Подредена хаотичност

Хаотичност в мислите, хаотичност в чувствата и хаотичност в живота. Дали пък това не е определена подредена хаотичност, която създава възможности или търси потребности? Необоснованата същност на този процес поражда реалното усещане за неспособност да бъде преодолян. Днес самото споменаване на думата „хаос“ се свързва с безпорядък, обърканост и липса на посока, а понякога дори с усещане за заплаха и несигурност.

Знанието и незнанието за хаоса пораждат съмнения в това, което познаваме или не познаваме. Човекът по природа се стреми към създаване на ред, защото в него открива предвидимост и спокойствие. Но не е ли именно хаосът онова състояние, от което се раждат новите идеи, правят се открития и настъпват промени? Всяка значима трансформация започва с нарушаване на установения ред. Преди да се появи новото, старото започва да се разрушава.

В този смисъл хаосът не е само разрушителна сила. Той може да бъде време и пространство на възможности, в което различни пътища се пресичат и пораждат нови посоки за развитие. Това, което на пръв поглед изглежда като безредие, често съдържа собствена логика, невидима за нас самите. Подобно на природните процеси, които изглеждат случайни, но следват свои закономерности, така и човешкият живот носи в себе си скрит ред зад привидната неорганизираност.

Може би страхът от хаоса произтича от невъзможността ни да го контролираме напълно. Ние се стремим да обясним света чрез правила и категории, но реалността често надхвърля тези определими граници. Свършването на сигурността на познатото и нахлуването на хаотично непознатото е въпрос на предизвикателство.

Може би хаосът не бива да бъде разглеждан единствено като противоположност на реда. Той може да бъде негова предпоставка, негово начало и дори негов неизбежен сподвижник. В съчетанието между ред и безредие се крие истинският живот – онази на непрекъсната промяна, която ни кара да търсим, да се съмняваме и да се развиваме.

„Във всеки хаос има космос, във всеки безпорядък - скрит ред.“ (Карл Юнг)

Хаосът (на гръцки: Χαος) според древните гърци стои в основата на всичко. Те си го представяли като мястото между небето и земята, или като вихрушка, бушуващото кълбо от всички стихии.

От една страна Хаосът е първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, а от друга е нещо само по себе си живо и пораждащо живота в света; мястото, където са събрани източниците на живот, но не и той самия. В Хаоса всички неща потъват или се разрушават.

От Хаоса произлизат мракът (Ереб) и нощта (Нюкта – гр. νυχτα).

Саша Павићевич Павке е виден сръбски мултимедиен художник и дигитален творец с над три десетилетия опит. Известен с уникалното си сливане на сюрреализъм и дигитален футуризъм, Павке изследва пресечните точки на човешкото съзнание, времето и космическата енергия. Независимо дали чрез дигитална графика, живопис или страстта си към музиката като диджей, работата му остава дълбоко интроспективна и автентична. 

.................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.