Жорж Папазов във фокуса на литературоведите

Проф. Румяна Л. Станчева по време на премиерата.
Фото: Анжела Димчева

Балната зала на Националната художествена галерия се оказа тясна за многобройните почитатели на Жорж Папазов – значим европейски художник и писател.

На 22 януари 2015 г. беше представена новата книга на проф. Румяна Л. Станчева „Художникът Жорж Папазов като писател. Вербализация на сюрреалното“ (издание на ИК „Колибри“, 2015).

Премиерата се откри от издателя Раймонд Вагенщайн и се водеше от литературния критик Митко Новков. Подробно за книгата говориха проф. Милена Георгиева и проф. Чавдар Попов. Беше изтъкнато, че роденият в Ямбол Жорж Папазов е автор на общо 7 книги на френски език (романи и мемоарни произведения), а на български е позната само една, издадена през 30-те години на 20. век негова книга.

Митко Новков: „Жорж Папазов е сред първите художници-сюрреалисти, макар че – вероятно поради типично нашенският индивидуализъм, отказва на Андре Бретон да се включи в ръководеното от поета сюрреалистично движение, което води до неглижирането и на моменти дори остракирането му.  Дай Боже, тази книга да бъде стимул за нашите издатели да популяризират неговите литературни произведения, за да се види до каква степен българското в неговите творби изплисква на големи фонтанни струи.”

Проф. Милена Георгиева (Институт за история на изкуствата, БАН) представи подробен анализ на темите, идеите, мотивите и изкуствоведския контекст на книгата: „Държах премиерата да бъде в Националната худ. галерия, първо, защото тук има сериозна сбирка от картини на Жорж Папазов, а второ – тук работеше изследователката Снежана Карлуковска, която написа няколко много сериозни студии за неговото изкуство. Жорж Папазов е любим на нашата публика и достатъчно добре познат. Книгата на Румяна Станчева е една съкровена творба, носена дълго време и писана сякаш за удоволствието да преоткриеш един такъв голям художник, творец с двойна идентичност, принадлежащ на България и на света. Оттам и това първо лице, с което авторката сякаш говори със себе си, книгата ѝ придобива формата на дневник, тя размишлява върху проблемите в творчеството на Папазов, задавайки множество риторични въпроси, стремящи се да търсят отговора. Проф. Румяна Станчева е литературовед по образование, изследовател на българската, румънската и френската литература. Но бих казала, че е и завършен изкуствовед по душа, а и по знания. Тя умее да представи изкуството на Папазов по един силно интригуващ начин: разказът за неговите картини прилича на съспенс – всяка глава разтваря нова страница и се опира на предишната, препратките към следващия текст те карат да четеш на един дъх книгата. Тя е излят текст, но определено бяга от формата на монографията. Още повече че Папазов се радва на монографии у нас (Кирил Кръстев) и в чужбина (Андрей Наков и Гастон Нийл). Румяна Станчева гони самото произведение, като същевременно много коректно се ползва от достиженията на досегашната изкуствоведска мисъл. За да разтълкува сюрреалното, авторката ни представя Жорж Папазов като писател – артистът и неговото различно изразяване, връзките между изкуствата. Паралелите между двете изкуства – между литературните теми и артистичните сюжети на картините – са в основата на тази книга... Румяна Станчева доказва, че Жорж Папазов е не само приятел на големите Паскин, Дерен, Ернст, но и че Парижката школа би загубила доста от своя блясък без присъствието на Папазов... Цялото изследване показва, че той е съумял да навлезе в същността на модернизма и авангарда и да работи с познаване на каузата им.“

Пределно развълнувана, проф. Румяна Станчева сподели лаконично: „Благодарна съм на издателство „Колибри“! Това не е лесна книга, защото тя има оригинални репродукции и това се оказа допълнителна работа, организация. Това не е нещо, което е обичайно и надхвърля усилията за създаването на една книга. Щастлива съм, че художникът Стефан Касъров е избрал за корицата този ранен автопортрет на Папазов с триъгълната червена маска и буйните коси. Тази тема е особено важна в литературните му текстове – символ на силата... Три много солидни монографии ми помогнаха да проникна в света на един сложен художник – първо започнах с текстовете му, но всъщност се оказа, че и картините му носят паралелни послания. Забавлявах се с моментите, когато той цитира други художници, напластява планове един върху друг, влиза в диалог с други творци преди него, но със свой стил, свой почерк...“ 

Звучаха изпълнения на Велян Ванков (виола), Кристиян Калоянов (кларинет) и Лилия Жекова (пиано).