Познаваме ли творчеството на Петя Караколева?

◊ ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО Петя Караколева е родена на 28 май 1944 г. в град Хасково. Най-ранните й детски години преминават в Кърджали и в Хасково. Начално и прогимназиално образование завършва в Кърджали. През 1963 г. завършва Английската гимназия в Пловдив, а през 1971 г. - английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Работи като преподавател и преводач в Кърджали, Перник и София. През 1978 г. печели конкурс на Радио София, където работи като редактор в Детска редакция. Член е на Съюза на българските писатели. На 35 години Петя Караколева е пенсионирана по болест и до края на живота си пише своите книги, превръщайки се в една съвременна Шехерезада, която всеки ден спасява - или заслужава отново и отново - живота си, съхранявайки на белия лист своя Божи дар: умението да наблюдава и да обича. В Радио София осигурява с над 500 авторски предавания рубриките "Лека нощ, деца", "Добро утро, деца", "Ранобудно петленце, Радиосписание "Светулка", "Друмник-сладкодумник", "Хайде да играем", "Радиотатко", "Голямото междучасие", "Зайченцето бяло", "Педя човек - лакът брада" и др. Извън тези рубрики тя създава и авторските сериали "Петьо, наречен Трошичката", "Крокодил-автомобил", "Комбинат за истински услуги" и др. С "Комбинат за истински услуги" (по-късно превърнал се в първия роман-приказка в българската литература "Най-златното злато") Комитетът за радио и телевизия се представя в Хелзинки, а "Крокодил-автомобил" получава награда от Фестивала за детски радиопредавания в Токио. Всяка нейна детска книга се превръща в авторски сериал, реализиран от артистите Слава Рачева, Славка Славова, Надя Топалова, Коста Карагеоргиев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Борис Арабов, Асен Кисимов (Радиотатко), Видин Даскалов, Татяна Лолова и др. Музиката е дело на композиторите Борис Карадимчев, Димитър Вълчев, Петър Гюлеметов и др. По "Сабята на щурчето", издадена на 7 езика, Петя Караколева създава моноспектакъл и куклена пиеса, а по поръчка на Киностудия "Бояна" - сценарий за анимационен филм. По романа-приказка "Най-златното злато" са реализирани театрални постановки. Романът бе включен в Препоръчителния списък, а след това - и в учебниците за начален курс. За метафората в романа, както и методически разработки с автор дфн Маргарита Дюлгерова може да намерите на адрес: http://zlato.hit.bg. "Ох, Зъбчо" - сборник от приказки, песни, стихове, поеми и пиеса, посрещнат с изключителен интерес от стоматолози, педагози и деца, се превръща в 4-сериен филм - "Лунчо от Луната", реализиран като комбинация от игрално кино и анимация, а песните са включени в учебните помагала за 1-ви и 2-ри клас. По радиопредаванията й "Балкантон" издава плочите "Вятърка" и "Приказка за Синята поляна". До 1991 г. излизат първата част от нейните "сезонни" приказки - "Коледни приказки", както и романите "Седем живи Марии", "Къщата сутрин" и "Свестен човек, ти казвам". Приживе книгите й се издават в над 400 000-ен тираж. Умира на 26 декември 1997 г. ◊ ДРУГИТЕ ЗА ПЕТЯ КАРАКОЛЕВА Оценката за живота и творчеството й предстоят, но най-искрени ще останат думите на писателя Никола Радев в неговото прощално слово: "Нейното име не бе любимо име на литературните критици и ценители. Малко са ласкавите оценки приживе за нейния талант, за нейните прозрения относно магията на житейското кръвообращение, за непреходните и нетленни идеи за човека, до които тя се домогна. Но ония, които са чели детските й приказки, които са държали в ръцете си романите й "Къщата сутрин", "Свестен човек, ти казвам", другите й книги, знаят колко зрял творец бе Петя Караколева, колко доброта, човечност и ласка грее от техните страници. Тези книги остават на живите. Убеден съм, че те ще имат по-щастлива съдба от своята авторка, която тепърва ще заема своето място в българската литература. Петя Караколева живя труден, безрадостен, обречен на коварна болест живот. Години наред, докато нейното крехко тяло се топеше пред очите ни, ние бяхме свидетели как неистово се бореше тя с трудностите, които й струпваше сивото всекидневие и насъщните нужди на битието; как не падаше нейният дух, как нито веднъж тя не загуби самообладание, нито веднъж не се оплака, не изохка, не поиска от нас съчувствие. Нито веднъж не дотегна някому. Петя Караколева преживя целия неуют на последните бездуховни години и изстрада всичко, което може да изстрада човек на тази нещастна българска земя. Живя бедно, самотно, гордо. И си тръгна от този жесток свят чиста и невинна като ангел!" За работата й в БНР К. Златков, главен редактор на "Детска редакция", пише: "Петя Караколева започна работа в Детска редакция на Българското радио през 1975 година като редактор на предаването "Чавдарче-другарче, здравей!". За много кратко време Петя показа остър усет към детската радио-журналистика, литературен вкус и голямо богатство от нови идеи. Нейна заслуга е предаването "Голямото междучасие". В течение на работата тя създаде героите Радиотатко, Папагала Шико, Крокодил-автомобил и др. Участваше с различни жанрови материали във всички рубрики на Детската редакция. Те се отличаваха с оригинална мисъл, точен и колоритен език. Такива бяха и радиодраматизациите й. В последно време се излъчиха нейни авторски сериали в рубриките "Хайде да играем" и "Ринги-ринги рае…" Нейна авторска заслуга е появата на оригиналния герой Ох Зъбчо. В нейно лице редакцията винаги е имала един отзивчив, оригинален и безкрайно трудолюбив творец." ◊ КАКВО НИ ОСТАВИ ПЕТЯ Творческото й наследство за деца обхваща 3 романа-приказки; 64 приказки, самостоятелни или обединени в сборници; 7 поеми; 176 песни и стихотворения, обединени в 7 стихосбирки; 12 пиеси; 2 грамофонни плочи (една приказка и една пиеса), 4-сериен научно-художествен филм, 1 анимационен филм, 3 сценария, 2 учебни помагала. За възрастни в архива се съхраняват 7 романа, 1 сборник разкази и новели, 6 стихосбирки, 1 пиеса и 1 посмъртно съставен сборник от нейни мисли за творчеството и сътворяването. След нея остана и Националната награда за детска литература “Петя Караколева”, чиито съучредители са Съюзът на българските писатели и община Кърджали и която се връчва всяка година на 21 октомври – Денят на Кърджали, за книга, издадена през предходната година. ◊ ПЕТЯ КАРАКОЛЕВА В ИНТЕРНЕТ Посетете официалния сайт на Петя Караколева. В него ще откриете информация за новоучредената Национална награда за детска литература на нейно име с пръв носител писателят Кирил Назъров. Посетете авторската страница на Петя Караколева в Издателство LiterNet и прочетете едни от най-хубавите нейни приказки и стихове за деца! Очаквайте още нейни текстове в Електронно списание LiterNet през 2006-та!