Бохемските кафенета на соца като артистична агора

ПРЕДГОВОР 

„Бохемските места на соца. Варна” е третата книга на Мариана Първанова от поредицата, посветена на обиталищата на интелектуалците в София, Бургас, а сега и във Варна за периода 1944-1989 г. Книгата е плод на добросъвестното историческо издирване на авторката, която е историк по образование, но в нея има още нещо, което липсва при професионалните историци – емоционалната и културологична памет, която тя възкресява чрез опита си на дългогодишен журналист.

Заслужава да се отбележи доброто структуриране на книгата, подредена хронологично в 3 части. Първата част „Бохемските места на соца. Варна” разказва за Стара Варна и тя ни въвежда във втората част – периода на сложните промени за Варна, които настъпват след 1944 г. до края на 60-те години. Третата част – 70-те и 80-те години на ХХ век е посветена на мащабните архитектурни и градоустройствени преобразования, които са съпътствани от активни процеси в областта на културата. Тук авторката е включила интервюта с най-ярките представители на артистичния кръг „Вулкан”, с който Варна се прочува в края на 70-те години.

Публикуваните интервюта положително надвишават многократно броя на срещите със събеседниците. Дешифрирането на един аудиозапис, редактирането и превеждането от говорим на писмен език със стремежа да се запази изказа на интервюирания, подреждането на интервюто – самостойно или като част от някакъв по-общ контекст, също искат своето време. Ето защо „Бохемските места на соца. Варна” е нелесна книга,в която Мариана Първанова е вложила опита си на историк и журналист. Това е едно от достойнствата на книгата, която цели да извади от забвение големите личности и техния принос за културното развитие на града.

Прави впечатление интересната библиография, посочена от авторката. Освен от чисто документалните архиви – държавни и лични, тя черпи информация и от художествената литература и въобще от изкуството. Събира известни и не толкова известни спомени на едно място – бихме могли да кажем в едно и също кафене, на автори и личности, различни като нагласа и стил. При други обстоятелства те едва ли биха си пили заедно кафето, не само заради различните епохи, в които са живели.

Обемът на книгата сигурно ще набъбне в печатното издание, заради богатия снимков материал, който държи на доброто качество на фотографията. Това достойнство за подобна книга се надгражда от проследяването във визия и текст на историческите превъплъщения на въпросните кафенета. В какво се превръщат местата за интелектуално общуване, дали под диктата на реституцията или под нечий друг диктат, как оцеляват те в условията на общественополитически промени и необходими ли са ни въобще днес? Любопитната фактология по темата, която изнася книгата, предразполага читателя към сравнения, обобщения и изводи за българската народопсихология, неизясненото ни отношение към миналото и може би лабилните ни духовни стойности.

Търсейки отделните човешки истории в общата история, авторката ни доближава до миналото, за да го възроди в неговата конкретност. Получава се едно своеобразно минало в лично качество, обживяно от светоусещането и манталитета на българския интелектуалец от недалечното време. И представата, която читателят получава за него, изглежда много по-естествена и по-вярна, отколкото битуващите по този въпрос мнения, обикновено доста крайни, оцветени преднамерено в нихилистичен или партиен нюанс. Книгата не въздига, нито низвергва когото и да било, словесните упражнения по величие и нищета на българския дух са точно толкова чужди,колкото и политкоректността. В същото време тя не спестява свидетелските разкази за манипулациите на тоталитарната власт и близостта между управляващи и някои интелектуалци. Далеч също от пошлия интерес към скандала в личния живот, „Бохемските кафенета на соца” се откроява като едно добре балансирано, познавателно и увлекателно четиво, намерило златното сечение между документа и сантимента.

Този интересен опит да се изследва културата на общуване влага своя принос в осветляване на недалечното минало, научният интерес към което досега визира предимно историята на политиката и икономиката, не толкова на културата. Ето защо „Бохемските места на соца. Варна“, както и предходните сходни издания за София и Бургас, привличат широк кръг читатели с тяхната многообразна информация за междуличностните взимоотношения в средите на интелигенцията, както и за стила, украсата, екстериора и интериора на кафенетата, оттам и за актуалните модни течения в архитектурата и изкуството.

Бохемското кафене (в по-обобщена дефиниция като „бохемско място”), по примера на известните литературни кафенета в големите европейски градове, носи наименованието си като артистична титла. То не попада в строгата категоризация на заведенията за хранене, а се афишира, освен като кафене, и като ресторант, кръчма, бар, клуб, сладкарница и разновидните комбинации между тях (кафе-сладкарница, бар-ресторант, клуб-ресторант). Кафенето, разбира се, не би било бохемско без своята артистична бохема, така че тя ярко присъства в книгата. Присъства със своя характер, култура и пристрастия за изкуството и политиката.

Бохемското кафене отстоява своята специфика, било то като средище за артистичен бунт – артколонията в бившата фабрика „Вулкан”, Клуба на художниците и Клуба на архитекта, като кулинарна територия – ресторант „България”, Морското казино, механа „Евксиноград” или като модна икона за известните на деня – панорамния ресторант на хотел „Черно море”.

Подчертано клубният характер дефинира бохемското кафене като социум за творческо общуване със себеподобни. Като креативна среда за манифестиране на принадлежност към изкуството и артистична самоидентификация. Трибуна за съобщаване и проверка на собственото его и кредо. Генератор на идеи, които направляват в някаква степен движението на културните процеси в страната. Понякога и коректив на официозното, наложено отвън и отгоре. Във всички тези случаи бохемското кафене се привижда като артистична агора за артикулиране на вечните теми в изкуството и живота. Оттам и носталгията по неговата атмосфера, в която има сякаш повече романтика, повече интимност и по-човешко общуване, отколкото в съвременните социални мрежи, въпреки безкрайните им възможности да стигат до всеки човек и до всеки край на света.

Предговор: Виолета Тончева, 
журналист, документалист, литературен критик

..................

Книгата „Бохемските места на соца. Варна” може да поръчате в : https://www.ozone.bg 

Книгата ще намерите и на Международния панаир на книгата в НДК от 10 до 15 декември 2024, на щанда на Издателска къща "Знаци" на 3 ет. на НДК.