Последни новини

– Заглавието на днешния Ви коментар, който сте ми изпратил за петъчния брой, е „Половин век търся отговори. Размисли за паметта, времето и смисъла“ Нека да го заменим с разговор за въпросите и Вашите отговори за ситуацията, в която се намира страната. В повечето случаи я определят като хаос. Какво е Вашето определение за държава, в която дни наред се говори само за убийства, които някой иска да прикрие?

– Трудно се говори за някаква определена държавност, когато хората в нея се убиват. Това в повечето случаи е следствие на определени натрупвания, които са довели до този резултат. Смисълът на държавата е да защитава обществения интерес и да създава възможно най-добрите условия за живеене. В тази злокобна ситуация имаме нарушено взаимодействие, което е само последица от всичко, което се е случило. Никаква обществена тайна не са нарушените взаимоотношения в тази общност, която ние наричаме държава. Това са определени закономерности, които се случват във взаимодействие, като, за да изясним ситуацията, трябва да потърсим причините за случващото се. И вече тук попадаме в един непрестанен водовъртеж на случващи се неща, които наподобяват или са с типични характеристики на хаос. Нима не е вярно, че именно неправилните решения водят до създаването на такава ситуация. Хаосът според древните гърци стои в основата на всичко. Те си го представяли като мястото между небето и земята, или като вихрушка, бушуващото кълбо от всички стихии. От една страна Хаосът е първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, а от друга е нещо само по себе си живо и пораждащо живота в света, а именно мястото, където са събрани източниците на живот, но не и той самият. В Хаоса всички неща потъват или се разрушават.
Ние сме повече от 40 години в тази междинност на перестройка, промяна или както е удобно да го наричаме. Приемането ни в ЕС и други последващи действия не успя да реши тези натрупани проблеми и не успя да създаде устойчивост на системата, която определяме като държава. Това създава определен прецедент върху определяне на стратегическата рамка, в която се развиваме или бихме искали да го правим. По-простичко казано стратегическите цели уж са постигнати, а реалностите създават друго усещане и престава за това. Затова и българските правителства в последните години падат като есенни круши и не могат да създадат устойчив модел на развитие, защото този модел не е приеман или не е достатъчно добър за да се реализира. Ето, признаците са налице и са неоспорими, каквото и обяснение да им дадем, то няма да бъде състоятелно. Съвременните политици употребяват в своята лексика твърде голяма оскъдност на познания и професионално отношение към протичащите процеси, което е не само обезпокоително, и твърде притеснително. Имаме открита неспособност за справяне с възникналите трудности, което е породено от много неща, но най-вече от неграмотност за справяне.

Затова и сме привикнали на поведението на Алековия герой, затова са притъпени и инстинктивната ни рефлексност за справяне, затова и поредицата от случващите се събития не поражда особени терзания в обществото. Тези обществени отношения са нарушени толкова отдавна, че промяна на средата е трудна и дори невъзможна. Обикновено надделяването на определени обстоятелства и събития, които можем да обобщим като фактори, които влияят на средата. Историческият ни поглед показва определено и силно влияние на външните такива, които са създавали такава ситуация. Трябва да отчетем, че това и сега може да се случи, но може и да не се случи. Според мен ние ще вървим по-една друга траектория на без особено силна външна намеса, която ще води до трудни и непрестанни проявления на някакви промени. Грешка след грешка ще се трупа, докато се стигне до някаква приемлива устойчивост. Перспективата не е особено добра, защото това са характеристики на такива по сила и въздействие промени, които преживявахме след 1989 г. Поне днес няма никакви индикации за други обстоятелства и ако трябва да коментираме участниците в този политически процес, той е еднакво неприемлив за всички, но приемлив на само произвелия се елит, който се приема със своята еднозначност да запази властта и управлението в своите ръце. Дори настъпилите в последно време промени нямат характеристиките на промяна, а по-скоро на позициониране на вече съществуващи властови центрове в друга среда. Това не може да произведе качествено различни процеси, защото няма осъществена трансформация и дори наченки на такава. 

– В по-голяма част от коментарите, дори и на експерти, се съдържа в какво се изразява този хаос – корупция, престъпления – икономически и криминални... Като причина за всичко това е изразът: „Няма държава!“ Защо стигнахме дотук, професор Терзиев?

– Държавата като субект на управление съществува, но тук по-съществен е въпроса как тя изпълнява своята основна функция като основен институт на политическата система. За първи път понятието за държава въвежда италианският мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят“. Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Дълбоките причини трябва да търсим в нарушените механизми на регулиране на тези обществени отношения. Това е съществен въпрос, който не успяваме да решим и който ни създава най-големи проблеми в последните десетилетия. Обикновено казвам, че на улицата е мръсно, което вероятно и в домовете ни е така. Неспособността на всички нас, които сме преки участници в този процес доведе, до това положение. Съвсем логичен би бил въпросът как и защо се случи това, дали моделът, към който се стремим не е изчерпал своите възможности и реалностите са твърде различни от времето, когато той е функционирал успешно. Социализмът функционираше успешно до един определен момент като добър и приемлив модел - дали капитализмът не е вече неприемлив за сегашните условия за обществено развитие е въпрос, който много учени все по-често дискутират и поставят като възможност. Индикации има и в тази посока – все по-трудно тази политическа система на управление все по-трудно се справя и преодолява определени кризи. Това съвсем не означава, че този модел е загинал, но това са индикации, които дефинират натрупване на недостатъци и системата показва, че дефектира. Моето мислене в тази посока е свързано с това, че се налагат нов тип обществени отношения, които едва ли ще са най-добрите, но това ще се случи, защото обстоятелствата го налагат и предполагат. Правото на по-силния е най-отчетливият елемент на доминирането при създаването на тези отношения и никакви други права не могат да променят това. Социално доминиращите лидери вече създават тези отношения, а  ние сме длъжни да се съобразим с това – не че това не се е случвало и преди. Сега обаче има едно качествено различно обстоятелство, а това е технологичното и техническото развитие, което върви доста по-бързо от социалното ни развитие. Това създава условия за нашата определена непригодност като хора да се справяме със ситуацията. Във вашия въпрос еднозначно се съдържат фактори, които влияят силно на средата на нашите обществени отношения и я нарушават драстично. Всякакъв друг коментар би бил неприемлив и разбира се неверен.

–  Да, ролята на политиците и институциите е от голямо значение за развитието на една държава, но когато едните създават политики, а другите ги изпълняват. Според Вас хората, които са поели отговорността да управляват държавата правят ли разлика между политика и политики, или използват тези понятия само за лична изгода?

– Вероятно моят отговор ще ви изненада, но има известни проявления в тази посока.
Абсурдността на ситуацията, в която се опитваме да се поставим или да определим нашето най-съществено значение, е точно толкова абсурдна и от това, че този времеви момент е най-абсурдният в историята на обществата. Възможно е за нашето лично усещане да е точно така, но за историята това е само един съвсем кратък елемент или момент от нейното отразяване във времето и пространството. Разбира се, това би било най-лесното оправдание – да оставим нещата в ръцете на историята и те ще се случат. И без да имаме най-малко доза подражание, то Сун Дзъ казва: „Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб“. Но кои са днес нашите врагове и как ги определяме, защото водим войните, след като това ни носи болка и смърт, защо търсим неистини, за да определим истината, защо търсим оправдание, за да създаваме, защо не намираме съпричастност и справедливост, а поставяме всичко в поредната конкурентност на оцеляване.

Може би абсурдното днес е правилното утре!

– Спомням си, че в началото на така наречения Преход към демокрация у нас един от критериите за избор на политици беше да са икономически успели, да имат добро семейство, уважавани в обществото, защото „няма нищо по-лошо за една държава да се управлява от бедни и неподготвени хора“. Не приехме ли много буквално този израз, който според мен се отнася за друг вид бедност?

– Не съм сигурен в първата хипотеза, че по-бедните хора не са умни и само кратък поглед назад във времето бързо ще ни опровергае. Обратното също е вярно, че богатите хора са умни и затова има достатъчно доказателства в обратна посока. Публичното говорене в тази посока е формирало неправилни и неверни изисквания в този период на лутане и създаде условия за онези, които придобиха богатство да се отъждествят с тези, които по право имат задължението да ни управляват. Е, резултатите от това ни начинание се оказаха незадоволителни, а в някои периоди дори страшно неблагоприятни за нашето съществуване. Недопустимо и дори невъзможно е да говорим за финансов колапс на държавата след този твърде дълъг преходен период, та нали всички стремления бяха отправени към икономическа и финансова устойчивост. Това определено води до непосредственото заключение, че управлението не само не е проста работа, но тя съвсем не е подходяща за тези хора. Всичко това, което се случва, има крайна недопустимост и поставя на изпитание чувствителността на хората, но не намира вярно и правилно решение. Днес определено ни управляват богати хора, но явно с характеристики на неподготвеност и това няма нужда от доказване. Заблуда в определяне на изискванията и невъзможност да поставим такива критерии за подбор на нашите политици, които да удовлетворят изискванията за добро управление. Без никаква доза черногледство предстои ни същия избор, който предопределя тази възможност, която няма да спомогне за излизане от тази цикличност.

– А причината за духовната бедност не се ли крие в променените критерии за образованието, във възпитанието, в представянето на онези български ценности, които са ни съхранили като нация?

– Духовната пропаст, в която се намираме е част  от всичко случващо се. Промяната на средата създаде нови условия, които не се характеризираха с определени правила. Културата и образованието бяха сфери с най-малко защитни механизми. Те дълго време се търкаляха по наклона и се оказаха в ситуация на определена ненужност. Преодоляваното на това положение е от критично важно за нашата национална идентичност и съществуването ни като българи. Едва ли това се разбира от тези, които ни управляват и ще ни управляват, но те ще доведат до такива катастрофални последици, от които няма да можем да се измъкнем.

Всеки народ има своите особености и традиции, така и нашият ги е създал и ги отстоя през годините. Днес те са част от близко минало, които често си припомняме, но не са съществена част от днешното ни живеене. Това създава условия битовото ни съществуване да определя всичко без останалото да дава отражение на развитието ни. Оказва се, че умните и талантливите не са някаква необходимост в тази ситуация, а по-скоро тегоба, която трябва да носим като товар. Огорчението ми тук е огромно и се опитвам да отстоявам своето мислене и виждане по всякакъв възможен начин, но бездната поглъща всичко, което не е пригодно за новите условия на живеене. Мисията на просветителите е особено важна днес, но невъзможна без подкрепа. Възможната подкрепа е национална политика, която да създаде такава възможност. Такава днес не съществува.