Последни новини

Шабла е малко градче, запокитено в самия край на източната част на държавата. Населението му е едва няколко хиляди души. Община Шабла, със своите 16 населени места, достига около 5 000 жители.

Туристическият поток тук е прецизиран по интереси и е създал своето влечение към този район с натуралистичните гледки, големите пространства без луксозните хотели и покрай специфичните събития, които се провеждат в последните години в района.

Може би най-важната забележителност е старият фар. Пътят, стигащ до там, е относително добър, но финалната права е доста лоша отсечка.

Съвременните ни терзания за социализация на обекта и района са дали нещо като футуристичен парк пред него, който е лошо поддържан и почти не дава никакви послания на посещаващите го. Намиращата се в близост кръчма е препълнена и е привлякла, както българи, така и чужденци, които са открили това място. Видът на указателните табели в района е оскъден, а съдържанието почти непотребно за ползващите тази информация. Надписът „Военна зона“ пред самия фар създава впечатление за значимост, която освен историческа, друга едва ли е останала. Местната продавачка на амбулантни артикули е усмихната и го играе домакин на случващите се тук събития.

Това видях при първото ми идване при най-стария фар, който трябва да показва със своята бяла светлина посоката. И без дори да искам правя пряката релация за илюзорното ни настояще и бъдеще, което показва най-старият ни фар. Едва ли скоро ще променим всичко тук и ще го направим добро място за посещения, почивка и получаване на ново знание, което несъмнено носи това място. Защото ние с намеренията сме богати, но със свършеното се справяме твърде зле…

Фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средиземноморския басейн. Разположен е на 43° 32' с.ш. и 28°36' и.д., сигналът му е бяла светлина, просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди.

Тук, при античната Кария, навигационно съоръжение е функционирало още през античната и римската епохи. Бялата светлина на фара се вижда от 17 морски мили. Той ориентира и предпазва морските съдове от сблъсък с близо едномилния подводен риф срещу днешния къмпинг „Добруджа“, плитчините между нос Шабла и село Тюленово. В далечното минало се е знаело, че видят ли светлините на фара, моряците са преполовили разстоянието между устието на Дунав и Босфора.

Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война 1768 – 1774 г., за това свидетелства описанието на Ксавие Омер дьо ла Ел, който в 1852 г. съобщава за зазидан в сградата каменен надпис с дата 1182 г. от хиджра отговаряща на 1768 г. сл. Хр. Това допълнително се потвърждава и от факта, че фар тук не е споменат в 1756 г. в описанието на „приморска България“ на френския дипломат и географ Шарл де Пейсонел, а в 1786 г. в навигационно описание на крайбрежието на австрийския офицер Венцел фон Броняр се посочва, че фарът се е издига на днешното си място, като висока фарова кула наречена Шабла фенер или Пясъчния фенер, такъв го срещаме и в лоции от 1844 г. На рисунка от 1844 г. фаровата кула е изобразена без караулката, долепена по-късно към южната страна на фара. Кулата по ориенталски е била изоставяна, после поправяна и реконструирана, основно по време на Кримската война, когато по проект на френски инженери каменното съоръжение е ремонтирано от български майстори, пристроена е новата караулка и е снабдено с модерна оптика от основаната от френския морски офицер Мишел Колб „Compagnie des Phares de l’Empire Ottomane“ и в 1856 г. фарът отново светва. За този ремонт са изразходвани само 14 370 златни лева, според преичислените от лири в левове отчети. За сравнение построяването на много по-скромните фарове на Галата и Калиакра е коствало по 15 100 златни лева за всеки един. В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на Абдул Меджид. Това показва, че Шабленския фар е считан от Oсманското правителство за изключително важна държавна постройка щом е наредило в нея да бъде вградена султанската тугра, което е правено много рядко и само след личното одобрение на падишаха. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857 година. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.

Основата на съоръжението е квадратна четиристенна база с ширина 8.80 метра и височина 10 метра. Над която се издига кула с форма на 8 стенна пресечена пирамида. Дебелината на стените е 1.50 м, а в сечението на пиластрите, поддържащи свода, достига 3 метра. Централният купол е поддържан от четири по-малки купола. Общата височина над терена е 32 м и 36 м над морето, каменната конструкция до фаровата площадка е 28.23 м, а стъпалата са 132. Върхът на гръмоотвода му е позлатен. След земетресението от 7,2 степен по Рихтер от 31.III.1901 г. фарът е ремонтиран, а в 1935 г. конструкцията е укрепена със стоманени елементи и дотогавашният изцяло бял фар е боядисан както го познаваме днес. В 1957 г. маслено-газовата светлина е демонтирана и фарът е електрифициран. В 1987 г. отново се прави ремонт и се монтира нова съветска оптика, с мощност на светлинния източник 1 кW. В морето фарът се вижда на 31 км, а в ясно време и много по-далеч. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара от 29 м през 1948 г. е намалял на 13 м в 1996 г. С тържествен ритуал на Военноморските сили в август 2006 година за откриване и освещаване на обновения фар е отбелязана 150-годишнината от официалното откриване на Шабленския фар. Тогава в западната му стена е вградена капсула с послание за бъдните поколения.

На фара работят четирима души, които дежурят по 8 часа. Началник е Атанас Атанасов, който е потомствен фараджия. Неговите родители са пристигнали на това място през 1949 година. Навремето майка му е била единствената жена-фараджийка по Северното Черноморие. За съоръжението той се грижи от 1992 година, когато наследява работата на родителите си.

„Нашият фар е уникат. Той е копие на Александрийския фар, но е по-малък. В стените има само камък и хоросан, нищо друго. Конструкцията му е нестандартна“ – разказа дежурният пазач Нанчо Нанев. Той работи на фара от 1992 година. Преживял е много тежки ситуации, но никога няма да забрави една зима, когато в продължение само на 1 час е трябвало да се изкачи и да слезе по стълбите 10 пъти, за да отстранява аварии. "Зимата край Шабла идва късно и предизвиква бури и аномалии", обяснява Нанчо Нанев.

В Шабленския фар днес се крие послание, което трябва да се отвори през 2056 година. Преди десетина години дежурните са написали писмо до бъдещето поколение и са го поставили в стените на съоръжението, които са дебели метър и 20 см. В него те описали, че дължината от Фара до брега през 1948 година е била 29 метра, а през 1996 година е била 13 метра.