Последни новини

Мирослав Павлов е директор на ПГ „Васил Левски“ – Мездра. В професионалната си работа поставя акцент върху обновяването на училищната среда, връзката между професионалното образование и реалната икономика и създаването на условия, в които учениците да развиват не само знания, но и практически умения, лична отговорност и увереност. Под негово ръководство гимназията разширява техническите си специалности, развива дуалното обучение и партньорствата с БДЖ, НКЖИ, енергоразпределителни дружества и ВТУ „Тодор Каблешков“. Сред инициативите, с които Павлов свързва бъдещето на училището, е Career Credit System (CCS) – модел с Образователен паспорт, предназначен да проследява развитието на ученика от VIII до XII клас отвъд традиционната оценка. За него училището има смисъл тогава, когато подготвя „родолюбиви, знаещи и можещи“ млади хора и ги свързва с професията, обществото и живота след класната стая.

- Днес често говорим за модерно, иновативно и качествено образование. Но зад тези думи стоят хора – учители и ученици, техните усилия, трудности и надежди. Какво означава за Вас на практика едно наистина модерно и добро училище отвъд административните документи и образователните стратегии?

- Как хубаво започва въпросът Ви: Днес често говорим..., така е наистина, често само си говорим и това ясно личи във всяко училище. За да не съм голословен, ще задам един риторичен въпрос. Различна ли е днес българската класна от класната стая в априловската гимназия в Габрово от 1835 година? Всички ще кажат, че е различна. Не мисля! А дали един хирург, който е оперирал в операционна зала 1835 година, би могъл да оперира в една съвременна операционна зала днес, защото мога да ви кажа, че всеки един учител ще може да изнесе урок в класната стая от Априловската гимназия. Какво се промени? Промени се цветът на дъската, малко цветовете на стените и учебниците станаха лъскави, но изпразнени от адекватно и смислено съдържание. Това не е промяна, това е просто декорация. Образованието ни не се нуждае просто от украса, а от цялостна промяна.

- Вие сте човекът, който всеки ден вижда училището отвътре – с неговите успехи, проблеми и малки човешки истории. Как изглежда съвременното българско училище?

Бих желал съвременното училище да бъде модерна, иновативна образователна среда, която да е пристан за творческото развитие и смисленото израстване на всеки ученик. Днес, за съжаление, както вече казах, училищата са декорирани, но не и адекватно променени за образователните нужди на поколението, което расте сега.

Задължително трябва истинска промяна и тя трябва да започне от ЗПУО, да се въведе понятието дисциплина, защото ако се запознаете подробно със закона, ще разберете, че в него думата дисциплина не съществува. А, от опита ми като учител ще кажа, че дисциплината е пътят към успеха. Нови учебни програми, в които се придобиват необходимите знания и компетентности за психологическата зрялост на детето. Нови учебни предмети, които са изпълнени със съдържание и адекватност. Такива, че когато ученикът завърши образованието си да е подготвен, не само като професионалист в дадената областта, а и като миролюбив, мечтаещ и можещ българин. Задължително е гражданско образование, но истинско, задължително е патриотично образование, задължително модули изкуства и спорт ...и много време за практически задачи и упражнения. Не е трудно, но трябва мисъл и воля.

- Професионалното образование има особена мисия – не просто да даде знания, а да подготви младия човек за професията и за реалния живот. Успяваме ли днес да намерим необходимия баланс между образованието, практическите умения и очакванията на пазара на труда?

- Отне ми 4 години да превърна едно сметище с 36 ученици в образователно бижу. Това ще кажа, че е особената мисия на всеки училищен екип. Отне ми 4 години труд да върна доверието на родителите в смисъла и бъдещето на професионалното образование. Да, то днес е с много дефекти, дори с недостатъци, но те са чисто административни, които се надявам да се променят. Несъвършенството и остарелите типови учебни планове и учебните програми в някои случаи граничат с тотална неадекватност към правото, което децата имат по конституция, а именно: че всяко дете в България има право на качествено образование. По тази тема мога да напиша труд, но ми се ще да се фокусираме върху нещата, които ние самите можем да променим. Баланс между образованието и практическите умения на учениците има при нас, защото повечето са в дуална форма на обучение – обучение чрез работа и сме със сключени договори с едни от най-големите държавни предприятия, като БДЖ, НКЖИ и енергоразпределителните дружества. Партньорството ни е чудесно, въпреки че в началото беше много трудно, защото всеки беше приел работата си между другото, а в образованието място за такива хора няма!

- В гимназията се изучават специалности от програмиране на изкуствен интелект и системно програмиране до железопътна техника, транспортно строителство и автотранспортна техника. Как избирате посоките, в които да развивате училището, и как разбирате от какви професии ще имат нужда младите хора след няколко години?

- Професионалната ни гимназия е с изцяло технически профили, но тук ще отворя отново една скоба, това не може да е константна величина, професионалните гимназии подготвят кадри за икономиката на дадена община, област, държава и ако има насищане и не дай си Боже пренасищане от този профил кадри, трябва да има гъвкавост и промяна на професиите. Това е много трудно, но не е невъзможно. Защото професионалното образование е много скъпо и като база, и като подготовка на преподаватели и една промяна носи след себе си редица рискове, но за мен са премерени рискове. Аз промених изцяло професиите, преди 4 години се обучаваха ученици по специалност автотранспортна техника и един клас по специалност „Техник по жп техника“, запазих техниците по жп техника, защото Мездра е железопътната врата на Северозапада и пазарът на труда има нужда. Надградихме със „Строителни техници на железопътни съоръжения „ съвместно с НКЖИ, но моята гордост са Системните програмисти и програмистите на изкуствен интелект. Ние сме едно от трите училища в България с подобна специалност – Програмист на изкуствен интелект.

- Вие разработвате Career Credit System след проучване на европейски практики. Как се роди тази идея? Имаше ли конкретен момент или наблюдение от работата Ви с учениците, което Ви накара да си кажете, че традиционната оценка вече не е достатъчна, за да покаже истинското развитие на един млад човек?

- Както казах, неадекватните учебни програми, остарял закон определено връзват ръцете не само на ръководствата на училищата, но изцяло и на учителите по време на учебния процес. Без дисциплина в час е невъзможно провеждане на учебен процес, а санкциите, които можем да наложим са административни, несправедливи и неработещи. И още нещо, знаете ли, особено в големите градове, че една огромна част от санкциите се обжалват и отпадат. С вързани ръце сме, а се искат резултати. Това е и причината да потърся решение и се зачетох в европейските практики и открих много добри действия, които не противоречат на ЗПУО и така от Германия и европейския модел ECVET, чиито инструменти днес са интегрирани в европейската система за квалификации и мобилност, Австрия, Финландия и Дания. Една година време ми отне и не мога да кажа, че моята система CCS дублира или повтаря модели, защото посочените европейски системи признават резултати, а ЗПУО не ни позволява това, CCS е особено интересна, „кредитът“ не е само единица учебно натоварване, а проследява чрез натрупване цялостното развитие на ученика от VIII до XII клас - професионално, академично, личностно и практическо. Чрез въвеждането на Образователен паспорт, ученикът ще може да проследява и да се самоусъвършенства, като даваме широк спектър извън задължителните учебни дисциплини – гражданско образование, патриотично възпитание и родолюбие, екологично възпитание, изкуства и спорт, дигитални технологии и роботика, медии и държава и т.н. Пропуснах кредити се присъждат и за участие в училищни мероприятия, олимпиади и състезания.

- Образователният паспорт предвижда проследяване на развитието на ученика от VIII до XII клас по 16 компонента. Какво ще разказва този паспорт за младия човек, което не може да бъде прочетено в дипломата или в свидетелството за професионална квалификация?

- Вече споменах за образователния паспорт, не е чудо в образованието, но е една голяма стъпка напред. Двама ученици, които са завършили със среден успех XII клас, дали имат еднакви умения, знания и компетентности, всички знаем, че не е така! Затова е и образователният паспорт в него ученикът, родителят, работодателят, а защо не и университетът ще видят какви знания, умения и компетентности ученикът е натрупал или пък е загубил през цялото обучение от 8 до 12 клас. От 16 раздела се състои образователният паспорт.

- В новата система значение ще имат доброволчеството, участията в състезания и училищни инициативи, наградите и други прояви. Не е ли това и начин училището да види ученика като цялостна личност – не само през оценките, а през неговата инициативност, отговорност, талант и отношение към другите?

CCS ще проследява не само знанията, а както споменахте и Вие, допълнителните качества на учениците или ще фиксира тяхната липса. В съвременния свят не са достатъчни само наизустени материали, важно е да можем и ние и учениците да анализираме, четем и надграждаме себе си.