Книгата редставя за първи път непубликувана кореспонденция на Николай Дюлгеров (1901-1982) – художник, архитект и значима фигура на българския и европейския модернизъм
В нея авторът продължава размислите, започнати в „Книга за модерните българи“, като този път насочва вниманието към съвременните безпокойства на българската интелигенция и към личния опит, през който те могат да бъдат осмислени