Последни новини

Просвещението е част от съзряването на едно общество и когато и както се случи – то е онова различие, което формира неговата идентичност, сила и възможност за развитие. Това едва ли се случва в един миг или е следствие на конкретно действие, по-скоро е част от пътя на израстване. Път – различен и еднакъв за всяка една нация. Път, който и ние, българите, сме извървели. Със собствените си стъпки, търсения и постижения.

Да търсим и къде намираме днешните наши просветители е сложен въпрос, който е възможно да има много и нееднозначни отговори. „Историята ни дава достатъчно основание да смятаме, че при далеч по-трудни и превратни времена, просветителското дело е оцелявало. Нещо повече – то е силата, давала тласък на редица събития. И ако днес обясняваме прозаично, че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, то истината за спасението е някъде прикрита или покрита с прах… Отговор и на този въпрос, по един по-различен и интересен начин, търсят Стефан Командарев и Юри Дачев в своя едноименен филм. И ни предлагат не просто интересна история, а версия на онзи, който може да те пробуди – с подадена ръка и път към себе си. Историята на Алекс – млад мъж, който с помощта на своя дядо преоткрива след тежка катастрофа света. Дете на емигранти, принудени през 70-те години на XX в. да избягат на запад, губи родителите си в тежка катастрофа, а самият той – губи паметта си. И тогава при него пристига дядо му – онази единствена връзка между минало и настояще, между памет, род и родно. Те, двама непознати, но с обща закодирана памет за общо минало, поемат пътя към дома. Път, който връща на Алекс не просто паметта, а и желанието за живот. Така наглед един недотам будителски на пръв поглед сценарий ни препраща към паметта като символ и смисъл на това, което сме били, което сме и ще бъдем. А „просветител“ придобива човешката мярка на личност, извела те от мрака до желанието да те има“,.

Желанието за осмислен живот, който да създава, е онова важно нещо, което трябва да търсим и намираме, защото иначе ще се загубим в смисъла на безсмислието. И ако това е по-скоро житейски и нравствен проблем, то самото просветителско дело е важно както за самия индивид, така и за цялото общество.

Понякога тези хора остават незабелязани покрай бурите, които ни връхлитат, и покрай прозаичните проблеми, които съпътстват живота ни, а тяхното усещане е толкова силно и важно за всички нас.

Силата е в онази наша мисия да помогнем най-вече на младите ни ученици – студенти, докторанти и специализанти да придобият онова знание и опит, които да ни помогнат в нашето съществуване и развитие. Всичко останало ни води към безсмислието на нашето битие.

Бъдете здрави, силни и следвайте мечтите си!

Честит празник!

Студентският химн е един от първите символи на студентското движение. Възприет и в България, където 8-ми декември се отбелязва за първи път през 1903 г., като празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище, след решение на Академичния съвет от 30 ноември 1902 година.

Счита се, че студентския химн Gaudeamus igitur е използван още през XIII век и авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана по-рано създадена (1717) песен от Я. Г. Гюнтер.

И до днес той звучи при особено тържествени събития в университетите и висшите училища - при откриването и закриването на учебната година, при завършването на випуск, при награждаването на студенти и преподаватели.

Денят на българските студенти възниква през 1902 г. като патронен празник на единствения тогава в Княжество България университет - Висшето училище.

Първоначално празникът се отбелязвал на 25 ноември - денят на Св. Климент Охридски, един от Светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който традиционно се счита за покровител на българското висше образование.

На 31 март 1916 г. обаче българската администрация приема за официален Григорианския календар и тогава настъпват някои промени. Съответно датата на празника се измества с 13 дни напред и Студентският празник започва да се чества на 8 декември. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. Години по-късно, през 1962 г., празнуването на 8 декември е възстановено.

За неучебен ден е обявен от 1994 г. Така празникът започва да се радва на голям интерес от страна на студентите.