Радко Мурзов представя юбилейния си каталог в Градската художествена галерия на Варна
Срещата с публиката е съпътстващо събитие на изложбата „Инвенции и реалности“, посветена на 55-годишния творчески път на автора. Представянето е на 29 декември от 18:00 ч.
Варненският художник и педагог Радко Мурзов отправя покана към почитателите на неговото изкуство за среща разговор по повод излизането от печат на юбилейния каталог, посветен на 55-годишната му активна творческа дейност. Представянето на каталога ще съпътства ретроспективната изложба „Инвенции и реалности“, разположена в зали на първия етаж на Галерията.
Луксозното издание е плод на дългогодишен труд, събира в себе си представителна част от произведенията на Мурзов и запознава читателя с творческата философия на автора. Включва критически анализи на изкуствоведи и интелектуалци. Специално място сред тях заемат текстовете на проф. Иван Маразов и поета Владимир Стоянов, които изследват митологичните, духовните и поетични пластове в живописта на художника.
Проф. Иван Маразов обобщава: „В новия си юбилеен каталог Радко Мурзов ни предлага да тръгнем по неговия път през десетилетията и заедно с него да минем през различни епохи, да усетим дъха на времената, красотата на света в динамиката на неговото разнообразие. Неговите стремежи, чувства, откровения, идеали. И преданост към избрания път в изкуството. А този път е широк и дълъг, както в живописта, така и в графиката и рисунката... Наистина в творчеството на Радко Мурзов могат да се отделят различните жанрове на портрета, пейзажа, натюрморта и фигуралната композиция... Но най-често те губят границите на своята определеност и се смесват в картини - видения. Така се появяват цикли - живописни и графични, в които една тема се развива в различни аспекти и преминава в различни смислови измерения, като запазва стиловата общност...
Въпреки стиловото разнообразие в отделните цикли, във всяка картина присъства онова „свое“, което позволява да я припознаем като творба на Радко Мурзов. Всяка картина разкрива нов аспект от богатата душевност на художника, от интелектуалното усилие да разбере света и да си построи свой свят, далеч по-съвършен от този, в който живеем.“ Владимир Стоянов намира поетичен образ за изданието: „Затова и този каталог на художника Радко Мурзов наричам за себе си небесен харман, изкристализирала азбука на преживяното и премисленото, където се чувствам българин.”
Изданието се реализира с финансовата подкрепа на фонд “Култура” на Община Варна.
Изложбата и каталогът бяха повод за интервюто на Нина Локмаджиева с Радко Мурзов.
Радко Мурзов: “Нека доброто побеждава в живота, а красивото – в изкуството”
Разговор с художника Радко Мурзов за неговата юбилейна изложба „Инвенции и реалности – 55 години творческа дейност“ в Градската художествена галерия на Варна.
– Г-н Мурзов, какво стои зад заглавието „Инвенции и реалности“ и как тази двойственост отразява Вашето художествено мислене?
– Заглавието обединява двата полюса на моята творческа природа. От едната страна са инвенциите – хаотичните, едва доловими очертания, асоциативните състояния, идващи от интуицията и вътрешните преживявания. Това е природата вътре в мен.
От другата страна стоят реалностите – конкретните, веществени форми на света: натюрморт, пейзаж, портрет. Там не измислям – търся характер, истина, чувственост. Цял живот се движа между тези два полюса. В едно свое слово казвам: „Модерното и реалното са като полюсите на един магнит – привличат се и се отблъскват едновременно, а аз съм по средата.“
– Вие често говорите за портрета като за любима форма. Как се роди тази връзка?
– Още във втори курс в Академията моите преподаватели академик Илия Петров и Ненко Балкански ме оцениха с „отличен“ за портрет. Илия Петров каза: „Това момче е роден портретист“, а Ненко Балкански – че рядко среща такова чувство за портретност. Това е оценка, която ме съпътства цял живот и ме прави особено взискателен към жанра. За мен добрият портрет трябва да се придържа към натурата и да предава характера – физически и духовен.
– Кои периоди от Вашето творчество са проследени в изложбата?
– След Академията естествено започнах с реалистичния период, свързан с влиянието на съветската методика – истинност на натурата, теми от работническия живот. Това продължи до 1985 г.
След това съдбата ме срещна с изложбата “Художникът на работа в Америка”. Представиха филм пред нас художниците в Двореца на културата и спорта и аз видях, че освен на статива, освен от правене на скици от натура и сглобяване на композиция, може да се рисува и спонтанно, дори и на земята. И тогава започнах работа с разливане върху земята, така се родиха първите мои инвенции. За мен това беше един голям скок. След 1989 г. започнах този цикъл с инвенциите и асоциативния способ на изобразяване на нещата - много компоненти, събрани в една картина, което е трудно живописно да се съчетае. Той беше предшестван от графичен цикъл “Инвенции”, в който рисунката също беше асоциативна, с различни материали.
След една операция по-късно аз се качих горе в ателието и окрилен от това, че съм жив, че мога да работя, започнах да рисувам с каквото ми попадне в ръцете - молив, флумастер, темперна боя. Така се родиха рисунките, които нарекох “Измерения”. А след това, гледайки цветовете на мидичките сред пясъка на плажа, исках да изобразя тези нежни преливащи се съчетания. Така започна другият ми период - “Бели измерения” - живописен цикъл с маслени бои, с лека тоналност в меки тонове, които преминават един в друг, а рисунката е линейна, като в японските гравюри. Това беше през 90-те години.
Предпоследният ми цикъл е графичен, нарича се “Пространства” - абстрактна е трактовката - почти няма линейна рисунка - големи формати с темперни бои и моя авторска техника. Последният ми цикъл, който стои много особено, е “Кристализация” от 2023 г., показван в галерия “Графит” и в Музея „Земята и хората“.
В тази моя изложба в Градската художествена галерия на Варна показвам творби от всички тези цикли - отсял съм най-доброто от тях за ретроспекцията.
– Как бихте описали своя път през тези различни стилове във Вашето творчество?
– Аз не приемам стилът на един художник да е само в една техника. Едностилни изложби се правят лесно, защото те са подчинени на една техника. Някои художници рисуват така цял живот и като видиш видиш веднъж картина от една изложба, знаеш, че може да се повтори и в друга. Не е в моя натюрел това. Както обичам да казвам – художникът е като златотърсача. Единият копае дълбоко на едно място, другият на няколко. Аз съм от втория вид. Всяка техника подчинявам на някакво чувство, на някаква идея.
– Какво бихте искали зрителят да отнесе със себе си след срещата с Вашата юбилейна експозиция?
– Мисля, че това е стремежът към красивото, което е в природата, в живота - това е основното послание на моята изложба. Винаги съм се стремял към красивото в естетиката и към доброто в етиката. Нека доброто побеждава в живота, и красивото – в картините ми и в изкуството.
========
Разговаря Нина Локмаджиева
Снимки и репродукции: Александър Николов
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
Варна, ул. “Л. Каравелов” 1
Работно време: понеделник - събота: 9:30 - 17:30, почивен ден - неделя.
