◊ ПОКАНА
за премиера на книгата на Петър Канев "Явлението Димитър Воев. Преображение на края на света."
В понеделник, 26 октомври, от 19: 00 ч. във "Вход Б", ул. Бистрица
Димитровден. Денят на Воев. Елате!
Книгата излиза от печат с подкрепата на проект по Национален фонд Култура.
Първото по рода си мащабно изследване върху личността-явление Димитър Воев и върху сюрреалното му творчество дава възможност на всеки заинтригуван от него читател да открие нещо неочаквано, за което не е подозирал. Незапознатите и непрочелите твореца-феномен ще открият за себе си изненада от истинна поезия на един изключителен характер от близкото ни минало, превърнал се не случайно в нравствен и естетически еталон за докосналите се до него. Почитателите на Воев ще си припомнят недоизяснени факти и ще преоткрият неподозирани измерения на творческото му откривателство на нови светове на съпричастност, емпатия, радикална откритост и изумяваща игра с езика в прозрения за изплъзващи се истини.
Авторът обединява труда си от десетки години изследване на Воевото наследство и ни повежда в интригуващо и задълбочено пътешествие през биографията и характера на личността, близките и общността му, сценичното му и визуално присъствие, поетичния му свръхсвят от живи отвъд смъртта символи, спонтанният му сюрреализъм и каузата на общопланетарната културност в съпричастност с природата ни, която чука на вратите – в преображение на края на света.
„Истината плаши, а Воев е изключително честен. Той я назовава така, че всеки да се събуди за нея, да я види през собствената си перспектива, през собственото си сърце и душа. Алтернативата, която Димитър Воев въплъщава в творчеството и в наглед краткия си живот вече е преминала „теста на времето“ и не престава да е все актуална и след края на ХХ век, може би и защото в същината си е „отвъд времето“.
Тя отстоява:
- болезнената истинност като алтернатива на лъжата и самозаблудата;
- радикалната честност като алтернатива на лицемерието и на аморализма;
- развихреното без граници въображение като алтернатива на скудоумието;
- личната позиция на приятелство в общност като алтернатива на стадната;
- по детски чистите игри и сънища (мечти и кошмари) като алтернатива на „парниковия живот“;
- освобождаващият до абсурд хумор като алтернатива на „глупостта на трон“;
- болката в приказността на мечтата като алтернатива на бездушието и бездуховността.
…
Разгледах многообразните и неподозирано значими аспекти на културния феномен „Воев“ в духа на вечните въпроси в човека, извън затворените секти и клубове – за да бъде върнат обратно на света – там, където винаги е искал да бъде и трябва да принадлежи, защото посланието и поезията му все още има какво да ни кажат в тези предпоследни времена, в които човешката ни култивираност и природа сякаш са застинали пред края си. А предприетото приключение за ума и сърцето отвъд бреговете във Воевата неподражаема „квантова“ и органична словесност може да ни доведе и до неочаквани места и да ни изправи пред неотмиращи с времето питания за „аз, себе си и мен“ и „ние сме“, за които няма прост отговор и затова остават неизменно актуални и вълнуващи.
Тази публикация е в памет на Димитър Воев.
Посвещавам я също и на всички личности, подобни на него – живи тук и сега или отвъд смъртта.
Петър Канев
Канев отстоява една от най-актуалните входни точки към Воевата непостижимост, а именно – културността като планетарна кауза. Настоящата книга се фокусира върху факта, че става дума не за човек, не за творец, а за явление, повлияло и влияещо до днес върху сърцата и умовете на хората.
Васил Загоров
