75 години от рождението на забележителния преводач Борис Мисирков

◊ ЗА БОРИС МИСИРКОВ


Борис Мисирков е роден на 5 ноември 1933 година в семейството на лекар и художничка. Завършва през 1951 г. първия випуск на Руското училище в София, а през 1955 – руска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Една година учителства в Балчик, а от 1956 г. и до края на живота си се занимава активно с превод на художествена литература от руски, сърбохърватски и македонски.

Борис Мисирков е един от основателите на списание „Факел“ и има огромна заслуга за превръщането на списанието в легенда. Тук публикува и едни от най-значителните си преводи, повечето от които имат и самостоятелни издания: „Восъчна персона” и „Разкази” от Ю. Тинянов, „В чужбина" от Салтиков-Шчедрин, „Блокада” от Ал. Чаковски, „Дневници” на С. Толстая, „Спомени” от Н. Манделщам, „Кучешко сърце”, „Дяволиада", „Фаталните яйца” от Михаил Булгаков, „Щастливата Москва” от Андрей Платонов, поемата „Москва-Петушки” от Венедикт Ерофеев, „Отворените двери” от Н. Рьорих, „Пътешествие на дилетанти” и „Приключенията на Шипов” от Б. Окуджава, „13-те лули” и „Хулио Хуренито” от Иля Еренбург, „Спътници” от Фр. Горенщейн.

Други негови значими преводи от руски са: „Светият кладенец” и „Тревата на забравата” от В. Катаев, „Кюхля” и „Смъртта на Вазир Мухтара” от Ю. Тинянов, „Рекло телето дъба да мушка”  от Александър Солженицин...

Превежда от сръбскохърватски език „Избрани съчинения” на Бранислав Нушич (в колектив с други преводачи) и „Пътят към безпътицата" от Иван Стамболич, и от македонски - „Зад тайната врата” от Славко Яневски.

За повече от 40 години Борис Мисирков е превел над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език.


◊ РАЗГОВОР С БОРИС МИСИРКОВ

Тук предлагаме непубликуван досега разговор на Емил Басат с Борис Мисирков по повод превода на “Дневниците” на С. Толстая.

– Първоначалната школа за мен бе във вестниците. Превеждах малки неща, превеждал съм много обществено-политическа литература – това ми помогна да набера опит. Винаги се тръгва от елементарното към по-сложното. Превел съм “Живей и помни” на В. Распутин, “Нова проза” на В. Катаев, “Гола година” на Борис Пилняк, “Дойдох свобода да ви дам” на В. Шукшин, “Смъртта на Вазир мухтар” на Ю. Тинянов, предстои догодина да излязат “Кюхля” и “Восъчната персона” от същия автор, С. Щедрин – “Из чужбина”, “Хулио Хуренито”, ”Три лули” от Еренбург, излезли във “Факел”, “Пътешествия на дилетанта” на Булат Окуджава и др.

Не мога дълго да общувам с един автор. За мен един писател е интересен, докато разгадая шифъра му. Бързото превеждане не се отразява на качеството. Бавното превеждане е по-лошо за мен.
Веднъж разбрал един автор, много по-лесно работя. Натрупаният опит в първите години вече дава плодове.

За Шукшин четох всякакви книги, включително такива за строителството от времето на Петър Първи. Обичам да работя за автори от ХIХ и ХХ в. Винаги извършвам подготвителна работа – търся българска мемоарна литература, за да схвана езика на оная епоха, за да се доближа до езика на оригинала. Превеждайки С. Толстая – се мъчех да приведа нейния език към езика на дамите ни от хайлайфа по времето на Екатерина Каравелова – изпъстрен с турцизми. В преводите си се старая да се доближа максимално до онова, което изразява автора.

Хубавият превод е като фалшива банкнота. Само, който го е направил, трябва да знае, че не е истинска, за другите той трябва да звучи истински. Читателят, който чете една книга, се задоволява с това, което му е дал преводача, той не общува “истински” с автора, а чрез посредник – преводача.

Хора, които искат да научат нещо за Толстой, няма да открият истината в дневниците й (става дума за Дневниците” на С. Толстая). Без да има някакви литературни амбиции, тя е създала чудесен роман под формата на дневник, който ме поразява. Тук се вижда, че една жена, която има всичко – и гениален съпруг, и десетина деца и имоти – е дълбоко нещастна. Това очистване на негативните усещания от материалната страна, от “оголването” на човека ни го представя като дълбоко нещастен. Ти си нещастен не поради безпаричие, поради бедност, а защото не можеш да установиш чисто човешки отношения с другия. И това е трагедията на Толстая. Толстая е много здравомислеща.

Проблемът, който се опитвам да реша в този си превод, е да се помъча да предам живота на една обикновена жена, която съвсем няма амбиции да прави литература, тя води дневника, за да сподели със себе си. Като четиво ще бъде интересно, защото тя, без да иска, е изградила един неочакван образ на Толстой, без да знае, че прави литература.

Предизвикателство за мен бе експериментаторството на В. Катаев в “Нова проза”.

Сега работя над превода на “Алтистът Данилов” от Владимир Орлов.

Аз търся неща за превод, които ме доближават най-много до естественото. Един автор може да ме провокира само с качеството си, а такива автори има в средата на 19. и началото на 20. в.

1984