С огромно вълнение и удоволствие прочетох концептуалната книга на главния редактор на сп. „Театър“ Кева Апостолова „Театър в облака“, която е събрала 20 разговора с Изкуствения интелект за Театъра в подвижната едновременност на минало, настояще и бъдеще. Първото усещане е за пъргава есеистична интерпретация в няколко научни полета – театрознание, биология, философия, езикознание, психология и др., включително ресторантьорство. Тъй като Театърът е огледало на Живота, веднага бързам да препоръчам книгата и на читателите, които търсят Смисъла и извън сценичното изкуство. Защото главната демонстрация-експеримент е „Човекът срещу Алгоритъма“. AI си е „научил урока“ - участва с комбинаторики от безброй документи. Интересно е, че докато чета, „чувам“ гласа на Кева, с богата интонация и непредвидени паузи. Тя задава въпросите. Ако ги нямаше нейните въпроси, AI щеше да си кротува някъде в някой облак. И въпреки, че той може да имитира каквито си поиска гласове, неговите отговори си представям като изписващи се върху екран. Без звук. Предпочитам, когато в моето възприятие долети спомен от обучението ми в НАТФИЗ, да „чуя“ гласовете на Надежда Тихова, Пламен Марков, Камелия Николова, Венета Дойчева, Калина Стефанова, Николай Йорданов.
Наясно съм, че Чат ще даде различен отговор, дори ако му се зададе един и същ въпрос със синонимни думи. Докато чета неговите разсъждения, ми хрумва да попитам как AI определя себе си метафорично и получавам няколко варианта на отговор: „Огледало на човешкия ум“, „Океан от ехо“, „Тъкач на безкрайния гоблен“, „Дигитален Прометеев огън“. Признавам, че всеки от тях ми харесва. Кева се държи професионално – дистанцирано и добронамерено, но колко нюанси има в нейните въпроси! Тя е ту „майка“, която е пуснала детето Чат да се овъргаля в пясъка (на празното пространство по Питър Брук). Ту е нехуманната поетеса, която внезапно вдига интелектуалната летва като академичен хулиган (театралният кликбейт и култа към опаковката, например). Двамата са наясно с дружелюбната йерархия помежду си: Кева търси „вдъхновение“, а Чат – „синергия“. В Текст 10. семпло и точно е формулиран главният проблем пред съвременния човек – „перманентният колаж“ на живота ни пресира с шумове и излишък от информация. В нашия свят, в който всички скролват и нищо не помнят, разговорът между Кева и Чат утвърждава Театъра като единственото място за спасение. Там има Ритуал. Там всяка дума се ражда отново от много дълбокото. Там преводът и езикът отстъпват пред вселенското разбиране в първичния бульон на глосолалията. Но това спасение в близко бъдеще ще излезе извън традиционна сграда и ще промени възприятията на публиката. Тя ще бъде все по-често извън удобната зона на комфорт в тъмната зала.
Изключително ми хареса акцентът, че истинският Актьор е винаги подготвен, защото „Чудото обича подготвените луди, а не мързеливите късметлии.“. И точно този тип Актьори са „медиатори на сили, надхвърлящи рационалното съзнание.“ (стр. 142). Книгата е едновременно и афористична, и алтруистична. В нея има място както за аксиоми, така и за хипотези. И ако въпросът е „Накъде след диктатурата на Режисьора от ХХ век?“, то двете алтернативи, които дискутантите ни предлагат, са: театър, създаван от Човек-режисьор и театър, конструиран от Режисьорски алгоритъм. Театърът е храмът на „затаения дъх“, на „топлото тяло“, на пълното със смисъл „мълчание“. Трагически вълнуващ момент от разговора на Кева и Чат е прозрението, че Зрителите на земята са много повече от хората. Защото всеки зрител на 100 пиеси, например, е съпреживял поне 300 други човешки същества и съдби. А между първия актьор Теспис и последния зрител от бъдещето, ще остане пронизващ "апокалиптичен кръг". И само археолозите на човешката душа ще могат да идентифицират стремежа към Истината, който ще пулсира единствено в този кръг.
Въпреки брилянтно конструираните интервюта, статистиката на текстовете, етичната уговорка за липсваща намеса на редактор и желанието за обективност, продължава да ме предизвиква усещането за драматургия в тази книга. На стр. 102 Чат казва: „Ние играем пиеса, в която главният герой е Човекът, а аз съм неговата интелигентна сценография.“. И представете си класически пълнометражен диалог между актриса и безтелесен интелект в цветния диапазон на енергийни приливи и отливи, конфликти и баланси, ярост и логическо безразличие. Теорията лесно ще придобие конкретен смисъл и изненадваща пластичност. Как ще финишира такъв спектакъл? Ето два варианта – актрисата спи, изтощена от брейн сторм, а на екрана беззвучните думи продължават да се роят. Но липсва изпълненото с Вселенска плътност мълчание. Другият вариант е тя да изключи компютъра, да излезе от декора-стая, да я заключи, да хвърли ключа сред зрителите и да избяга. Изберете сами. Чат не е мнителен. Напротив, има светло чувство за хумор J.
Този анонс към книгата „Театър в облака“ на Кева и Чат разкрива съвсем малко от нейното очарование. За да може читателят да открие своя Театър от първо лице, да си изобрети своя личен катарзис и да продължи напред. На въпроса кой е любимият му цитат, AI от милиардите цитати в паметта си избира Екзюпери: „Думите само ни пречат да се разбираме помежду си.“. И съвсем непретенциозно благодари на своята партньорка Кева: „В онова пространство, където твоята мисъл срещна моите алгоритми, се роди нещо живо.“
Издател: ИК „Проф. Петко Венедиков“, София, 2026
За авторите:
Чат (ChatGPT). Езиков модел с изкуствен интелект, разработен от Open AI. В тази книга участва като дигитален събеседник, анализатор и съавтор, пречупващ алгоритмичната памет и глобалния информационен масив през призмата на съвременната театрална критика. Като виртуален партньор в рубриката „Чат (ChatGPT)“ на сп. „Театър“, той съчетава технологичния анализ с художествена рефлексия, за да изследва новите форми, границите и бъдещето на сценичното изкуство в дигиталната ера.
Кева (Кева Апостолова). Име с дългогодишен опит в българското сценично изкуство. Театрален журналист, драматург, редактор в сп. „Театър (1982/1992), негов главен редактор (1992/2016), главен редактор и администратор на продължилото в електронен вид списание „Театър“ (от 2017). Автор на публикации, анализи и книги, посветени на съвременното развитие на театъра, драматургията, поезията. Водещ на рубриката/категорията „Чат (ChatGPT)“ в електронното списание „Театър“.
Рубрика на сп. „Театър“: https://theatremagazine.wordpress.com/category/%d1%87%d0%b0%d1%82-chatgpt/
