Спартак Дерменджиев провокиран от нежността между Кристо и Жан-Клод

Илиана Севилла е написала много интересно въведение към виртуалното събитие на Спартак Дерменджиев Кристо и Жан-Клод в България.

Аз съм учила Живопис във Франция през социализма, когато Кристо беше забранен, много съм мислила върху явлението Кристо и сега съм провокирана да коментирам артистичната акция на Спартак Дерменджиев.

Това е поетична творба! Много цялостна! Защото е и реална: скулптурни портрети в реално време и на най-реалното за българската културна сцена място все още, 30 години след комунизма - СБХ. Същевременно е разтеглена и изстрадана през годините, защото е правена преди 4 години и е част от съзнанието ни през всичките години когато Кристо беше забранен. Но е и много мащабна като творба на Спартак в момента, защото ни дава възможност да изживеем една нежност - точно това, което липсваше в отношението ни към Кристо. И което би го трогнало, и от което е имал нужда докато е жив. Жалко е, че сега няма кой да го усети и да благодари на Спартак.

Това, което Спартак прибавя към Кристо е по-силно, макар и виртуално, от мощните гиганти, маниакални проекти на Кристо и Жан-Клод - любов и нежност. И може би ги обяснява...

Търсенето на силово налагане над природата, характерно за 20-ти век, е отживелица в 21-ви. Сега повече артисти изразяват нуждата ни от нежност и любов между нас. Друга естетика предлага Спартак Дерменджиев: на хармония и любов.