Любов на “Off”

 - Разкажете ни за една отминала изложба – как се роди идеята за нея „Любоff - on“ и какво стои зад това заглавие – игра на думи или философска позиция?

- Идеята за изложбата се разви паралелно с работата ми по стихосбирката – двата проекта са свързани. Взаимно се допълват и разгръщат моя  вътрешен свят. Визуалните образи и поетичните текстове общуват помежду си и създават единна история – за любов. Заглавието носи двоен смисъл. „Любоff“ е едновременно намигване към съвременния език. А „on“ е метафора за включването – за онзи момент, в който човек позволява на любовта да активира вътрешната му светлина.

- В изложбата виждаме два полюса – любов и нелюбов. Това ли е основният конфликт, който искате да поставите пред зрителя и читателя?

- Материализирането на любовта и свалянето ѝ от пиедестала, върху който стои като нещо изключително ценно и неземно, и гледано на нея, като на предмет, от който, евентуално, имаме полза. Като уред, който можем да включим, а след това – когато ни омръзне – да изключим с натискането на едно копче с надпис „оff“ и да смятаме, че с това всичко приключва. Но тук се появява и едно голямо „НО“ – човешките емоции нямат, копче а любовта е светлината, която озарява сивото ни ежедневие.

- Как избрахте линогравюрата като техника за част от творбите? Какво ви дава тя като изразно средство?

- Завършил съм графика и линогравюрата винаги е била една от любимите ми техники. Привлича ме силата на черното – неговата категоричност, контрастът, който създава, и възможността с малко средства да се постигне дълбоко внушение. 

- Картините ви показват голота, но не еротика, а по-скоро уязвимост, самота, отчуждение. Какво значение има тялото във Вашето изкуство?

- Картините от тази изложба най-общо мога да разделя в две категории. Като цяло темата е: Любов. Но всъщност това са два напълно различни смисъла на това облагородяващо душата чувство. Черно-белите линогравюри са илюстрации на стиховете в книгата, а всички останали произведения, които носят цвят, са изображение на съвременността ни. Паралелна реалност, в която няма правила и всяко нещо има свое собствено начало и край. Чувството на самотност и изоставеност е по-силно от усещането за любов и без нея.

Така двата цикъла картини се подреждат от само себе си, а сюжетите и голота, която казва: „каквото е вътре в това тяло, това е и отвън“ – пустош.

- Как реагира публиката? Има ли реакции, които ви изненадват или дори провокират?

- Публиката прие изложбата много добре. Най-ярко това личеше в отзивите, които получих още в деня на откриването, както и в отразяването ѝ в местната преса. Журналистката Стефка Венчева написа, че изложбата е „необичайна за местните нрави“, подчертавайки както силата на линогравюрите, така и връзката им със стихосбирката „Нищо, че е тъмно“.

Разбира се, имаше и реакции, които ме изненадаха, и именно те са най-ценните за мен. Част от публиката открои темите за голотата – външна и вътрешна – и видя в тях своеобразни „ребуси“ на човешката уязвимост, на опразнеността в отношенията, на липсата на любов и свързаност в съвременното общество. Това провокира интересни разговори, които не бях предвидил, но които ми показаха, че творбите действително достигат до дълбоки пластове у зрителя.

Ценя всяка реакция – и позитивната, и критичната. Изкуството за мен освен естетика е и повод за размисъл, за въпроси, за среща с различни гледни точки. Именно там се случва истинският диалог между художника и публиката.

- Вашите графики илюстрират стихосбирката „Нищо, че е тъмно“. Какво първо се зароди – писаното слово или визуалното?

- „Нищо, че е тъмно“ е стихосбирка, в която думите и образите се раждаха почти едновременно. Чувствата в нея са преплетени – едни се изляха на хартия като стих, други се появиха като изрисувани сцени. Затова не бих поставил едното пред другото. Писаното и визуалното се развиваха паралелно, допълваха се и изградиха общо пространство.

- Какъв свят изграждате в поезията си – свят на тъга, на търсене или на път напред?

- Книгата проследява историята на една започнала, несвършваща, но в същото време несподелена любов. Стихосбирката започва с епилог и завършва с послеслов – нарочно обърната структура, която препраща към цикличността на човешките чувства. Светът, който изграждам е движение – между минало и бъдеще, между загуба и продължение. 

- Смятате ли, че днешният човек е изгубил езика на чувствата и може ли изкуството да го върне към него?

- От една страна, съвременният човек живее в среда на постоянна информация, скорост и външен шум. Много хора се научават да бъдат „функционални“, но не и да разбират собствените си емоции.

Може да се каже, че езикът на чувствата не е изгубен, но е притихнал, потиснат от ритъма на ежедневието и социалните роли, които хората играят. Изкуството създава пространство за преживяване, в което човек може да се срещне със самия себе си – далеч от рационалното и от изискванията на реалността.

- Вашето изкуство не е лесно, нито пък е „удобно“ за зрителя. Какво искате да постигнете с него – размисъл, провокация, катарзис или …?

- Моето изкуство не цели да бъде лесно или комфортно за зрителя. То е създадено като пространство за среща – между външното и вътрешното, между видимото и премълчаното. Чрез тези сюжетни линии се стремя да провокирам не просто поглед, а съпреживяване. Голотата на персонажите е метафора за първичността и уязвимостта, които често прикриваме в съвременното общество, където има осезаемо отсъствието на истинска близост и емпатия.

- Според Вас нужно ли е изкуството да бъде социално ангажирано, или неговата сила е в личното, в интимното в опосредстването?

- Изкуството може да бъде социално ангажирано – но според мен не е нужно да бъде такова, за да носи стойност или сила. Вярвам, че неговата истинска мощ идва от свободата на твореца и вярата му. То е силно, когато е автентично, когато художникът създава не по задължение и не под диктат, а от вътрешна необходимост – независимо дали тази необходимост е да извика, или тихо да прошепне.

- Днес говорим много за дигитално изкуство, NFT, бързо потребление – как мястото на класическите техники и поезията се променя в този контекст?

- Промяната е в ценността, но не и в значението. Дигиталното изкуство и NFT трансформираха пазара, ускориха потреблението и промениха начина, по който говорим за творчество. Но емоционалната стойност – това, което прави изкуството истинско – не може да бъде дигитализирано. Класическите техники и поезията остават ненадминати: заради човешкото присъствие, крехкостта и физическия жест.

- Кога за първи път усетихте, че изкуството е вашият начин да говорите със света чрез образ или дума?

- Може би като студент при първото ми участие в общите младежки  изложби усетих, че изкуството е моят език. Но не мога да откроя един-единствен момент. За мен изкуството винаги е било начинът за себеизразяване.

- Какво или кои хора повлияха най-силно във формирането ви като творец?

- Любовта ми към изкуството бе подсилена и подкрепена от моите учители: доц. Атанас Дафинов и проф. Борислав Стоев, които формираха в мен устойчив вкус към високото изкуство, критично мислене и способност да разпознавам смисъла отвъд формата.

- Къде намирате вдъхновение в градовете, в хората, в болката или в празнотата?

- Като студент попаднах на една теория на проф. Евгени Кузманов – „За енергията и вдъхновението“. Тя остави дълбока следа в мен. И до днес вярвам, че вдъхновението не се намира. То тихо живее около нас, шепне ни, докосва ни. Нужно е само да спрем за миг, да протегнем ръка и  да го приемем.

- Ако трябваше да опишете себе си с едно изречение, което съчетава поезия и визуалност, как би звучало то?

- Линия от светлина върху тъмно платно, която се превръща в мисъл, когато я докоснеш.

- Може ли изкуството да лекува – не само автора, но и онзи, който го потребява?

- Да – изкуството може да лекува.

То казва: „Ето, аз съм тук, по „някакъв“ начин и ти говоря - и ти говориш..

- Какво бихте казали на един млад човек, който иска да се изразява чрез изкуство, но се страхува от липса на разбиране или признание?

- Бих му казал, че изкуството винаги намира своя човек. Може би не веднага. Но винаги има някой, някъде, на когото ще му хареса и ще види себе си. И за този един човек твоето изкуство ще бъде необходимост да го съзерцава всеки ден.

- Кое е онова чувство, което ви тласка да създавате и защо не спира да се връща?

- Създаването на изкуство е начин да се преживее болка, радост, пустота, красотата – всичко онова, което иначе би останало заключено вътре в нас. И затова, колкото повече твориш, толкова повече усещаш, че не можеш да спреш: защото изкуството е не просто начин за себеизразяване, то е нужда да се диша.

- Какво искате да остане у човека от Вашите картини?

- Искам зрителят да се сблъска с тишината, галерийното пространство и да си задава въпроси: за света, за себе си, за това, което крие в себе си.

Моят призив с тази изложба е „Не изключвайте любовта“, никога не я оставяйте на „оff“, защото както очите ви имат нужда от светлина, така и душата ви има нужда от любов.

Никола Руков е учител в Основно училище „Петко Рачов Славейков” в Пещера. През 2007 г. завършва Югозападен университет „Св. Неофит Рилски“ в Благоевград със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство”, а през 2016 г. завършва магистърска степен със специалност „Артмениджмънт“ в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф Асен Диамандиев“ в Пловдив. Специализира графика при проф. Борислав Стоев. Преминава през десетки участия в конкурси и изложби:: Национална младежка изложба в София през 2006 г. и 2008 г., „Информално” – изложба с Атанас Шаламанов, Ивайло Гогов и Янко Терзиев в галерия „Любимо” в Благоевград през февруари 2007 г., „Информално и приятели” в галерия „Македония арт” – Благоевград през април 2007 г., Международно биенале по графика във Варна през 2007 г. и 2009 г., „На юг от запад”- изложба „Информално и приятели” в галерия „Дебюти” в София през 2010 г., „Среща на точката линията и смутената форма” в Музикален център „Борис Христов” в София през ноември 2012 г., „Ангелина и приятели” в галерия „Алтея” в Пловдив през ноември 2012 г., „Надникване” – самостоятелна изложба в фоайе на Българска търговско-промишлена палата в София през август 2014 г., „Ангелина и приятели” в Народен музей в Панчево, Република Сърбия през 2014 г., „Въпрос на отговор” – изложба на „Информално“ в София, галерия „Алгара“ през 2015 г., 22-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово през 2015 г., „Спиридон в Омагьосаната гора” – самостоятелна изложба илюстрация и текст в галерия „Проф. Веселин Стайков” в Пещера през 2016 г., „Нещо-нищо сериозно“- самостоятелна изложба графика в галерия „Проф. Веселин Стайков” в Пещера през 2017 г., „5 по 6“ – изложба в Регионален исторически музей в Благоевград през 2022 г., „Любоof on” –  самостоятелна изложба в галерия „Проф. Веселин Стайков“ в Пещера през 2023 г.

От 2006 г. е един от създателите и член на групата „Информално арт груп”. 

През 2013 г. учредява Сдружение „Руков арт груп”, чиято цел е да подпомага креативното творческо мислене на младите хора.