- Кога поезията стана част от Вашата същност?
- Поезията винаги е била част от мен, още от детските ми години. Дълго време обаче тя беше нещо много лично, което оставаше вътре в мен и не смеех да показвам открито. През последните пет-шест години си позволих да бъда по-смел и да превърна това усещане в думи, които да споделям с другите.
Може би именно тогава поезията се превърна не просто в начин да пиша, а в начин да изразявам себе си: своите чувства, любовите, разочарованията, болката и надеждите си. Оттогава тя видимо присъства в живота ми и постепенно се превърна в една от най-естествените форми, чрез които мога да бъда истински себе си.
- „Любовта ми“ е книга за любовта, но в стиховете Ви тя невинаги е светла и спокойна. Понякога носи болка, вина, самота, дори грях. Кога тя ни спасява и кога ни наранява?
- Любовта е нещо много относително. Тя може да бъде едновременно сила, която ни издига, и чувство, което ни наранява. Много зависи от самите нас: от това как я предизвикваме, как постъпваме с нея, доколко я уважаваме, ценим и пазим.
Вярвам, че човек до голяма степен сам може да предизвика съдбата на една любов. Когато я приемаш с уважение и я пазиш, тя има способността да те изправи, да ти даде смисъл и да те направи по-силен. Но когато липсва баланс, когато не знаеш как да се справиш със собствените си чувства и действия, тогава идват болката, вината, самотата и всички онези състояния, които също присъстват в книгата.
За мен любовта е силна именно защото не е еднозначна. Тя може да те издигне много високо, но може и да те накара да погледнеш дълбоко в себе си. А понякога именно оттам започва най-трудният, но и най-важният разговор със самия себе си.
- Написаното в „Любовта ми“ звучи като преживяно – когато читателят среща лирическият герой в стиховете Ви, среща ли всъщност и самия Вас?
- Да, Вие сте го усетили. Аз пиша предимно за това, което съм преживял. Понякога в стиховете присъства и лирически герой, но зад много от написаното до голяма степен стоя аз самият.
Всичко в „Любовта ми“ е минало през моите усещания, през моите емоции и преживявания. След това съм го превърнал в думи и съм го споделил с читателя по един поетичен и емоционален начин. Може би именно затова вярвам, че тези стихове могат да докоснат, защото зад тях има истинско преживяване, а не просто измислена история.
- В едно от стихотворенията си питате: „Какво е любовта?“ и я определяте като чувството, което Ви дава смисъл да живеете. Така ли е и извън стиховете?
- Да, така е. Вярвам, че човек може да има повече от една любов в живота си и да я усеща в различни форми. Любовта е онова чувство, което ни кара да се чувстваме истински живи.
Описал съм го в стихотворението, защото съм го преживял лично. В много тежки за мен моменти съм срещал такава истинска, поразяваща любов. Тя ме е вдигала, давала ми е сила и точно това е чувството, което съм се опитал да предам чрез думите си.
- В книгата често се срещат любовта и грехът, Бог и изкушението, надеждата и самотата. Това част от Вашата чувствителност ли е?
- Да, това определено е част от моята чувствителност. Изкушението, грехът, любовта, надеждата, самотата, всички тези неща са част от човешката същност и съответно присъстват и в моята.
В стихотворението „Пророчен“ съм излял именно тези свои черти, които може би са по-негативни, но те също са част от мен. Не вярвам, че има безгрешни хора. Според мен човек е изграден от всичко, което носи в себе си, и от светлото, и от онова, с което понякога му е трудно да се примири.
Винаги търся Бога, не само когато имам нужда. Доверявам Му се, споделям с Него и се моля да изкупи греховете ми. Затова за мен любовта, грехът, изкушението, надеждата и вярата не са отделни теми. Те са свързани и заедно оформят моята чувствителност и начина, по който гледам на света.
.............
Томислав Линков е роден и израснал в Дряново – градът, с който остават свързани неговите корени, лични спомени и голяма част от културните му инициативи. Завършва средното си образование в родния град. Занимава се с предприемачество, но през последните години все по-осезаемо присъства и в културния живот чрез поезията и организирането на различни събития и инициативи.
Интересът му към поезията започва още в детските години. Дълго време написаното остава лично и несподелено, докато постепенно поезията се превръща в естествен начин за изразяване на чувства, преживявания, любов, болка, надежди и размисли за живота.
Томислав Линков е автор на две книги. Първата – апокрифното издание „Човекът в черно“, посветено на Джони Кеш – е реализирана съвместно с поета Павлин Ботев. Двуезичният проект е резултат от дългогодишния интерес на автора към личността, творчеството и житейската история на Джони Кеш.
През 2026 г. излиза първата му самостоятелна стихосбирка „Любовта ми“ – дълбоко лична книга, събрала стихотворения, родени от преживяванията на автора и от срещите му с любовта в различните ѝ измерения. За Томислав Линков тя не е просто стихосбирка, а споделяне на част от самия него с читателя.
Наред с писането той развива активна културна дейност. От стремежа му културата да достига непосредствено до хората се ражда литературно-музикалното турне „Любовта ми“, което представя неговата поезия пред публика в различни градове на България. Проектът съчетава поезия, музика и сценично изкуство, като в него участват професионалисти от българската културна сцена, сред които актрисата Йоана Буковска и певицата Елица Тодорова.
Особено място в житейския и творческия път на Томислав Линков заема Дряново. Именно там той развива част от своите културни инициативи и се стреми да създава среда, в която поезията, литературата и изкуството да събират хората.
За него творчеството е начин човек да бъде истински себе си, а културата – възможност да сподели това с другите.
