели какво е прочела или видяла по телевизията – не помня точно как беше го научила. Някъде имало някакво племе, в което се знаело за една билка, чрез която дори на старица може да й придойде мляко и да откърми младенеца.

Не обърнах внимание на казаното, а може би го забравих, докато не започнах да набирам романа за печат. Оказа се, че този роман е мислен дълго, много дълго, години наред Петя е търсела необходимата й сюжетна рамка, в която да вложи това, което беше я поразило и станало повод – или причина – за написването на “Сърцето на солта”. Накрая бе намерила времето – турското робство; намерила бе и основния образ: жената – символът на България; жената, благодарение на която България оцелява.

Петя бе сътворила роман за вечното оцеляване на българина, българщината и България. За тази заседнала в съзнанието й мисъл тя бе отворила сърцето си и бе създала образа на България, винаги кърмеща и спасяваща своите чада, за да ги има, за да я има България. Дори когато и последният загине, винаги се намира един младенец, търсещ с попукани устни гръдта на България и винаги се намира една българка, която да накърми и отгледа следващия българин.

Вече споменах, че това издание на литературния салон “Петя” е посветено на любовта. Не споменах, че е посветено и на забранената любов, позната ни от Шекспировите “Ромео и Жулиета”. В “Сърцето на солта” Ромео и Жулиета носят имената Катина и Али – една винаги убивана тогава любов, която разтърсва не по-малко от стиховете на тези, които ще влязат в диалог с Петя. Посветена е и на споделената любов между Петър и Вòдица – една приказна легенда, родила Радан – последният оцелял българин. Посветена е на любовта между Велян и Росèна – любов, без която няма да има България. И не на последно място: на Веляница, чиято женска и майчина сила изцежда от изсъхналите й гърди капката мляко, която спасява Радан – последната надежда на България за оцеляване. Вечерта, посветена на премиерата на “Молитва за Петя”, завърши с откъс от неиздадения й роман “Сърцето на солта”.

Втората вечер на литературния салон поведе в “Диалог с Петя” Николай Милчев, Мая Дългъчева и Камелия Кондова. Трима поети, срещу които Петя застана с проза – отново с откъс от романа “Сърцето на солта”. Отново музикалния фон осигуряваха трио “От А до Я” към СОУ “Вл. Димитров-Майстора” – училището за изкуства в град Кърджали.

Първият литературен салон се състоя през лятото на 2008 година – навън дърво и камък се пукаше от жега; сега студът на Малък Сечко не попречи на хората, жадни за словото-мисъл да го намерят в литературния салон “Петя”. В залата бе експонирана изложба: децата рисуваха по книгите на Петя и често изявите, посветени на нейното творчество, завършваха с груповото: “Обичаме те, Петя”.

Тази вечер издадените досега книги на Петя заеха своето място в библиотеката на литературния салон, където всеки участник в литературния салон оставя своя книга с автограф.

В ранния следобед на третия ден в залата нахлуха децата на Кърджали. Мая Дългъчева и Николай Милчев проведоха първата творческа работилница в Кърджали, която ще продължи и в литературния салон “Петя”, и по училищата, защото децата искат да чуят оценка за това, което пишат; искат да научат нещо повече за творческия процес; искат да споделят сътвореното.

За себе си Петя беше права: “Родиш ли се Гоя в Родопите, никой няма да чуе за теб.” И тя избяга от своите Родопи, в които битуват всичките й герои – и за деца, и за възрастни, за да се върне след смъртта си и да работи със и за децата на Кърджали и региона.

Литературният салон “Петя Караколева” по традиция завърши с премиера на кърджалийски автор. Този път това бе стихосбирката на Венцислав Стайков “Цяла нощ те скитам”. Залата преля от негови приятели, някои от които бяха изминали стотици километри, за да го поздравят.

Салонът затвори врати, но не за дълго: само след два месеца е поредният детски фестивал “Петя”, а по новоизлезлия роман-приказка “Жълтият космодрум” ще се проведе конкурс за рисунка. Издаден без илюстрации, той е истинско предизвикателство за въображението на децата, които не само трябва да открият в романа своя любим герой, но и да намерят неговия образ. Петя наистина продължава да работи за своите Родопи, които никога няма да напусне, все едно къде по света ще я четат и чуват.

◊ НОВОТО

И за финал: стартира нов уебсайт, посветен на националната награда и литературния салон. Намира се на адрес http://karakolevapetia.hit.bg и има само 3 рубрики: ЛАУРЕАТИ, НОВИНИ и УЧАСТНИЦИ. В третата рубрика се публикуват творбите на участвалите в изданията на литературния салон – все едно възрастни или деца. Този нов и млад уебсайт има и забавна част: достатъчно е да пуснете колоните и ще чуете и видите Сабя шоу, Фест шоу, Коледа шоу, Злато шоу, както и многобройните песни на Петя. Те ще се сменят периодически в началната страница.

И още: информацията за Националната награда и изданията на литературния салон “Петя Караколева” се оформя като електронен бюлетин и се разпраща по интернет. Желаещите да го получават, могат да се заявят на адрес tamar@abv.bg.

Автор:

Тамара Караколева

Публикация:

02.03.2009 г. 12:46

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Петя Караколева Литературен салон Национална награда награда

Посетено:

1420

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/7404-natsionalna-nagrada-i-literaturen-salon-petya-karakoleva