Кръгла маса „Експериментите в историята – социално-антропологически подход“

Сн.: Лилия Йотова

На 24 януари 2019 г. се проведе Международна кръгла маса на тема „Експериментите в историята – социално-антропологически подход“, която разгледа актуалните обществени и социо-културни проблеми и явления в Причерноморието, с фокус върху българските преселници, в т.ч. бесарабските българи, гагаузите и русините в Украйна, Русия и Словакия. 

Събитието се състоя в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в рамките на научноизследователската работилница (семинар) „Мобилност. Мигации. Култура“ с партньорството с Института за връзка между науката и обществото (Женева, Швейцария).

На кръглата маса взеха участие учени от България, Украйна, Белорусия и Русия. Те обсъдиха въпроси, свързани с етническата, културната и социална идентификация на народите, населяващи Югоизточна Европа и по-специално района на Северното Причерноморие. Разгледани бяха проблемите на за приобщаването на малцинствата и за миграционните потоци към Западна Европа, довели до значително намаляване на населението в някои райони, достигащо до почти пълно обезлюдяване. Бяха представени и най-новите изследвания на одеските българисти, както и постиженията на учените от ИЕФЕМ – БАН в изучаването на историческите български общности в Северното Причерноморие.

„На тази кръгла маса учени със сходен интерес, но различен изследователски подход, представиха своите изследвания и обсъдиха теми, актуални не само за разглеждания регион – историческата област Бесарабия, но и за съвременното българско общество, все по-силно повлияно от миграционните процеси от и към държавата ни“, коментира доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ – БАН. „Вече три десетилетия българската хуманитаристика общува с българите в Бесарабия и Таврия, изучава техния бит, култура и идентичност. Като изследователи вярваме, че натрупаното познание трябва да бъде споделено публично, с широката българска общественост. За нас е важно да говорим за сънародниците ни зад граница, независимо дали са напуснали страната ни преди двеста или преди две години.“

Значимостта на подобни събития са безспорни в търсене на решенията и на теоретични, и на приложни проблеми на широк кръг от хуманитарни науки. Те насърчават взаимното разбирателство, сближаването на различни култури и възгледи върху общественото и културното развитие.