Последни новини

- Кратките видеа се превърнаха в един от основните начини, по които младите хора получават информация. Какво печелим и какво губим, когато сложна тема трябва да бъде обяснена за 30 или 60 секунди?

- Кратките видеа са новият формат, чрез който хората се информират, и в това няма спор. Много медии, сайтове и създатели на съдържание го използват, защото е бърз, лесно смилаем и не изисква толкова много усилия и ресурси за създаване.

Като човек, който също използва този формат, смятам, че той има своите предимства. Можеш бързо и ефективно да достигнеш до голяма аудитория. Но има и друга страна - когато искаш да създаваш по-дълги, стойностни и задълбочени видеа, това става по-трудно. Не е невъзможно, но изисква повече планиране и усилия.

Аз самият се опитвам да развивам YouTube канала си, но го оставих малко на заден план, защото прекарвам повече време в платформите за кратки видеа като Instagram и TikTok. Искам отново да се активизирам в YouTube, защото по-дългият формат ти дава възможност да се развихриш, да разкажеш една история по-задълбочено и да разгледаш дадена тема от различни страни.

Дългите видеа изискват да задържиш вниманието на зрителя, да имаш план и да представиш темата по интересен начин. Но има много примери за хора, които създават предимно дълго съдържание и са успешни.

Според мен най-добрият вариант е да има баланс - кратките и дългите видеа да бъдат част от една цялостна екосистема. Краткото съдържание може да привлече вниманието, а дългото да даде повече контекст и стойност.

Вярвам, че винаги ще има различни аудитории и всеки може да намери своите хора. Това е едно от най-големите предимства на социалните мрежи - можеш да изградиш собствена ниша и да бъдеш успешен, без непременно да следваш всеки актуален тренд.

- Вие сте завършил журналистика, но едновременно с това сте създател на съдържание. Къде днес минава границата между журналиста, инфлуенсъра и обикновения потребител и каква отговорност трябва да носи човек с голяма аудитория?

- Завърших бакалавърска степен по журналистика в Софийския университет и това образование ми помогна да гледам по-критично на информацията и да разпознавам разликите между различните видове съдържание. Смятам, че границата между журналистиката и създаването на съдържание постепенно се размива, но все още има съществени различия.

В една медия - независимо дали става дума за телевизия, вестник или радио - работиш с екип. Имаш редактор, оператор и колеги, с които можеш да обсъждаш идеи и планове. Когато си самостоятелен създател на съдържание, много повече неща зависят от теб: трябва да измислиш идеята, да заснемеш материала, да го обработиш и да го публикуваш.

И двата подхода имат предимства и недостатъци. В екип можеш да разчиташ на повече мнения, ресурси и бюджети. В същото време знаем, че свободата на словото в България е сериозна тема и понякога в традиционните медии може да има цензура или външна намеса, които да ограничават възможността за напълно свободно изразяване.

В социалните мрежи имаш повече свобода сам да избираш за какво да говориш и как да го представяш, стига да спазваш правилата и закона. Но пък си сам и трябва да поемаш много различни роли. Лично аз съм усещал колко натоварващо може да бъде да си едновременно водещ, сценарист, оператор, монтажист и човекът, който трябва да измисля нови идеи. Понякога това те довежда до ръба на силите ти.

Към момента съм избрал да се развивам в социалните мрежи и съм доволен от този избор. Но бих обмислил и работа в традиционна медия в бъдеще, защото би ми било интересно да се пробвам в такава среда.

Що се отнася до отговорността, смятам, че тя не зависи от размера на аудиторията. Дори да те гледат сто души, това са сто реални души, към които трябва да бъдеш искрен и коректен. Важно е да не подвеждаш хората и да проверяваш информацията, която споделяш. Само с морал, съвестност и честност можеш да изградиш доверие и да постигаш по-големи неща.

- Кое днес е най-трудно за разпознаване в социалните мрежи – рекламата, манипулацията или дезинформацията? А с навлизането на изкуствения интелект готови ли сме за свят, в който не можем автоматично да вярваме на това, което виждаме и чуваме?

- Според мен и трите могат да бъдат еднакво трудни или лесни за разпознаване - зависи от човека, който гледа съдържанието.

Рекламата в социалните мрежи не изглежда по същия начин като телевизионната реклама. И тук има правила и закони, които трябва да се спазват, но често рекламата е вплетена в история или ситуация, вместо да бъде представена директно. Създателят може да не говори само за продукта или услугата, а да разкаже нещо интересно и по естествен начин да включи рекламата.

В телевизията също има продуктово позициониране. Понякога в дадена сцена на масата има бутилка вода от определена марка - и невинаги е случайно, че е точно тази марка. Разпознаването на рекламата зависи от начина, по който е представена, и от опита на зрителя. Аз самият, понеже работя с реклами, смятам, че сравнително лесно мога да разпозная кога едно видео е рекламно.

Манипулацията и дезинформацията са сериозни проблеми, защото всеки може да публикува съдържание и да достигне до голяма аудитория, без информацията непременно да бъде проверена. Когато едно твърдение се повтаря достатъчно често, хората могат да започнат да го приемат за истина, дори то да не е подкрепено с факти.

С навлизането на изкуствения интелект ситуацията става още по-сложна. Вече могат да се създават реалистични видеа, снимки и гласове, които изглеждат истински. Смятам, че трябва да се научим да бъдем по-критични към това, което виждаме и чуваме. Не е нужно да престанем да вярваме на всичко, а да проверяваме източниците и да не бързаме да споделяме информация само защото ни е направила впечатление.

В крайна сметка отговорността е както на създателите на съдържание, така и на потребителите. Добре е да си даваме сметка, че зад едно видео или публикация може да стои определена цел и тя невинаги е просто да ни информира обективно.

- Вие работите и с бизнеси в социалните мрежи. Как се съчетава стремежът към повече гледания и резултати с отговорността към аудиторията? Има ли реклама, която не бихте приели независимо от възнаграждението?

- За нищо на света не бих приел да рекламирам хазарт. Отказвал съм подобни предложения и винаги ще отказвам, независимо от възнаграждението. Това е личен принцип, който съм си поставил и не възнамерявам да прекрачвам.

Към днешна дата се старая да създавам съдържание, което на мен самия ми е интересно и в което виждам смисъл, а не да правя неща единствено заради гледанията. Когато си автентичен, постоянен и си изградил връзка с аудиторията си, резултатите идват по естествен път.

Когато работя с бизнеси, за мен е важно рекламата да бъде представена по интересен начин, така че да е полезна както за самия бизнес, така и за хората, които ме гледат. Не искам аудиторията ми да има усещането, че се опитвам просто да ѝ продам нещо на всяка цена.

Смятам, че най-важното е човек да има принципи и да знае къде са границите му. В крайна сметка можеш да спечелиш пари от една реклама, но ако заради нея загубиш доверието на хората, които са те подкрепяли през годините, според мен това не си заслужава.

- Социалните мрежи могат да събират хора около каузи и да създават общности, но могат и да създават зависимост от одобрението на другите. Къде според Вас е границата и можем ли реално да използваме социалните мрежи, без те да започнат да управляват ежедневието ни?

- За мен социалните мрежи са изключително добър инструмент за достигане до много хора. Като основател на доброволческата организация „От нас зависи“, с която реализираме различни инициативи и каузи в полза на обществото, използвам именно социалните мрежи, за да достигам до повече хора и да ги мотивирам да се включват.

Правили сме кампании, свързани с деца в неравностойно положение и с общинската среда в града, почиствали сме различни места и сме реализирали още много инициативи. До всички хора, които са се включвали и са помагали за тези каузи, сме достигнали именно чрез социалните мрежи. Това показва колко голяма сила имат те, когато се използват с добра цел. Могат да обединяват хора с общи интереси и да предизвикват реална положителна промяна.

Смятам обаче, че е важно да има баланс и социалните мрежи да не заемат цялото ни ежедневие. Трябва да намираме време за семейството, приятелите, хобитата и истинските преживявания извън екрана.

В моя случай това е по-трудно, защото работата ми е пряко свързана със социалните мрежи и границата между работата и свободното време понякога се размива. Въпреки това се старая да контролирам времето си и да не позволявам на социалните мрежи да управляват ежедневието ми.

В крайна сметка смятам, че всичко зависи от самия човек и от навиците, които изгражда. Социалните мрежи могат да бъдат както средство за положителна промяна, така и нещо, което ни отдалечава от реалния живот. Въпросът е как избираме да ги използваме.

............

Тони Енчев е млад журналист, дигитален предприемач и създател на съдържание в социалните мрежи. Роден и израснал в Русе, той е възпитаник на Средното училище за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ и през 2026 г. завършва обучението си по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Познат е с многобройните си видеоматериали, интервюта и обществени инициативи, чрез които се стреми да насърчава гражданската активност, родолюбието и отговорността към обществото. Създател е на инициативата „От нас зависи“, започнала през 2021 г. с изрисуване на образите на български национални герои върху обществени пространства в Русе. Впоследствие дейността се разширява с благотворителни кампании, сред които „Доброто е заразно“.

Тони Енчев е основател и на модния бранд „Юнакъ“, вдъхновен от българските традиции. Наред с предприемаческата си дейност той провежда срещи с ученици, посветени на социалните мрежи, възможностите за личностно развитие и отговорното поведение в дигиталната среда.

В неговата обществена дейност се откроява убеждението, че промяната започва от личната инициатива, а отношението към родния град и страната се доказва преди всичко с конкретни действия.