Последни новини

◊ ПОКАНА 

„Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия - светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам.”                                                                                 
Магда Абазова

Арт галерия "Le Papillon" с голямо удоволствие стартира новия цикъл на изложбения си календар с експозиция на част от творчеството на Магда Абазова в камерното пространство Le Petit Papillon Art Gallery от 16 януари до 12 март 2025 г. Селектирана е колекция от петнадесет картини на емблематичната художничка, наричана „аристократът на българската живопис“ и чието творчество излиза извън нормите на нейното време. За Магда Абазова неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в българското изкуство. Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си е канена в т.нар. авангардни изложби у нас. Абазова прехвърля мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак несъзнателно и без никакви амбиции се включва в най-новите тенденции, може би защото търси непознатото. Събитието е значимо за галерията не само защото се преоткрива творчеството на авангарден и провокативен творец, а и защото отразява желанието ни да бъде запозната по-широката публика с високостойностно изкуство и да бъде съхранена паметта на творци, които оставят трайна следа във времето. В жанрово отношение творчеството на художничката се разпростира от портрета, интериора и пейзажа до метафората, абстракцията и инсталацията. Скрит смисъл на предмета Абазова залага, както в „най-обикновените” натюрморти, така и в най-смелите си абстракции. Тя загатва за аналогии с реалността, форми и изрази, до които достига в процеса на изграждане на една картина.

„Какво е абстракция?“, споделя Абазова, „Дори много теоретици казват, че такова нещо няма. Всичко започва от конкретните неща, а че след това се получават други образи, които са видими само за самия автор или са в главата му. Моите картини не са абстрактни. Не мога да дам конкретна формула. Това са нещата, видяни от мен по моя си начин. Който ги харесва, ги харесва; който не ги приема, не ги приема. Аз не мога да се съобразявам с другите. За мен нещата се постигат много трудно. Има хора, за които рисуването е песен и радост. Но хората са различни. И за мен много пъти рисуването е било песен и радост, защото картините са ставали отведнъж, но това не винаги се получава.“

В настоящата селекция в Арт Галерия "Папийон" се разкрива главно лицето на авангардиста Абазова с 15-те картини, рисувани в периода от 1976 до 2006 година - абстрактни композиции, пейзажи и колаж „Село“. Загатващ за таланта й да пресъздава състояние и характер на образа говори включения лиричен „Портрет на момиче“, изпълнен върху дърво.

Истински отдадена на изкуството заради самото изкуство, Магда Абазова избягва публичността и прави малко самостоятелни изложби приживе. За нея казват, че била любимата ученичка на Дечко Узунов, но самата художничка не обича да говори за това. Във Варна е правила изложба съвместно с Иван Кирков през 1990 г., а през 2001 г. – самостоятелна. Била е сред участниците на пленера “Звук и цвят” и гост на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”. Остава не особено известна сред широката публика, но получава високо признание и уважение сред своите съвременници колеги и съмишленици, сред които Иван Кирков, Любен Зидаров, Найден Петков. Живописта на Магда Абазова е откровена, силна, тя не се влияе от течения, не следва тенденции, не може да бъде ограничена времево, а само преоткривана в своята актуалност и многообразност. Творчеството на Магда Абазова продължава да буди интерес и да предизвиква различни емоции у зрителя и днес. Магда Абазова има и типични социални композиции, в които се четат не само възгледите на съвременниците ѝ от различни периоди, но и нейната способност да отсява значимото и да му прави оценка.

Магда Абазова е творец с невероятен характер. Със собствен глас независимо от времето, стиловете и конюнктурните изстъпления. Отстояваща своето виждане за нещата, поради което много пъти не е харесвана или отхвърляна. Заради изтънчения ѝ вкус и позиция много нейни колеги ѝ се възхищават, но и понякога се страхуват от могъщия ѝ талант. Думите й говорят за нейната неподправена искреност, скромност: „Аз никога не се вземам на сериозно, когато започна да правя нещо. Смешно е да се държиш със самочувствието на човек, който се има за надарен. Затова радостта е голяма, когато видиш, че нещо е станало.“ От 50-те години на ХХ век до най-ново време, художничката постоянно и неуморно запълва пространствата личното си творчество, с образи, които очароват, провокират и изненадват. Собственият ѝ стил се състои в смисъла на посланието, а не само в средствата. Живопис, рисунки и по-малко познатите на публиката експериментални композиции, излезли от нейното ателие винаги стават обект на специално внимание. Тя никога не се натрапва на публика и ценители. Творбите ѝ рядко заемат централни места в общите изложби, но това, което тя представя често става център на тези изложби. Трудно е да се определи към кои тенденции се отнася нейното изкуство, също така и на коя генерация е типичен представител. Нейното присъствие е толкова красиво, човешко и чувствително, че творбите ѝ приемат множество характеристики и съотнасяния. Тя е с класиците класик и спрямо младите – новаторка. Изкуството й не е просто разказ, който отразява интересите и модата на времето, но и преживяване, създаване на идеи, развиването и изразяването им - отражение на състоянието на света, каквото не е показвано преди.

През 2023 г. Националната галерия представя изложбата по случай 100 години от рождението на Магда Абазова с анонса: „Мощна, безкомпромисна, провокираща и многообразна в творчеството си, Магда Абазова изпълва собствено пространство без излишна показност, високи лозунги и кресливи послания, но с цветове, идеи и светлина. Художничката не следва определени стилове, догми и предписания, дистанцира се от тенденциите на своето време, но същевременно и ги изпреварва. Иновативна, експериментираща, търсеща, тя не се бои да опитва нови стилови насоки и мотиви, както и да се връща към вече познати теми и похвати. Живописният й почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен. “

Експозицията може да бъде видяна от 16 януари до 12 март 2025 г. в изложбената зала на галерията във Варна, ул. "Драгоман" 12, а също и онлайн на сайта artpapillon.com или на fb: Le Papillon Art Gallery.

         ◊ БИОГРАФИЧНА СПРАВКА

Магда Абазова  (Магдалина Панчова Абазова)  е родена на  28 март 1923 г. в София. През 1948 г. завършва живопис в Художествената академия при Дечко Узунов. Автор е на пейзажи, портрети, натюрморти, илюстрации на детски книги. От 1951 г.е член на Съюза на българските художници. От 1951г. участва в Общи художествени изложби, окръжни изложби на жените - художнички, изложби в Полша, Сирия, Турция, Бахамските острови. От 1972 г. представя самостоятелни изложби, както в България, така и в чужбина. С огромен интерес се посрещат те в Рим, Виена, Кан сюр Мер, Амстердам, Анкара, Дамаск, Осло, Лисабон, Сеул, Делхи, Варшава, Улан Батор и други градове по света. Получава от СБХ награда за живопис през 1963 г. и през 1978 г., а през 1996 г. – награда на СБХ за цялостно творчество. Удостоена е на ОХИ с орден "Кирил и Методий" - ІII степен. През 1990 г. и през 2008 г. е отличена с Национална награда за живопис „Захарий Зограф“. През 2003 г. е удостоена с награда на Столична община „За ярък принос в областта на културата и изкуствата“, през 2004 г. с награда „Славяна“. През 2005 г. получава награда на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура.

Абазова е омъжена за журналиста Тодор Абазов.

Магда Абазова умира на 02.10.2011 г.