Гост на литературния салон "Петя Караколева" – заслужилият художник на Русия Лилия Сокуренко

“Чувствам се странно – едновременно уютно и космично.”

Гост на литературния салон “Петя Караколева” – заслужилият художник на Русия Лилия Сокуренко

Преди три години тя дойде в България, за да донесе портрета на Петя, рисуван в Москва преди 25 години. Така тя върна българската писателка в родния й град. Сега отново измина дългия път, за да разкаже за своята Петя на родния й град.

Те се запознаха в една болнична стая през далечната 1982 година, бяха заедно по-малко от 40 дни и останаха заедно завинаги.

Лиля нарисува портрета й за по-малко от седмица, а Петя си тръгна от Москва с 18 рисунки-ескизи, които намерихме в архива й, съхранени като най-скъпо съкровище.

През 1992 година и двете творят в една и съща тема: Петя пише своите четиристишия от “Летен натюрморт”, а Лиля рисува своя цикъл “Плодове в меден тас”. Може би някъде във времето вече съществува тази книга, в която стиховете на Петя са илюстрирани с картините на Лиля.

През 1997 година Лиля стои пред портрета на Петя, усещайки, че никога повече няма да се видят. Само за ден и половина тя преработва фона и над Петя разперва криле злокобна птица, символ на трагичната й съдба. Години по-късно нарекох този портрет “Петя и Гарванът”, провокирана от намерените в архива й страници. Петя изписваше отново и отново стиховете на Едгар Алан По, като че хипнотизирана от злокобния грак “Никога повече”.

През 2007 година Лиля застана пред гроба на своята Петя, която никога не видя след онези по-малко от 40 дни в Москва. Техните писма се разминаваха, връзката между тях като че бе завинаги прекъсната, но още същата нощ Лиля отново сънува Петя: “Аз ви видях…” “Къде?” “На гробището…” Връщайки се в Москва, Лиля вижда, че на снимката, която е направила в София, синът на Петя гледа надолу, към гроба на майка си, а внучката й – нагоре, взряна в духа на баба си. И изпрати тази снимка, за да се превърне в корица на “Молитва за Петя”.

В Москва Петя гостува на Лиля. В квартирата й се събраха много нови приятели, а българите бяхме поразени от това, че “комисар Петров” наистина съществува. Лиля живееше в комунална квартира. Всъщност това бе къщата, която Петър І бе подарил на своята Ана Монц. В една от залите, останала неразфасована на малки килийки, където обикновено живееше цяло семейство, видяхме надпис, надраскан с щик на малахитовата стена: “Тук бе комисар Петров”, и годината 1918.

Сега Лиля гостуваше на Петя по покана на литературния салон “Петя Караколева”. Двете млади момичета бяха се превърнали в национална литературна награда и в признат художник. За Лиля пътят и неудобствата нямаха значение: тя правеше своя поклон пред Петя, която я обичаше безкрайно, но и често я ругаеше заради ниското творческо самочувствие и на която днешният заслужил художник дължеше това, че повярва в себе си.

Лилия Сокуренко посети Рилския манастир, където Петя не успя да отиде; разходи се из Стария град на Пловдив, където Петя завърши английската гимназия; запали свещичка за душата й в много български църкви; изкачи се над Кърджали и онемя пред красотата на Петините Родопи. Сега, вдишвайки кристалния въздух, Лиля проумя откъде бе взела своята сила крехката Петя, защо бе написала “Къщата сутрин” и “Родопска тишина”. А когато в небето съзря орлите на Родопите, разбра откъде бе долетяла птицата на портрета на Петя. Най-сетне историята на портрета стигна своя край и над Петя разперва криле не гарванът на Е. А. По, а един от нейните родопски орли.

Кърджали посрещна Петя не с хляб и сол, а с песен, изпята от сърце за “Добре дошла” в НЧ “Обединение”, където е новият дом на Петя – литературният салон на нейно име. Секретарят на читалището Камелия Чолакова заяви, че най-добрите думи, с които можем да посрещнем Лилия Сокуренко в града на Петя, са написани от самата Петя:

Мъжете тука сявга са мъже
със дух на воини – свят и непокорен,
не може нито пушка, ни въже
да им изтръгне българския корен.

Жените тука сявга са жени
и раждат челяд жилава и яка,
а в пазвите им кръглите луни
са в бяло пълнолуние от мляко.

Небето тука сявга е небе,
по-синьо от криле на сини птици –
то все ще бъде нашето небе
и все ще има слънчеви зеници.

Земята тука сявга е земя,
макар че векове е пожарена –
тя все ще бъде нашата земя
и все ще е от нас благословена.

В художествената галерия руската художничка се запозна с картините на Станка Димитрова и за сетен път помълча пред Вл. Димитров-Майстора. А после дълго си говориха двама творци, докоснати от Петя – Лилия Сокуренко, нарисувала нейния портрет, и скулпторът Емил Пенчев, който всяка година отново извайва статуетката “Петя”, за да я поеме и понесе поредният лауреат.

В Историческия музей художничката се потопи в историята на Перперикон и Татул, омаяна от неизбродени времена, а младите художници от Школата за изобразителни изкуства към ОДК я посрещнаха с картини, които тя вече бе виждала на корицата на Петините “Песни за моя град”.

Студентите от І, ІІ и ІІІ курс препълниха залата. От 5 години в института “Любен Каравелов” – филиал на Пловдивския университет, се изучава творчеството на Петя. Този път студентите можеха да задават своите въпроси на единствения художник, рисувал на живо Александър Солженицин. За първи път младите хора виждаха човек, репресиран от съветската власт, и то още в детството си: родителите на Л. Сокуренко се запознават в сталинските концлагери. На въпроса, защо нейните родители са били затворени там, тя отговори: “Как защо, за нищо, както всички останали…”

“В диалог с Петя” е специфична форма на литературно четене в литературния салон “Петя Караколева”. Този път диалогът бе между Петя и Лиля. За първи път бяха четени стиховете от “Летен натюрморт” на Петя, а на екрана ги следваха картините на Лиля от “Плодове в меден тас”. Този път залата говореше на руски език и никой нямаше нужда от преводач. Освен художник, Лилия Сокуренко е поет с две стихосбирки; тя е и пианист, макар и незавършил своето музикално образование. Срещнаха се още двама творци, обединени от поезията на Петя: в залата бе и Димитър Ганев, който написа музиката за “Песен за приказката” и за “Войната на трите козлета”.

След повече от 20 самостоятелни изложби, 7 от които в Москва, Лилия Сокуренко бе поканена за участие в традиционната изложба на групата на кърджалийските художници, която се открива всяка година в Дните на Кърджали. Тогава се връчва и Националната награда за детска литература “Петя Караколева”. Творците на Кърджали приеха Лиля като своя съгражданка, а Елисавета Кехайова - зам.-кмет на община Кърджали, покани руската художничка да открие своята първа изложба в България в родния град на Петя.

На изпроводяк Лиля Сокуренко сподели: “Чувствам се странно – едновременно уютно и космично.”

Автор:

Тамара Караколева

Публикация:

15.10.2010 г. 15:41

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Лилия Сокуренко Сокуренко Русия художник Петя Караколева

Посетено:

2499

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/10910-gost-na-literaturniya-salon-petya-karakoleva-zasluzhiliyat-hudozhnik-na-rusiya-liliya-sokurenko