"КРЪГОВО ВРЕМЕ"
Под това заглавие излезе рядка за книжния ни пазар книга с портрети на трима български композитори, автори на съвременна музика, които за разлика от колегите си от популярния жанр, обикновено остават встрани от обществения интерес.
Маня Попова е скицирала тези портрети, а композиторите, с които беседва, са Драгомир Йосифов, Петър Керкелов и Михаил Големинов.
„Тази история се корени в едно радиопредаване. Замислено и осъществено заедно с Екатерина Дочева и Милен Панайотов. То, като всяко живо нещо, дишаше, разклоняваше се, пускаше филизи, поглъщаше смисли. Център беше композиторът.
И след края на това предаване някак не ми се щеше да оставя безследни тези разговори в ефир. Изхвърчаха във въздуха… Тъй че поканих неколцина да ги продължим пред личния ми микрофон“, споделя авторката.
В тези срещи тя ги провокира да говорят за значими процеси и тенденции в музиката, да разкриват самите себе си през обстоятелствата. Какъв е техният жизнен опит, в каква среда са се формирали като музиканти, какъв е личният им творчески процес – са сред въпросите, които структурират разговорите. И се навързват конкретни истории, които по различен начин съединяват и разделят невидимите пътеки на тримата композитори, двама от които, уви, вече не са сред нас.
Но не само изборът на Маня Попова свързва тези композитори – свободни, верни на призванието си личности. Музиката е техният начин да общуват със света. Тя задвижва въображението им, чрез нея те въздействат на другите. Отдадени на новата музика, и тримата са ценители и познавачи на създаденото преди тях. Както казва Драгомир Йосифов, те залагат „културни капани“ в творбите си и музиката пребивава едновременно в няколко пространства, а времето не е векторно, а кръгово.
Михаил Големинов (1956–2022) и Драгомир Йосифов (1966–2024) си отиват рано. Петър Керкелов (1984) е по-млад от тях, но с оглед на процесите в историята и тримата са съвременници и създатели на нова европейска музика.
При цялата външна лекота на диалозите, те са водени от музиковед, който подтиква композиторите да говорят за структурните си търсения, за акустичните си експерименти, за процесите при работа с инструменталните комбинации и звука.
Какво е да си днес диригент и инициатор на проекти за съвременна музика, как се съчетават традиционните техники с дигиталните технологии, как се развива самобитният композиторски език – все важни въпроси. И в търсене на отговорите се формират не само индивидуални, но и теоретични полета, скицират се портрети на десетки други композитори и изпълнители. Неслучайно и тримата са неуморни разпространители на нова музика, които притеглят публика чрез талант, ерудиция и хумор.
Маня Попова е музиколог, критик, публицист. Била е редактор в сп. „Българско музикознание“ музикален редактор, водещ на „Контрапункт“, „Музиката, която обичам“, „Класик парк“ и продуцент на музикални предавания в програма „Христо Ботев“ на БНР.
