◊ IN MEMORIAM
Сбогом на един от последните истински бунтари на словото. Калин Терзийски не просто пишеше – той гореше в страниците си, оставяйки след себе си пепел и светлина. Неговият талант беше стихия, която не признаваше окови, а перото му – безмилостно честно. Светът оредява без неговия мощен, несломим глас, но духът му остава затворен в книгите, които никога няма да избледнеят.
Онова, което можем да направим за него, е да го четем, да съприживеем чувствата и да осмислим думите на персонажите му. Спомням си думите на Джими от романа "Войник или упование за обезсърчените", който след като е паднал от скалата четири пъти ще повтаря "Добре, че паднах". Разтълкувани тези думи в контекста на книгата, казват, добре, че се спасих да не вися цял живот на тази скала "с издут корем". Подобно на героя си явно и Калин Терзийски има нужда да "падне", за да се спаси, да съхрани бунтарския си дух и да не стои цял живот на скалата на статуквото, където "издутите кореми" и дебелите вратове са заели цялото пространство.
Почивай в мир, майсторе на разбърканите души.
