Последни новини

Пътеки на времето в мене живеят.
Но няма пътека, назад да се връща...

Из „Пътеки на времето“, Ваня Статева

 Много често, когато достигнем определена възрастова граничност, започваме да търсим смисленост или безсмисленост в начинанията. Понякога това действие е доста обезкуражително, поради определена известност в крайните ни съждения. Въпреки отпращането на поредната ни замисленост, която да ни пречи в поредното ни битово действие, тя се оказва с особена натрапчивост и пак се завръща при нас. Независимо от упоритостта ни, невъзможността да отстраним тази мисловност създава определено неудобство и неубедителност в оправдателното ни поведение.

Някои биха определили това като скучност, други – като безсмислена работа, която трябва да оставим да се случи в определената съдбовност.

Някои от нас постъпват с определена радикалност, като потушават всякакви мисли и чувствителност с додатък, като ги уталожват с опияненост. Всичко придобива някаква неопределеност и незначителност, което оправдава предприетата перспектива.

Ниската чувствителност препятства всякаква пригодност за реалност, което ни прави измислено щастливи. Това ни състояние е възможност да продължи в безкрайност, което накрая ще ни погуби.

Не помня доброто, което на другите хора съм правила.
Не меря бакалски дали ми отвръщат със същото.
За всичко, което щедро съм дала, не съм съжалявала.
Забравях онези, които от мене си тръгваха.

Такава съм. Пряма. Малко наивна. Но истинска.
Постъпките мои диктува сърцето ми.
Не отвръщам на злото със зло. Съвестта ми е чиста.
И вярата моя в доброто я носи детето ми

Не спирам да търся доброто край мен. Продължавам
да намирам по зрънце човечност у всеки.
Човекът единствено, само с добро и любов оцелява.
И оставя след себе си чиста и светла пътека.

Из „Светла пътека“, Ваня Статева

Смисълът е в някаква относителност, поставена днес. Поглеждайки в определението на неговата тълкувателност откриваме, че смисълът е вътрешното съдържание на нещо. Понятието за смисъл е философска и като цяло жизнена концепция, предполагаща наличието на вътрешно съдържание, цел и определеност в обективните явления, съдържание, което определя тяхното място спрямо заобикалящата ги реалност. То дава тяхната причинност. Така понятието за смисъл съвпада с понятието значение. 

В поовехтялост е изпаднало неговото значение днес и като че ли се опитва да се скрие, за да не бъде обругано. Такава ненаситност има на отричането му, че едва ли може дори да се съпротивлява. Обезверели се намираме отново в днешната измислена реалност, която трябва да се опитаме да приемем, защото с друга не разполагаме. 

Кажи, сърце: кой ли не те рани
с отровна злоба, завист, с думи тежки…
Болеше те до кръв, но пак прости,
защото просто си сърце човешко.

След раните жестоки как успя
да се усмихваш пак… Напук на всичко…
На хиляди парченца – оцеля.
Сърцето каза простичко: „Обичах“…

Из „Обичах“, Ваня Статева

Днес сме объркани от тези уж нови реалности, днес сме разтревожени от новия смисъл на безразличност, днес дори сме уплашени от прекомерна несправедливост и дори стъписани от истината за неистината, която се е разположила охолно в изоставената ни същност. Каква ироничност на съществуването ни – да получаваме напътственост от безпътните, каква арогантност – да идва милостиня от грабителите, и какво невежество – да властва поучителност от непросветените. Тежка реалност ни е споходила, която се напъва да ни ограничи, да ни заблуди и да ни обезвери. 

Тежи ми кръстът… Много ми тежи…
От хиляди заблуди, от вини…
От тежестта на избори превит,
гърбът ми е изтръпнал. И боли.

Душата ми разкъсва се на две
във тленността на грешното ми тяло.
Как адски трудно е да избере:
вълкът да бъде сит, агнето – цяло?

Но изборът е, докато си жив.
Понякога – до кръв, с дълбоки рани.
Претегляш „за“. Претегляш и „против“.
Един е винаги избраният.

Избраният ще тържествува с песен.
А другият ще ме анатемоса.
Кръста си тежък на гърба понесла,
вървя, вървя към своята Голгота…

Из „Избор“, Ваня Статева

Ваня Тенева Статева е родена на 30 юни 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Профилирана гимназия за чужди езици „Васил Левски“, гр. Бургас (руски език), а след това „Руска филология” в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. По професия е педагог. Има над 30 години стаж като учител. Пише поезия. Автор на поетичните книги: „Любов от огън” (2017 г.), „Нюанси любов” (2018 г.), „Есенна” (2019 г.), „Променена” (2021 г.) и „Пътеки на времето” (2024 г.).