***
Нека се изпее,
че сме пушек в пушека,
подпалвачът да изпепели
всички театри, всички циркове,
докато повтаря:
само дресираният лъв
прескача обръчи,
само слабият актьор
е с постоянна роля,
само куклата
желае да стане кукловод.
Нека се пита
кои сме, от кои сме,
докато не се разбере,
че вечната мелодия
непрестанно се променя,
че строфата живее
като маска,
докато я носиш, после пада
на сцената, изчезва
зад кулисите,
сякаш е сянка
на акробат, балерина
от музикална кутия, ехо
на празен манеж.
Малко е, всичко е:
никой никога
недоизпява
всички светове.
..........
„
Би ми се искало стихотворенията да се четат последователно, но и читателят да е максимално свободен. Затова премахнах всички паратекстове. Надявам се, че всеки, който посегне към книгата, ще бъде и провокиран да разсъждава, да се запита: как общуваме, какво е битието ни, колко неща отхвърляме, какво изобщо ни различава едни от друг и до каква степен е нужно, непреодолимо, неизбежно", допълва д-р
Христов.
Александър Христов е автор на четири поетически книги: „Крайпътна обител" (2017), „До първата сянка" (2021), „Ако мястото е време" (2022) и „НЕ" (2024).
Доктор по българска литература. Асистент в Катедра „Българска литература", ВТУ „Св. св. Кирил и Методий". Носител на награди за поезия, белетристика, критика.
Негови стихотворения са превеждани на английски, испански и немски език.