ИЗЛОЖБАТА
Често, когато спирам да рисувам, си мисля, че художникът първо създава своите светове, сетне ги разбива и после ги подрежда обратно с усмивка и сериозна четка. Това обаче не е изкуство, а визуално заклинание и неутолима воля за друго битие. Хубаво ще бъде, ако картините ми отвеждат зрителя към усещането на пресънувана театрална сцена, проектирана в реалност на интуитивна физика на съзнанието, съставена от динамични форми, преливащи цветови потоци и геометрични структури – композиции на активен диалог между енергийни полета и архитектурни сънища. За мен картината трябва да напомня визуален превод на музикално произведение и всеки елемент да съществува в танц със следващия.
Понякога ме питат дали изобразените от мен фигури са свидетели или жертви на тази техно-мистична екосистема: стоящи в гръб, без да очакват никого между безмълвието на антични колони; оплетени в лозите и лианите на отчуждение и самоизолация; отблъскващи светлината и дишащи синтетичен въздух. Сякаш някой далечен демиург се е опитал да създаде друг живот посвоему, по някаква негова инженерна схема и мнозина ще признаят, че се справил добре.
Смятам, че последните думи се отнасят и за романа „Ангелозавър“ – рисувани думи на фрагментиран спомен от възторга на Сътворението.
„Ангелозавър“ е книга – Музей на генетичното страдание, което поставя читателя на ръба между времето и мястото, където реалността е предвкусване за разпад, и само усърдието на гледащия може да я задържи, и ако може да я усложни и продължи, като лична психическа плътност. Иска ми се зрителят на тези страници да е навигатор на автора, да го води в разтопеното време на историята, отляла се далеч в миналото и ведно с него да се завъртим в огледалната зала на текстовото изкуство, като станем заедно митологични пътешественици.
Разказаното обитава различни пейзажи, в които цветовете не са декоративни, а крещящи и зовящи, понякога улавящи безпокойствието на постмодерния човек, разкъсван между абстрактната технология и органичната разруха, и където често Небето е развалено кино, а Земята прекъснат сън.
Ще ми се читателят да усети и други състояния, присъщи на романа, изпълнили пространството на деформирана Природа – пулсираща и отхвърляща линейния поход на битието, където нищо не е сигурно, защото няма нито Изход нито Вход и във фаталното объркване всички са изгубени. Мисля, че всеки, осмислил своя постигнат Свят, би се съгласил, че мястото създадено от него е убежище в което мислиш, а не просто заемаш приютен в него и, че този роман е написан не да дава отговори, а да отложи въпросите толкова мъчително красиво, че да искаш да си ги задаваш пак и отново.“ - Христо Кърджилов
Биография:
Христо Кърджилов е роден през 1952 г. в София
Образование:
1978 – „Илюстрация и оформяне на книгата“ в Националната художествена академия, София
До 1982 – работи предимно в областта на илюстрацията и оформянето на книгата.
1978 – участва в основаването на първото в България списание за комикси – “ДЪГА”.
От 1982 до днес – работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта.
След 1984 участва активно в изявите на българската изобразителна култура у нас и в чужбина. Името му присъства в почти всички издания на най-престижните графични биеналета в Европа и света. Много негови творби са собственост на галерии и частни колекции в страната и чужбина.
Избрани изложби:
2023 – Живопис в галерия Nova art space, София
2010 – „Самооцеляване“, живопис, галерия „Ракурси, София
2008 - „Неомистицизъм“, живопис, галерия „Ракурси, София
2018 – Българска графика, Гуанлан, Китай
1991 – Графична изложба, Лалит Кала, Делхи, Индия
2022 – Живопис, Български културен център, Париж
2002 – Графика в Български културен център, Братислава
1996 – Самостоятелна изложба графика, Ниигата, Япония.
Награди:
2014 – Награда от конкурса за фейлетон на книжарници „Хеликон“
2006 – Награда за рисунка, София
2001 – Първа награда на III международно биенале на графиката – София
1997 – Голямата награда на IX международно биенале на графиката – Варна 98
1995 – Първа награда на VIII международно биенале на графиката – Варна 95
1993 – втора награда на II международна биенале на графиката – Дьор, Унгария
1993 – Награда за графика, Кюстендил
1991 - Награда на асоциацията “Арт Диалог”, Париж, на VI международно
биенале на графиката – Варна 91
1990 – Награда на журито но XVII салон – Вил дьо Вилньов ла Гарен
1989 - Награда за графика, София
1988 - Награда за илюстрация, София
1988 - Награда за графика, София
1985 - Награда за сатирична графика на международното биенале на
хумора и сатирата, Габрово 85
1984 - Награда за илюстрация, София
Издадени книги:
2025 - „Ангелозавър“, роман
2023 – „Вдън нещата“, разкази
2013 – „По-тихо от мрак“, разкази
2012 – „Свински парчета“, роман
2007 – „Котки в квартал Страх“, разкази.
