След-и
Рецитал по време на изложба
Рецитал по стихове на Петя Караколева
Снимка: Валентина Иванова
Двайсет и трети април е символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали литературните титани Сервантес и Шекспир. Тази дата на смърт и раждане за безсмъртие е естественият избор на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и техните автори, насърчавайки четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Този ден е насочен най-вече към младите хора, за да открият те удоволствието от четенето и да почетат тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.
Днес в програмата на НЧ „Обединение 1913” бе залегнал рецитал по стихове на Петя Караколева, но така се случи, че точно в този ден – Световен ден на книгата, Дружеството на кърджалийските художници откриваше своята традиционна Великденска изложба. Никак не беше трудно да обединим двете събития тук, в дома на художниците – Керимовата къща, гостувайки със стиховете на Петя Караколева, за която тази година е юбилейна.
Всъщност 2014 година е двоен юбилей: Петя Караколева щеше да навърши 70 години, а националната награда за детска литература на нейно име става на 10. По този повод започна издаването на колекция „Петя Караколева”, посветена на творчеството й за възрастни – малко известно, тъй като повечето от нейните романи не са издавани. Тази колекция е идея на поета и драматурга Петър Анастасов, а парите се осигуряват от приятели и лауреати на Петя. Началото постави Румяна Капинчева – лауреат за 2012 година, последва я Мая Дългъчева – лауреат за 2013 година, в набирането на средства се включиха приятели на Петя и най-вече – нейните съученици от Пловдивската английска гимназия, чийто първи випуск завършва и Петя Караколева.
Тази колекция, от която вече са излезли първите три броя, ще включва 7 романа, 1 сборник с разкази и новели и един том, обединяващ седемте стихосбирки на Петя Караколева, открити в нейния архив. Затова и том втори от колекцията носи скромното заглавие „Стихове”, а в него всяка стихосбирка е със своето име, дадено й от Петя. В стихосбирката е вграден и автограф на Петя, изваден от едно писмо на Петя до Лилия Сокуренко, която кърджалийските художници добре познават. Този автограф ще бъде вграждан в цялата колекция.
Първи в колекцията излезе романът „Сърцето на солта”. Сестрата на Петя често е споделяла, че ако има пари, ще издаде тази книга, за да я има във всеки български дом. Румяна Капинчева осигурява парите и „Сърцето на солта” вече е в книжарниците на България. Следват „Стихове”, а брой трети е „Къщата сутрин” – първата част от дилогията „Детството на спомените”, посветена на родния град на Петя – Кърджали. В момента се набират пари за втората част – „Свестен човек, ти казвам”. Ще ги последват романът „Седем живи Марии” и трилогията „Прераждания в Марония”, обединяваща романите: „Мъжете на Йона”, „Избиване на бездомните кучета” и „Небе за безбожници”.
Освен старта на колекцията „Петя Караколева”, програмата на Съюза на българските писатели” включва и още доста събития. На 23 февруари в НДК, в рамките на Поетично кафене” бе премиерата на стиховете на Петя. На 2 април в галерия-книжарница „София прес” се събраха на лауреатско четене носители на наградата „Петя Караколева”, а през м. май „В диалог с Петя” – това специфично за литературния ни салон четене, ще влязат Весела Фламбурари и Мая Дългъчева. Организатор е Софийска градска библиотека. През м. юни, пак в София, Благовеста Касабова ще представи цялостното творчество на Петя.
НЧ „Обединение 1913” – Кърджали, се включва в програмата на Съюза на българските писатели с традиционния детски фестивал „Петя” и рецитала по нейни стихове. Преди актьорът Атанас Атанасов да докосне присъстващите до словото на Петя, няколко думи на Никола Радев, лауреат на Международната награда за литература „Михаил Шолохов” – единственият носител на тази награда извън Русия. И най-добрият познавач на творчеството на Петя:
„Поезията на Петя Караколева се отличава преди всичко с две неща:
Първо, тя е необичайна сред стихотворния поток, който се лее от страниците на литературния печат. Необичайна е като светоусещане, маниер на изказ, сгъстена импресионистичност, избор на темата.
Второ, поезията на Петя Караколева е талантлива и съвършена, изказът е точен; фразата, изчистена от литературни паразитизми, звъни. По този начин мисълта получава своя емоционален обем и въздейства върху читателя с цялата сила на художественото слово.”
Атанас Атанасов започна своя рецитал с една от песните на Петя, посветени на родния й град Кърджали:
Кривача красота и въздух злат,
какъвто само в марта е бозал
пречист, пребял стрък момина сълза
и пълнил свойте чашки с аромат.
А в къщите – по български закон –
със хляб и сол се среща всеки гост,
за здравето се вдига всеки тост
на масата – най-светия амвон.
Под къщите и днеска си стоят
темелите на древни времена –
без техния кураж и твърдина
дали би оцелял, мой роден град?
И завърши с едно от нейните невероятни четиристишия:
Химикалката ми свърши, забелязах ненавреме
и хоботчето й празно (Боже Господи!) да вземе
да изпие всички букви, всички редове – до чисто.
Е, сега държа я пълна, но над триста бели листа.
Двайсет и трети април е символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали литературните титани Сервантес и Шекспир. Тази дата на смърт и раждане за безсмъртие е естественият избор на Генералната конференция на ЮНЕСКО в този ден целият свят да отдаде почит на книгите и техните автори, насърчавайки четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Този ден е насочен най-вече към младите хора, за да открият те удоволствието от четенето и да почетат тези, които допринасят за социално-културния прогрес на човечеството.
Днес в програмата на НЧ „Обединение 1913” бе залегнал рецитал по стихове на Петя Караколева, но така се случи, че точно в този ден – Световен ден на книгата, Дружеството на кърджалийските художници откриваше своята традиционна Великденска изложба. Никак не беше трудно да обединим двете събития тук, в дома на художниците – Керимовата къща, гостувайки със стиховете на Петя Караколева, за която тази година е юбилейна.
Всъщност 2014 година е двоен юбилей: Петя Караколева щеше да навърши 70 години, а националната награда за детска литература на нейно име става на 10. По този повод започна издаването на колекция „Петя Караколева”, посветена на творчеството й за възрастни – малко известно, тъй като повечето от нейните романи не са издавани. Тази колекция е идея на поета и драматурга Петър Анастасов, а парите се осигуряват от приятели и лауреати на Петя. Началото постави Румяна Капинчева – лауреат за 2012 година, последва я Мая Дългъчева – лауреат за 2013 година, в набирането на средства се включиха приятели на Петя и най-вече – нейните съученици от Пловдивската английска гимназия, чийто първи випуск завършва и Петя Караколева.
Тази колекция, от която вече са излезли първите три броя, ще включва 7 романа, 1 сборник с разкази и новели и един том, обединяващ седемте стихосбирки на Петя Караколева, открити в нейния архив. Затова и том втори от колекцията носи скромното заглавие „Стихове”, а в него всяка стихосбирка е със своето име, дадено й от Петя. В стихосбирката е вграден и автограф на Петя, изваден от едно писмо на Петя до Лилия Сокуренко, която кърджалийските художници добре познават. Този автограф ще бъде вграждан в цялата колекция.
Първи в колекцията излезе романът „Сърцето на солта”. Сестрата на Петя често е споделяла, че ако има пари, ще издаде тази книга, за да я има във всеки български дом. Румяна Капинчева осигурява парите и „Сърцето на солта” вече е в книжарниците на България. Следват „Стихове”, а брой трети е „Къщата сутрин” – първата част от дилогията „Детството на спомените”, посветена на родния град на Петя – Кърджали. В момента се набират пари за втората част – „Свестен човек, ти казвам”. Ще ги последват романът „Седем живи Марии” и трилогията „Прераждания в Марония”, обединяваща романите: „Мъжете на Йона”, „Избиване на бездомните кучета” и „Небе за безбожници”.
Освен старта на колекцията „Петя Караколева”, програмата на Съюза на българските писатели” включва и още доста събития. На 23 февруари в НДК, в рамките на Поетично кафене” бе премиерата на стиховете на Петя. На 2 април в галерия-книжарница „София прес” се събраха на лауреатско четене носители на наградата „Петя Караколева”, а през м. май „В диалог с Петя” – това специфично за литературния ни салон четене, ще влязат Весела Фламбурари и Мая Дългъчева. Организатор е Софийска градска библиотека. През м. юни, пак в София, Благовеста Касабова ще представи цялостното творчество на Петя.
НЧ „Обединение 1913” – Кърджали, се включва в програмата на Съюза на българските писатели с традиционния детски фестивал „Петя” и рецитала по нейни стихове. Преди актьорът Атанас Атанасов да докосне присъстващите до словото на Петя, няколко думи на Никола Радев, лауреат на Международната награда за литература „Михаил Шолохов” – единственият носител на тази награда извън Русия. И най-добрият познавач на творчеството на Петя:
„Поезията на Петя Караколева се отличава преди всичко с две неща:
Първо, тя е необичайна сред стихотворния поток, който се лее от страниците на литературния печат. Необичайна е като светоусещане, маниер на изказ, сгъстена импресионистичност, избор на темата.
Второ, поезията на Петя Караколева е талантлива и съвършена, изказът е точен; фразата, изчистена от литературни паразитизми, звъни. По този начин мисълта получава своя емоционален обем и въздейства върху читателя с цялата сила на художественото слово.”
Атанас Атанасов започна своя рецитал с една от песните на Петя, посветени на родния й град Кърджали:
Кривача красота и въздух злат,
какъвто само в марта е бозал
пречист, пребял стрък момина сълза
и пълнил свойте чашки с аромат.
А в къщите – по български закон –
със хляб и сол се среща всеки гост,
за здравето се вдига всеки тост
на масата – най-светия амвон.
Под къщите и днеска си стоят
темелите на древни времена –
без техния кураж и твърдина
дали би оцелял, мой роден град?
И завърши с едно от нейните невероятни четиристишия:
Химикалката ми свърши, забелязах ненавреме
и хоботчето й празно (Боже Господи!) да вземе
да изпие всички букви, всички редове – до чисто.
Е, сега държа я пълна, но над триста бели листа.
Автор:
Камелия Чолакова, секретар на НЧ „Обединение 1913”, дом на Литературния салон „Петя Караколева”
Публикация:
24.04.2014 г. 15:42
Посетено:
1426
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/19039-retsital-po-vreme-na-izlozhba