В периода 26-28 май в Шумен се състоя инсталация на Литературен Клуб “Боян Пенев” (
Антоний Петров,
Красимир Вардиев,
Тони Теллалов, Веселина-ВИВ Петрова,
Полина Илиева, Йорданка Белева,
Владислав Христов,
Христина Рафаилова,
Мария Стойчева, Радослав Христов), Мария Калинова и Камелия Спасова (от арт група “Устата”), Стела Александрова и Hose.
В зала “Аквариум” на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” поантите на текстовете бяха откъснати от контекста си и захвърлени в интимното вътрешно пространство. В целия интериор на залата (от кошчето, през стената и пода до пердето), чрез съчетаването на живопис, графити и слово, бе осъществено своеобразно бдение за същностното, желанието не само да се разбере и осмисли, но и запази и предаде. Двойственото отношение към ценността на изкуството по своеобразен начин обговаряше лесното и трудното в четенето, писането и експонирането му. Противоречиво бе и отношението към собствената гледна точка и традиция – от отхвърлянето и неприемането, към самоцитацията и херметизирането на смисъла в клуба, поколението, националната култура.
Неконвенционалността на провокираното четене – с гръб към входа на институцията на висшето образование, с лице към стената и коша за боклук всъщност бе реакция, провокирана от невъзможността литературната комуникация да продължи по познатите канали – в тялото на книгата, рецитала, медията на списанието и вестника или електронната публикация.
В инсталацията “Интериор” явна бe липсата на организиращ цялостния смисъл детайл. Концептуалното в изявата може би липсваше, за да открои и провокира, чрез търсенето и неоткриването му отговорност в посетителя/читателя. А имплицитният читател на събитието бе младият четящ и/или пишещ субект, нелишен от ерудиция, но запазил в себе си критичния патос и желанието да се забавлява чрез и по повод литературата.
След откриването проявата бе посетена от студенти, местни медии и преподаватели в хуманитарните специалности на ШУ, както и от гостите на юбилейния конкурс за студентска поезия.