Почина големият българист от Украйна акад. Вл. Н. Станко

На 17 февруари внезапно почина един от изявените българисти в Украйна акад. дин Владимир Никифорович Станко.


◊ ЗА АКАД. ВЛАДИМИР СТАНКО

Акад. Вл. Н. Станко е потомствен българин. Той е роден на 19.02.1937 г. в с. Терновка (сега квартал на гр. Николаев в Украйна) в семейство на български преселници.

Историк и археолог:
Завършва историческия факултет на Одеския университет и посвещава живота си на археологията. След като през 1967 г. защитава аспирантура в Института по археология към АН УССР, започва научна и педагогическа работа в историческия факултет на Одеския национален университет (ОНУ), където създава катедра Археология и етнология на Украйна и лаборатория за археологически и етнологични изследвания. През 1996 г. по негова инициатива във факултета е открита специалност Археология. От 1993 г., в продължение на няколко години, акад. Станко е декан на Историческия факултет на ОНУ.

Заедно с това още през 1976 г. създава и в продължение на десетилетия ръководи направление Археология на Юго-Западното Причерноморие към Института по археология на УАН и участва в археологически експедиции в Южна Украйна. В резултат на своите проучвания акад. Станко открива за науката нови култури от епохата на мезолита. През 2002 г. е награден с Държавна премия на Украйна за тритомника “Древна история на Украйна”.

Българистична дейност:
Акад. Владимир Станко е сред най-изявените организатори на изследванията на духовната и материалната култура на българите в Украйна. Неговото име е свързано с такива авторитетни международни форуми като провежданата вече десет пъти конференция „Българите в Северното Причерноморие” и конференцията от 1999 г. “Украйна и България: етапи на историческата дружба”. Той е неизменен съпредседател на създаденото през 1995 г. Одеско научно-изследователско дружество на българистите историци, етнографи и филолози и отговорен редактор на неговия орган сп. “Одеска българистика”, създаден през 2003 г. Акад. Станко е и отговорен редактор и един от авторите на поредицата “История и етнография на българските поселения в Украйна”, в чиито рамки са издадени монографии за бесарабските български села Кирнички, Кубей и Чийшия, като и книгата “Терновка – документи и материали по история”. Той организира и разработването на научен проект “Българите и гърците от Терновка: история и култура”, чийто резултати са публикувани в Украйна и в България.

Благодарение на усилията на акад. Станко в Историческия факултет на ОНУ постепенно се създава група от учени-българисти, а в учебния план на Историческия и на Филологическия факултети е включена дисциплината Българска етнография. Под ръководството на акад. Станко се организират студентски етнографски практики в българските села в Южна Украйна, резултатите от които са представяни в курсови и дипломни работи.

През 2007 г. вицепрезидентът на РБългария лично връчва на акад. Вл. Н. Станко паметен медал „Паисий Хилендарски”, с който той е удостоен от Агенцията за българите в чужбина.

Както в миналото, така и днес Одеса е един от градовете, които имат най-голямо значение за развитието на българистиката извън България. С кончината на акад. Вл. Н. Станко украинската българистика понесе много тежък удар.