Сливен е домакин на документална изложба за делото на д-р Иван Селимински
Събитието се осъществява чрез усилията на колективите на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в града под Сините скали и в партньорство с Регионална библиотека „Петко Р. Славейков” - Велико Търново, Държавен архив - Сливен, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и др. То е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина, като в началото на следващата година ще бъде представен и документален филм за д-р Иван Селимински, продуциран от РБ “Сава Доброплодни“.
Посетителите се спират пред изложените в дванадесет табла и седем витрини снимки, книги, архивни и документални материали, разкриващи основни етапи от живота и делото на Иван Селимински. Както анонсират организаторите, представен е животът му в дати, неговото семейство, историята на рода му, годините на учение в родния град, в прочутата гръцка гимназия в Кидония, Мала Азия ; в Медицинския факултет на Университета в Атина, дипломирането му в Университета в Сиена /Италия/, участието в Гръцкото въстание/1821-1823 г./. акцентът е и върху дейността му в родното място и времето, отделено на престоя му в Сливен /1825-1830 г./ където открива първото двустепенно елино-българско училище, въвежда нови предмети и създава „тайно братство“ – първата революционна тайна организация за подготовката на българския народ за масово военно въстание срещу турската държава и за освобождение на сънарордниците си. Акцент е поставен и на голямото преселение на сливенци след Руско-турската война през 1828-1829., чийто главен организатор става той. Представена е дейността на Селимински в емиграция /1830-1839 г./- учител в Букурещ, Руши де Веде, Нов Сливен, Плоещ и дейността му като общественик и адвокат на българските изселници в тези градове. Проследено е обучението му по медицина в Атинския университет и дипломирането в университета в Сиена /Италия/. От 1845 до 1866г., почти до края на живота си, Селимински работи като лекар в градовете Букурещ, Браила, Крайова, Калараш, Болград. В изложбата са включени няколко интересни писма и документи на гръцки и румънски език., свързани с обучението му по медицина и дейността като лекар, част от които - непубликувани на български език, като: Писмо на д-р Иван Селимински от Флоренция до неговия благодетел, сливенеца Антон Иванов в Брашов, от 1 дек.1844г., в което съобщава, че е доволен от заниманията си по медицина, но е затруднен материално и моли за финансова помощ; Писмо от Комитета на карантините в Букурещ от 1848 г., до д-р Иван Селимински в Букурещ, с което той е назначен за лекар за бързо лечение - във връзка със случаите на заболявания от холера в Букурещ; Писмо от Комитета на карантините от 1854г., до лекаря на Браилски окръг д-р Иван Селимински, с което му се разрешава да придружи българските бежанци до Рени, за да им оказва при нужда лекарска помощ; Писмо от Христо Мустаков от 1858г. до д-р Иван Селимински в Браила, в което му изпраща заповедта на Санитарния комитет в Букурещ за назначаването му за окръжен лекар в Калараш; Удостоверение от Медицинския съвет на Румъния, издадено на д-р Иван Селимински, според което, той, въз основа на дипломата си от 1845г., издадена от факултета в Сиена с титла, „доктор по медицина и хирургия“, има право да практикува медицина във всички предели на Влашкото княжество; Писмо от д-р Иван Селимински до Главната санитарна дирекция в Букурещ от 1865г., в което благодари на правителството и на Главната дирекция за предоставената му възможност да работи като лекар от 1848 до 1866 г. и да изпълнява задълженията си с усърдие и моли да бъде освободен по здравословни причини; Свидетелство от кмета на Болград, от 13 дек.1865 г. , издадено на д-р Иван Селимински, с което удостоверява, че по времето, когато е заемал длъжността главен лекар на Белградски окръг [от 1 август 1863 г.] е работил с усърдие и без допълнително заплащане и навсякъде е оказвал необходимата медицинска помощ; Свидетелство, издадено от Околийското управление на Исмаилска околия, окръг Болградски, от 31 дек.1865г. на д-р Иван Селимински в Болград, за прилежната му и усърдна работа от август 1863 г. до декември 1865 г., когато е изпълнявал длъжността главен лекар на Болградски окръг и др. Голяма част от архивните документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св. св. Кирил и Методий“.
В изложбата са показани обществената дейност и огромното творчество на Иван Селимински: мемоари, доклади, статии, речи, писма.Представени са и трудовете на най-известните биографи на Селимински и на изследванията върху неговото творчество.
Акцент в изложбата е „Духовното завещание“ на д-р Иван Селимински, според което имуществото му се състои от една къща в Браила, покъщнина, книги, хирургически инструменти, ръкописи и пари - налични и в записи. Средствата от продажбата на имота и наличните средства разпорежда да се внесат в банка , като част от ежегодната лихва да се използва за създаване на фонд за образованието на бедни българчета в европейски университети. Благодетелят изрично посочва, че ежегодно трябва да се избират трима младежи, като един от стипендиантите следва да бъде сливенец. Така, със завещаните средства през годините, много български младежи учат в Чехия, Франция и Германия. В изложбата е представен и протокол от 1884г.- от Протоколната книга на Сливенската митрополия, /из фондовете на ДА-Сливен/, касаещ избор на стипендиант от Сливен, според завещанието.
Селимински поставя като условие с част от дарените средства ръкописите му да бъдат преведени от гръцки на български език; да се отпечатат и да се раздадат безплатно на всички училища в България. Това желание на благодетеля е изпълнено от Министерството на народното просвещение доста по-късно. От 1904 до 1907 г. излизат първите 6 книги, а от 1928 г. до 1932 г. -останалите 8 книги от издадената в 14 тома „Библиотека д-р Иван Селимински”. Те съдържат всички мемоари, писма, статии, студии и ръкописи, написани от него и съхранени в архива му.
В изложбата специално място е отделено и на паметта и почитта към делото на великия българин. Представени са паметниците на Селимински, изследвания и художествени материали , посветени на неговия живот и дело. Включен е и портрет на Селимински, нарисуван от художника Петър Станимиров - от колекцията „Бележити възрожденци от Сливенския край“, собственост на РБ“Сава Доброплодни“- Сливен.
На откриването е представен и био-библиографският указател „Иван Селимински“, издаден от РБ “Сава Доброплодни“, със съставители д-р Росица Петрова-Василева и Росица Иванова и научен консултант проф. дфн Иванка Янкова, издаден с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Указателят обхваща периода от 1861 г. до 2024 г. вкл. и представя 972 публикации от и за Иван Селимински, на български и чужди езици. Той е единственото библиографско издание, което в такава максимална пълнота отразява целия живот и многостранна дейност на Селимински и осветлява по-пълно истината за приноса му в освободителното движение; в борбата за църковна независимост и представя педагогическите, философските и научните му възгледи, неговите социални и политически убеждения. Указателят ще бъде ценно помагало за изследователите и за нов „поглед” към неговото дело, възгледи, участие в обществените каузи и приноси в европейската наука от 19. век.
Гражданите и гостите на града могат да посетят изложбата до 18.12.2024 г. включително.
............
Снимка: slivenpost.bg
