Общество
Отворено писмо на движението на младите учени "Когито"
Във връзка с решението за намаляване на бюджетната субсидия за БАН
До
Председателя на парламентарната комисия по бюджет и финанси
Г-жа Менда Стоянова
До
Председателя на парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Г-н Огнян Стоичков
Г-жа Менда Стоянова
До
Председателя на парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Г-н Огнян Стоичков
ОТВОРЕНО ПИСМО
на движението на младите учени “Когито”
Във връзка с решението на парламентарната комисия по бюджет и финанси за намаляване на бюджетната субсидия за Българска академия на науките с 12 милиона лв., и прехвърлянето им към бюджетната субсидия на фонд „Земеделие“.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние, Движението на младите учени “Когито”, изказваме своето
категорично несъгласие с това решение!
Разбираме трудностите и предизвикателствата, които стоят пред управлението на страната в условия на икономическа криза. В частност, българското земеделие беше поставено преди 15 години в условията на организация и технологии, които са съществували преди 100 години, но със съществената разлика, че тогава със земеделие са се занимавали над 80% от населението на страната. Разбираме желанието на народните представители и държавата да се справят с тази трудна задача.
В същото време държим да подчертаем, че решението на един проблем не бива да води до възникването на друг.
В момента в Българска академия на науките текат сериозни процеси на реформиране, които бяха започнати с цената на сериозни усилия, в това число – и на младите учени. Предприети бяха стъпки по пенсионирането на над 500 служители.
Яснота по въпросите, касаещи слабостите в организацията на научната дейност, бе внесена по време на международната проверка на БАН от Европейската научна фондация в ролята й на авторитетен оценяващ орган в областта на научните изследвания. Българска академия на науките официално е заявила готовност да се съобрази с направените от оценяващата организация препоръки, тъй като учените добре съзнават, че другите възможности са свързани с постепенна маргинализация и загиване на науката.
Решението на парламентарната комисия по бюджет и финанси изправя БАН пред две заплахи. Първата касае пряко осигуряването на всички средства от първа необходимост за живота и дейността на учените, работещи в академията, включващи дори електрозахранването и отоплението в сградите и лабораториите на БАН. Втората заплаха е от спирането на всякакви реформи, поради липсата на средства. Последното би дало сериозен аргумент на антиреформаторски настроените кръгове в БАН, според които намаляването на субсидията ще бъде факт, независимо от реформите. Това би довело до мъчително, дори опасно свиване на научния живот (от който и без това искаме повече), предизвикано от грижата на колективите за собственото им оцеляване, а също от спешното индивидуално търсене на реализация вън от Академията и науката.
В най-голяма степен негативите ще засегнат младите учени, които са най-ниско платените служители в БАН, а броят им е критичен за бъдещето на българската наука. При това положение е въпрос на време разрушаването на най-силната научна институция в България. Това надали е целта на народните представители, а още по-малко е в полза на българските данъкоплатци. За съжаление, след приемането на необмисленото от наша гледна точка решение, посочените заплахи може да се превърнат в трагична реалност.
Доколко науката е приоритетна за настоящето управление на страната? Нашата болка е, че по аналогия, а и като ирония, спасявайки земеделието, ще разрушим най-съществената част от науката в България и ще я сведем до състоянието на българското земеделие отпреди 15 години, когато внасяхме зърно от Полша, за да оцелеем.
В абсолютни стойности намалението на бюджета на Българска академия на науките с 12 млн. лева ще означава намаляване на бюджетната й субсидия с 14%, докато увеличаването на бюджетната подкрепа на фонд “Земеделие” с 12 млн. лева се равнява на още 2% за отрасъла. С други думи тази сума е 7 пъти по-важни за БАН, отколкото за Фонд “Земеделие”.
Накрая бихме желали да попитаме вносителя на предложението какъв критичен проблем на Фонд “Земеделие” ще бъде решен с тези 12 млн. лева, при положение че само бюджетната субсидия за фонда с направените поправки ще бъде 500 млн. лева? Отделно фонд „Земеделие“ е разпоредител на средства по програма САПАРД.
Колко точно е ценна БАН за България? Вън от довода, че това е най-старата институция на българския народ, създадена почти десетилетие преди държавата му, да се обърнем към заключението на Европейската научна фондация: “Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.”
И ето какво препоръчва тя: “Тъй като много подобрения са възможни и се налагат от самото естество на работата, няма съмнение, че без истинско ангажиране в полза на най-качествената наука в България и без отговарящата на това финансова подкрепа, БАН като водещо научно средище в страната няма да бъде в състояние да поддържа досегашната си национална и международна позиция. Необходимото усилие преди всичко е въпрос на осигуряване на по-добро финансиране за БАН.”
Не на последно място – единствено БАН и държавните висши училища са с вързани ръце по отношение на намирането на собствени източници на финансиране. Сигурни сме, че не единствено държавата следва да осигурява материалното състояние на науката, ето защо ние сме отворени за следващата стъпка, която по наше виждане трябва да бъде законотворческа. Нека да позволим на знанието да навлезе на пазара, но с нужното разграничение, че няма начин то да бъде стока като останалите, които всекидневно купуваме и продаваме.
Това усилие е въпрос на политическо решение, както и осъществяването на препоръчаното от европейските ни партньори, е въпрос на политическа воля. Дали ще го дочакаме? Отговорът на този въпрос е във ваши ръце. Нашата готовност за съдействие е налице, а насреща искаме твърде малко: да не позволите българският учен да остане в Червената книга, да му създадете законовия комфорт така, щото той да продава своята наука. А той ще го направи, и още как!
С уважение: Димитър Атанасов,
председател на “Когито”
01.12.2009 г.
гр. София
Автор:
2х 3х
Публикация:
02.12.2009 г. 14:25
Етикети:
Посетено:
1715
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/18/news/8999-otvoreno-pismo-na-dvizhenieto-na-mladite-ucheni-kogito