Симпозиум "Брифтопия: Архиви на бъдещето"
Лектори: Бехзад Х. Нури, Борис Буден, Едгар Шмиц, Мария Линд, Магнус Бартас, Снежанка Михайлова, Майкъл Дътън
Модератори: Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури
Организатор: Музей на хумора и сатирата, Габрово
Местоположение: Университетската библиотека, Технически университет – Габрово, ул. “Хаджи Димитър”, 4
________________________________________
В подготовката за 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029), Музеят на хумора и сатирата организира двудневен трансдисциплинарен симпозиум „Брифтопия: Архиви на бъдещето“.
Събитието ще се проведе на 23 и 24 май в Университетската библиотека, Технически университет – Габрово.
Симпозиумът събира художници, куратори, учени и изследователи от български и международен контекст, за да обсъдят колективно концепцията „брифтопия“, термин, въведен от Бехзад Х. Нури за описание на мимолетни, но осезаеми утопични моменти, които възникват в напрежението между надеждата и безнадеждността. Ще се проведе паралелно с изложбата „Брифтопия: Изкуството между кризи и въображение“, открита през март тази година, която изследва надеждата като крехка, парадоксална сила, съществуваща в пряка връзка с въображението. Концепцията „Брифтопия“ въвежда идеята за архив на бъдещето като кратък момент, в който въображението и съпротивата се срещат. Тя очертава мисловна рамка, противопоставяща се на монументализирането на утопията – насочено към преживяване, а не към увековечаване. Симпозиумът разглежда тези мигове като „архив на бъдещето“ – не като завършена утопия, а като временна среща между въображение и колективно действие, между лична визия и обща грижа.
Престижният научен форум и изложбата заедно функционират като отправна точка за планирането на 26-то Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството през 2029 г., курирано от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури, позиционирайки Габрово като пространство за експериментална мисъл върху въображението и несигурните политики на бъдещето. Инициативите се стремят да създадат колективна лаборатория за преосмисляне на перспективите, в която Габрово се утвърждава като място за практикуване на осезаеми възможности.
Подробната програма на събитието е достъпна на сайта на музея на:
https://humorhouse.bg/wp-content/uploads/2026/05/2026-05-18-Brieftopia-Brochure-digital-BG.pdf
Симпозиумът се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Лектори:
Бехзад Х. Нури, „Брифтопия: Архиви на бъдещето“
В своята встъпителна лекция художникът Бехзад Х. Нури, който въвежда термина „Брифтопия“, описва многобройните аспекти, които все още ни предстоят да открием напълно, но които са тясно свързани с концепцията за бъдещето. Нури ще представи „брифтопията“ както като концепция, така и като метод на мислене и практика, който възниква от разочарованието, но отказва да се поддаде на парализа. В противовес на неолибералната хватка върху бъдещето, далеч от символичен жест или емоционално оттегляне в носталгията, този подход се позиционира като практика за преживяване на провала, предлагайки практика на въображението като жива, крехка и колективна дейност.
„Брифтопията“ е последният праг, преди въображението да се превърне в реалност, праг, който често остава незабелязан.
Бехзад Хосрави Нури е художник, писател, педагог и разказвач на истории. Неговите артистични практики включват филми, инсталации и архивни изследвания. Неговото творчество изследва истории от Глобалния Юг, труда и средствата за производство, както и истории на политическите отношения, които са съществували като контранаратив на дихотомията Изток-Запад, Север-Юг.
Борис Буден,„Може ли да се смее? Оцеляване с изкуствен интелект“
ИИ е система, която се предполага, че е способна да мисли. Но може ли да се смее? Когато бъде попитана директно, ИИ отговаря: „Ако да правиш шега означава „да създаваш текст, който кара човек да се смее“, тогава да. Ако означава „да имаш чувство за хумор или да разбираш защо нещо е смешно“, отговорът засега е не.“ Как да го разберем – като знак за надежда или по-скоро за безнадеждност?
Борис Буден е писател, културен теоретик и преводач, който живее в Берлин.
Роден е в бивша Югославия, учи философия в Загреб и защитава докторска степен по културна теория в Хумболтовия университет в Берлин.
От началото на 80-те години на миналия век Буден публикува есета и книги по критична и културна теория, психоанализа, политика и съвременно изкуство на хърватски, немски и английски език.
Снежанка Михайлова, „Диагонално мислене“
Лекцията на Снежанка Михайлова разглежда мисленето като творческа и политическа практика, която се разгръща в лакуните между миналото и бъдещето, разрушението и обновлението.
Започвайки с концепцията на Хана Аренд за интервала като условие за ново мислене, лекцията преминава през поетичния диалог на Пол Валери „Евпалин или архитектът“ към архитектурните пространства на Тадао Андо на остров Наошима. Чрез философията, архитектурата и пътеписа Михайлова размишлява върху обърнатите времеви измерения, оцеляването след катастрофата и възможността да си представим други форми на живот, подхождайки към изкуството като към крехко, но необходимо пространство за ориентирано към бъдещето мислене.
Практиката на Снежанка Михайлова е основана на пърформанс и писане, както и на дългосрочни артистични изследвания, които подхождат към пърформанса като форма на мислене и изследване. Централно място в работата ѝ заема разбирането, че мисленето не е единствено вътрешно или абстрактно, а се появява чрез релационни, въплътени и акустични преживявания в актове на слушане, изразяване и споделено внимание.
Магнус Бартас, „Кула, по-висока от мен самия: брифтопически експеримент в затворa“
Какво общо имат затворът и музеят? Възникнали исторически по едно и също време, те се възприемат като противоположности, но в същността си споделят общ принцип: наблюдението.
В един от последните си проекти Магнус Бартас работи със затворници от град Калмар, Южна Швеция, където сградите на затвора и местния музей се намират на 500 метра една от друга. В продължение на шест месеца художникът и шестима затворници изграждат връзка между затвореността на затвора и отвореността на музея, създавайки съвместно произведение.
Цялата ситуация Бартас описва като „брифтопия“ – внезапна възможност да се наруши даден модел и да се създаде нещо коренно различно.
Магнус Бартас е художник, писател, професор по изящни изкуства и ръководител на изследователската дейност в „Констфак“, като работи предимно с текст, видео и инсталации. През 2010 г. печели Голямата награда на Международния филмов фестивал в Оберхаузен, а през 2024 г., заедно с Бехзад Х. Нури, получава първа награда на Министерството на културата и науката на Северен Рейн-Вестфалия на същия фестивал.
Мария Линд, „Докъде стигаме с магическите моменти?“
Кураторката, писателка и педагожка Мария Линд ще разгледа въпроса „Докъде стигаме с магическите моменти?“ чрез представяне и обсъждане на три проекта, в които е участвала: „Телевизионният трамплин: от детската телевизия към съвременното изкуство и литература“, показван в Москва, Калмар, Умео, Нортелье и Кируна; „Тихият университет“ на художника Ахмет Огут, представен в Tensta Konsthall в Стокхолм и „Благотворителната храна“ осъществен в Кируна.
Мария Линд е кураторка, писателка и педагожка от Стокхолм. В момента е директорка на Музея за съвременно изкуство „Кин“ в Кируна. От 2020 до 2023 г. е била съветничка по култура в Посолството на Швеция в Москва. Била е ръководител на Tensta Konsthall в Стокхолм (2011–2018), артистичен директор на 11-тото биенале в Кванджу, завеждащ на магистърската програма в Центъра за кураторски изследвания към Bard College (2008–2010). Между 2005 и 2007 г. стои начело на Iaspis в Стокхолм (2005–2007), от 2002 до 2004 г. ръководи Kunstverein München. През 1998 г. е съкуратор на европейското пътуващо биенале „Манифеста 2“ в Люксембург.
Едгар Шмиц, „Търгуване в Брифтопия“
Да мислим и изграждаме бъдещето, без да разговаряме с миналото, често изглежда невъзможно. В моменти на изчерпване и несигурност настоящето започва да се пропуква под натиска на бъдещето и отново връща към живот спомени, фигури и гласове от миналото. През историята много общества са били принудени да преговарят с „мъртвите“ - с наследствата, травмите и обещанията на онова, което е било преди тях. Но кои мъртви избираме да върнем днес и какви нови договори сключваме в Брифтопията?
Архитектурните проекти, филмите и саундтраците на Едгар Шмиц се занимават с разработването на начини за оттегляне, с разпръснатите материалности на хореографията и с временните форми на (не)живостта. Шмиц е основател на изследователските групи CHOREOGRAPHIC и ANIMATE ASSEMBLY, куратор на изложбената серия Choreographic Devices и ръководител на Art Research Programme в Goldsmiths, University of London.
Майкъл Дътън разглежда политическия живот през призмата на различни теории на енергийните разходи, които излизат извън рамките на изчислителната логика както на капитализма, така и на традиционния марксизъм. Той използва даоистката концепция за чи (жизнената енергия), която предлага една хидродинамична онтология, в която енергията е течна и се очертава от контекста, а не от фиксирани категории. По този начин, Дътън се стреми да възстанови политическото като мимолетна енергия, откриваща се в „дреболиите“ на общностния живот, а не в макроисторическите „начини на производство“.
Майкъл Дътън е почетен професор по политически науки в „Голдсмитс“, Университет на Лондон, и член на Австралийската академия за социални науки. Като съосновател и съредактор на списанието „Postcolonial Studies“, в своите изследвания той използва китайски архивни материали, за да оспори технократичния обрат в социалната теория.
