Последни новини

– Как се чувствате днес в едно общество, което непрестанно се променя и претърпява трансформации както в положителна, така и в отрицателна посока?

– Промяната е неизбежна и необходима за развитието на обществото. Важно е обаче да се управлява внимателно, за да се минимизират негативните ефекти и да се максимизират положителните резултати.

– Възпитанието и образованието не представляват ли една и неразделна същност? Беше ли грешка това, че в един период от време ги разделихме и на българското училище бе отредено да се занимава само с образователния процес?

– Социалните условия, в които се развива образованието, и предизвикателствата, които оказват съответните влияния върху неговото качество, имат отражение както върху процеса на обучение, така и върху процесите на възпитание и социализацията в системата на предучилищното и училищното образование. Децата са нашето богатство и ценност, смисълът на нашия живот, нашата надежда. Какви хора и граждани ще израстат те зависи от това как се възпитават. А възпитанието обхваща формирането на ценности, морални норми и социални умения, докато образованието се фокусира върху предаването на знания и умения.

– Имате ли свой отговор на въпроса защо все по-често определяме нашите деца като не особено добре подготвени, дори и неграмотни?

– Причините за това възприятие могат да бъдат многообразни и комплексни. Ето някои от основните фактори, които може да допринасят за това усещане: образователната система, технологиите и дигитализацията, социалните и икономически фактори. Деца от семейства с по-ниски доходи или без стабилна домашна среда може да имат по-малко ресурси и подкрепа за образованието си.

– Културните ни традиции определят и нашата идентичност – не изневерихме ли в последните години на всичко това?

– Значителна част от живота на човека е посветена на общуването с околните, усвояването на културното и историческо наследство и опита на предците, самоизявяването чрез писано или неписано слово. Продължаващото празнуване на различни обреди и обичаи в проектите, където участват нашите ученици, ни помага да се чувстваме свързани с група и очертава вътрешните и външните ни взаимоотношения. За съжаление, много от тези наследени конвенции започнаха да подчертават и засилват различията между нас. Като правим повече, за да споделяме изрази на нашето наследство и свързаните с тях разкази, и като създаваме нови заедно, можем да изградим и укрепим връзката си един с друг.

Промяната е неизбежна част от развитието, но активното участие в културния живот и усилията за запазване на традициите показват, че българската идентичност остава жива и динамична.

– Вероятно се срещате с доста проблеми и имате и грижи с решаването им, като директор на едно българско училище - къде намирате сили да го правите и как се справяте в това трудно време?

– Справянето с проблемите и стреса като директор на училище изисква комбинация от лична устойчивост, ефективно управление и силна подкрепа от околните. Моята роля е не само да управлявам, но и да вдъхновявам и подкрепям всички участници в образователния процес.

– Къде децата, както и Вие самата, откривате най-добрата връзка с вашите ученици?

– Активно участие в разнообразни училищни и извънкласни мероприятия са това, което сближава учениците в и в класната, и в извънкласната дейност на училището. Чрез изследвания и анкети се постига най-добра обратна връзка. Създаваме на учениците си усещане за контрол, за да останат фокусирани и мотивирани за завършване на дадена задача.

Понякога учениците не дават най-доброто от себе си в училище, защото чувстват, че техните усилия не са оценени или че не постигат успехи като другите от класа. Даваме шанс на всяко дете да развие своя пълен потенциал, да се чувства значимо и част от училищната общност. Това със сигурност ще направи света му различен и ще го мотивира да постига повече.

– Все по-често децата искат да напуснат малкото населено място и да отидат в близкия или по-далечен голям град. Това е естествена част от днешните процеси – как ги разбирате и какво смятате, че е добре да се случи?

– Демографската криза и отрицателната тенденция все повече семейства да записват децата си в училища в гр. Севлиево доведе до това, учебната година в нашето училище да започне с малко ученици. Първокласниците постъпват без добра училищна готовност поради факта, че не са посещавали редовно подготвителни групи в детската градина. Важна задача на учителя е да използва индивидуално диференцираният подход и да проучи потребностите на всеки ученик. Важно е управлението в Общината и населеното място да откликне на проблемите ни, да определи критерии, където учениците да посещават училище според местоживеенето си, за да може да се запази едно светилище на знанието. 

– Вие работите с вашите възпитаници в много извънкласни форми – от детски театрални постановки, литературни пътешествия и др. Това не дава ли допълнителна сила на трудното начинание да си български учител?

– Очертава се комплекс от очаквания към развитието на компетентности на съвременния учител. Може да се каже, че освен традиционните, добре познати компетентности на учителя, динамиката на социалното и технологичното развитие поставя непрекъснато нови изисквания към ефективното практикуване на учителската професия, които от своя страна би трябвало да намерят и съответните проявления в подготовката и продължаващата квалификация на учителите. Това е начинът, по който може да се гарантира адекватност на професионално-педагогическата дейност в разнообразието от нейните измерения, в различни по характер образователни и възпитателни среди, така че в резултат децата и учениците да бъдат подготвени възможно най-съответстващо на изискванията на съвременния живот.  

Работата в екип е мярка, която е много ефективна за напредъка и социализацията им. Груповите дейности са добре приложими в клас за постигане на толерантност, емпатия, търпимост, създаване на приятелски отношения, изчакване, подкрепа, оказване на помощ, водене на диалог, споделяне и преживяване.

– Поведението на младите хора понякога е несъвместимо с нашите разбирания. Защо се получава това и не е ли отчасти вината у самите нас – възрастните и зрели хора, които някак не успяваме да ги догоним в начина им на социално общуване?

– Младежите много често се чувстват недостатъчно разбрани, включени и овластени в процеса на вземане на решения, както и в последващите дейности за изпълнението на тези решения. Важно е да се дава възможност на младите хора да прилагат опита и уменията си в обществените и социални процеси свързани с развитие.

Младите хора не са същите млади хора от преди тридесет години, тъй като в момента те пътуват, обменят добър опит и знания в чужбина, придобиват увереност и се връщат обратно в България, за да приложат наученото и да допринесат за развитието на обществото към по-добро. Много е важно да осъзнаем това като общество и все повече да даваме възможността и подкрепата на всички млади хора, готови да влагат своя капацитет и ресурси.

– Къде откривате днешните Ви мечти?

– Днешните ми „мечти“ или цели и амбиции могат да бъдат намерени в различни аспекти от живота, които отразяват съвременните тенденции и предизвикателства.

Мечти в професионално развитие, в образование и самоусъвършенстване, здраве и благополучие, в пътувания и културни преживявания: пътуванията не само разширяват хоризонтите, но и предоставят възможности за личностно развитие и обогатяване.

– От прозорците на Вашия кабинет се вижда православният храм „Света Параскева“ – намирате ли време да отидете заедно с вашите ученици там?

– В православния храм „Света Параскева“ заедно с моите ученици обикновено ходим на курбана, по случай празника на селото - Петковден.

Иначе всеки ден го гледам докато работя и си отпочивам.

– Поезията е еманация на човешката душевност, но днес все по-малко е част от нашето усещане. Децата разбират и усещат ли творбите, с които ги запознавате, анализирате и представяте пред тях? 

– Въпросът за възприемането на поезията от децата е сложен и многопластов. Поезията наистина може да бъде мощно средство за изразяване на човешките емоции и мисли, но начинът, по който децата я възприемат, зависи от множество фактори като възраст, опит, културен контекст и методи на преподаване. Начинът, по който учителите и родителите представят поезията, също играе важна роля

– Какво трябва и е нужно са се промени в българското образование, за да бъде най-възможно и потребно на съвременното ни обществено развитие?

– Трябва изцяло да бъде променена обществената нагласа към образователната ни система и хората да не възприемат училището като травмиращо, ненужно, напрягащо и ограничаващо. 

Считам, че увеличаване на броя часовете по някои учебни предмети, като човекът и обществото и история и цивилизации, е важна. Необходима е и промяна в учебните програми. Особено важна е тази потребност сред децата, за които българският не е майчин език.