Някакви политици ни обясняват за някакви непреодолими обстоятелства, които са довели до поредната беда върху главите ни. Някакви скитащи се по министерски кресла ни пращат да се справяме както можем и както искаме, други пък ни стоварват ценности, които да изповядваме. Разполагат с нашето време и пространство, в което ние бедстваме, а те се разпореждат и с двете безскрупулно невежо.
Демократичната възможност постави и днешните, и предишните, а ще постави и следващите на постовете, с които ще бъдат овластени да управляват процесите на държавата и на хората, които живеят в нея. Възможност, която трудно може да бъде определена като удачна перспектива за развитието на обществото ни.
Множеството недоразумения, които се случваха във времето, които обозримо познаваме и усещаме в последните години показва, че възможностите на тези хора са твърде ограничени и не дават очакваните резултати. Това ни положение на постоянна форма в очакване на нещо, което да подобри ситуацията и да създаде по-добри условия за нашето битие, се оказаха устойчиво химерни. Устойчивите политики, които са част от вербалната комуникация, са съвсем непознати и дори неприемливи. Тяхната неустойчивост се е появила в поредната дупка на пътя, в пропадналата шахта или в отново преремонтираната ни работа.
Тези, които успешно обладават тези позиции, се оказаха блудстващи хора с безкрайно непристойно поведение. Дори и техните имена започнаха да се губят във времето и не успяваме да открием и най-малки различия между тях, независимо от тяхното постоянно подменяне. Рециклирани бутилки с еднакво празно съдържание се оказаха. Поведението им се оказа достатъчно примитивно и неразличимо. Техните кресливи кратковременни изблици, че виновност има я в предходното ни развитие, я в нашата народопсихология, та и дори в нашия пословичен мързел, са оправдателна позиция, която е част от тяхната блудстваща политическа реалност.
Днес те отново са на власт, по всяка вероятност и утре ще бъдат. Няма нужда от ново социологическо проучване, дори математиците не е необходимо да се изказват и смятат нещо по въпроса. Ние имаме съществен проблем с подбора на нашите политици. Те са твърде обладани от тяхната сексуална политическа незадоволеност и заболели от постоянна себедостатъчност, че промяна едва ли би настъпила днес, утре и дори в някаква бъдещност.
Водата приижда от небето и ни залива, другаде са пресъхнали деретата и тя не потича в домовете ни с дни, а в главите на поредните властимащи няма и най-малка възможност за вземане на каквито и да е решения с определена разумност, поради изчерпаната им мисловна и личностна възможност. Пораженията са толкова много, че лечението с химио- и лъчетерапия е почти неизбежно, а оцеляването е под въпрос. Леталността преследва потърпевшите, а изходът е с висока неопределеност.
Политическата проституция е толкова приемлива политика в днешната ни политическа битност, а и толкова сладка, че избавление от нея едва ли ще се получи скоро. Каузите са изгубили своето значение, идеалите са зачеркнати, действителността е обвита в мъгливата есенна лепкавост, а бъдещето си остава съпроводено с незначителна промененост.
Някак неочаквано възможностите се определят като невъзможност нещо добро да се случи, а времето не споделя нашето търпение и си отива.
Демокрацията (от гръцки: δημοκρατία, „народовластие“) е форма на управление, при която държавната власт произтича от народа чрез консенсус (консенсусна демокрация), чрез провеждане на референдуми (пряка демокрация) или избрани представители (представителна демокрация).
Под народ в горната дефиниция се имат предвид по-скоро „гражданите“ (защото гражданство в Древна Гърция например притежава само част от народа). Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на неговото практическо приложение – както ясно се вижда от огромното многообразие на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията, но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. Така при представителната демокрация всички гласове имат еднаква тежест, не се ограничава възможността на гражданите да станат представители, а свободата на гражданите се осигурява чрез законово утвърдени права и свободи.
Демократичните системи обикновено съдържат вътрешни механизми като разделението на властите, които предотвратяват неравномерното разпределение на властта и потенциалното нарушаване на демократичните принципи от отделни институции.
Първите държавни образувания, за които се предполага, че имат демократично устройство, са ранните шумерски градове държави. Подобна протодемокрация съществува за известно време и при мидийците през VI век пр.н.е. преди Дарий I да обяви, че най-добрата монархия е по-добра от най-добрата демокрация и най-добрата олигархия.
Други общности, които може би имат демократично управление, са индийските сангха и гана, които съществуват от VI век пр.н.е., а в някои региони оцеляват до IV век. Данните за тях са оскъдни, но Диодор също говори за съществуването на демократични държави в Индия. В същото време съвременните изследователи отбелязват, че по времето на Диодор думата „демокрация“ може да се използва за всяка самостоятелна държава, независимо от нейната форма на управление. Неравенството между членовете на индийските касти кара много учени да се съмняват, че устройството на гана и сангха е сравнимо със съвременните схващания за демокрация.
Понятието „демокрация“ се появява за пръв път в древногръцката политическа и философска литература. През IV век пр.н.е. Платон противопоставя демокрацията, „управление на управляваните“, с алтернативните системи – монархия (управление на един човек), олигархия (управление на малка група хора) и тимокрация (управление на хората, притежаващи собственост).
Класическата древногръцка демокрация в града държава Древна Атина днес е смятана от мнозина за пряка демокрация. В действителност освен общото събрание на гражданите, което взима определени решения, в Атина има и правителствени и съдебни постове, които се заемат от граждани, първоначално избирани чрез хвърляне на жребий. Самото право на участие в политическия живот е ограничено – гражданството е наследствено и ограничено до мъжете, служили в армията. Смята се, че от 250 хиляди жители на града в класическия период, едва 30 хиляди са имали граждански права, а от тях около 5 хиляди редовно са участвали в общите събрания. Повечето държавни постове са определяни с хвърляне на жребий, като само военачалниците и няколко други служители са избирани с гласуване.
Въпреки че Римската република допринася значително за някои аспекти на демокрацията, в Рим също само ограничено малцинство от жителите имат политически права. Често явление са и изборните манипулации чрез промяна в границите на избирателните райони, като на практика много често висшите постове, включително тези на членовете на Сената, се заемат от представители на няколко фамилии.
.............................
Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.
