Лауреатско четене в памет на Петя Караколева

Тържеството откри Виолета Христова, която прочете приветствие от Никола Радев: „Нейните книги остават за живите. Убеден съм, че те ще имат по-щастлива съдба от авторка си, която вече заема своето място в българската литература. Петя Караколева живя труден, безрадостен, обречен на коварна болест живот. Години наред, докато нейното крехко тяло се топеше пред очите ни, ние бяхме свидетели как неистово тя се бореше с трудностите... Как не падаше нейният дух, как нито веднъж тя не загуби самообладание, нито веднъж не се оплака, не изохка, не поиска от нас съчувствие... Петя Караколева преживя целия неуют на последните бездуховни години и изстрада всичко, което може да изстрада човек на тази нещастна българска земя. Живя бедно, самотно и гордо. И си тръгна от този жесток свят – чиста и невинна като ангел.“

Поетът Петър Анастасов прочете откъси от рецензия за Петя Караколева от Владимир Свинтила: „Виждам в Петя Караколева една българска мадам Колет. И това е казано неслучайно и нито под формата на комплимент. Като мадам Колет и нашата писателка е вкарала живописта и музиката в прозата. Като знаменитата французойка и нашата българка е майстор в предаването на българския колорит, в нарочно наивистичното описание на света. „Къщата сутрин“ е една от най-хубавите наши прозаични книги и най-хубавата книга, написана от жена.

Това е необходимо да се каже, защото в злощастните 45 години тържествуващият полицейско-критически шабаш успя да потули, да набута под миндера всичко значимо, което по един или друг начин успяваше да се яви на бял свят. Тази книги трябва тепърва да получат своята критическа оценка. В името на националното достойнство.“

За Петър Анастасов (издател през последните години на нейните произведения) Петя Караколева е уникален талант, многостранен, автентичен, рядко срещан: „Хора, които претендират, че са грамотни в сферите на литературата, не знаят за какво става дума – за какъв талант, за каква поезия, романистика, драматургия... Тя е авторка на стотици драматургични предавания за деца по БНР.“

Прозвуча и откъс от теоретична оценка за творчеството на писателката, направен от Никола Иванов: „Авторският роман-приказка не е типичен за българската литература. Първата творба от този род е „Най-златното злато“ на Петя Караколева. Български писатели рядко са пристъпвали към този жанр. За сътворяване на подобна творба са необходими специфични дарби и художествени умения. Очевидно е, че това не е лек жанр.“

За своята съвместна работа с Петя в БНР говори актрисата Надя Топалова.

Да уважат паметта на своята колежка бяха дошли и Слава Рачева, Катя Воденичарова, Светломира Бинева, Петя Цолова и др.