„Моя страна, моя България“ – красивата поанта на Гала в София ‘2025

През отминалия август Соня Йончева подари на почитателите си у нас четири незабравими вечери на две сцени – Варна и София. Непредвидени обстоятелства наложиха вместо през три дни, само в две поредни вечери (8 и 9 август) великолепното ни сопрано да се превъплъти като Тоска в едноименното заглавие на Пучини и като Лиза от „Дама пика“ на Чайковски на фестивала „Опера в Летния театър“ в морската ни столица. За разлика от тази твърде необичайна ситуация, планираните от дълго време две последователни нейни участия в столицата (28 и 29 август) вдъхнаха нов живот, вече на друго ниво на идеята, довела до появата на първата „Гала в София“ през 2021 г.

В „Италианска вечер“ и в Големия финал Йончева този път представи три ярки звезди на световната опера – утвърждаващият се по световните сцени като голямо име на италианската певческа школа в наши дни Виторио Григоло и легендите от „Тримата тенори“ – Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Инициатор, вдъхновител и продуцент на забележителната по своя размах „Гала в София ‘2025“, Соня Йончева бе и равностоен участник на партньорите си в двете августовски вечери, в които показа изключително уважение към хилядната родна и чуждестранна публика, изпълнила пространството пред храма „Св. Александър Невски“. Впечатляваща още на пръв поглед бе амбициозната програма на концертите (с 16 изпълнения в официалната част през първата и с 24 – през втората вечер) и бисовете, запомнящо се – удовлетворяващото усещане за истински празник под звездите на София, с което публиката напускаше събитието след всяка от двете вечери. 

За неговия успех несъмнено голяма е заслугата на Софийската филхармония и Маестро Найден Тодоров, които бяха подготвили пъстрата и достатъчно сложна програма, в която освен ариите, дуетите и терцетите на солистите, предложиха и самостоятелни оперни интермеци и увертюри, откъси от мюзикъли, както и най-известното танго на Хуан де Диос Филиберто, „Caminito“. Опитът от рециталите през последните години с гостуващи у нас големи звезди на световната опера като Диана Дамрау, Анна Нетребко, Йонас Кауфман, Хуан Диего Флорес, Елина Гаранча, Анджела Георгиу, Роберто Аланя и със самата Соня Йончева със сигурност бяха внесли нужното спокойствие и увереност сред музикантите от състава и у самия Маестро Тодоров, че могат да се справят и с достатъчно сложни не само в музикално, но и в логистично отношение предизвикателства, каквото беше Гала в София ‘2025. Направиха го за пореден път по начин, достоен за оркестър от висока класа, в какъвто безспорно са започнали да се превръщат през последните години първите ни филхармоници.  

Преди четири години, в условията на пандемия и рестрикции, заедно с тях Соня Йончева съумя да надмогне тревогите на няколко хиляди души и да ги разходи тържествено по специално разстлания за случая червен килим на преобразения площад „Св. Александър Невски“ за една вдъхновяваща вечер с Пласидо Доминго и Маестро Найден Тодоров. Похвално е, че за празничната Гала ‘2025 Соня Йончева и екипът ѝ от SY11 Events успяха да привлекат 10-хилядна публика в две вечери с изкуството на тримата именити гости, най-младият от които – Виторио Григоло, е откритие на третия член на триото – незабравимият Лучано Павароти. През тази година се навършват 90 години от рождението на великия италиански тенор и 35 години от появата на триото. Арена ди Верона посреща в края на този месец много прочути имена за специален концерт по повод годишнината на Павароти, сред които са и Доминго, Карерас и Григоло.

Музика от две столетия с автори от Италия, Франция, Испания, Австрия, САЩ, Аржентина и България изпълни центъра на столицата с много красота. Увертюри, арии и дуети от Джузепе Верди и Джакомо Пучини съдържаше „оперната“ част на първата, „Италианска вечер“, докато Големият финал на 29 август добави произведения на Чилеа, Джордано, Бизе, Сати и Дворжак. Мелодии от знакови филми и италиански поп хитове, откъси от сарсуели на Хосеп Рибас („Pel Teu Amor“) и Пабло Соросабал („Стопанката на пристанището“), оперета (Лехар), мюзикъл („The Impossible Dream“) от Мич Лий и „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, салонна музика (от Гасталдон) и популярни песни допълниха пъстрата палитра в различни жанрове. Добрият, прецизно балансиран звук от площада на моменти доста неравностойно по принуда се „конкурираше“ със съвременна музика от съседни заведения и с шума от двигателите на приземяващи се на летище София самолети. Но дори тези смущаващи фактори не съумяха да попречат на магията, която сътвориха Соня Йончева и тримата ѝ звездни гости със Софийската филхармония и Маестро Найден Тодоров. 

През последните 15-ина години на няколко пъти меломаните у нас имаха възможността да гледат на наша сцена легендите Хосе Карерас и Пласидо Доминго, но не заедно в обща програма, не и в компанията на истинска съвременна звезда на световната опера, каквато е Соня Йончева. Този път София чу на живо две от имената на своеобразния оперен Олимп, чийто най-висок пиедестал Пласидо Доминго обитава след повече от 60 години в музиката като изпълнител и диригент, а Хосе Карерас – след близо половин век. И двамата са изключителни не само с продължителните си кариери, но и с невероятното си артистично дълголетие, обаяние и умение да поддържат добрата си гласова форма. И каквито и съмнения и колебания да е имало в аванс относно участието на двете легенди в София, безспорно с днешна дата е, че празникът на музиката и на любовта се състоя и благодарение на тях и докосна с топлината на високото изкуство хилядите присъствали през двете вечери на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски“.  

Виторио Григоло пристигна за първия си гастрол в България с реномето на звезда, чиято кариера започва с детски сола в Сикстинската капела и с участие на 13 години като Овчарчето в „Тоска“ в Римската опера до неговия идол и ментор, Лучано Павароти в ролята на Каварадоси. Записва името си като най-младия тенор, който е откривал сезона на Ла Скала, когато 23-годишен пее под палката на Рикардо Мути. През 2010 г., след дебюта му в „Бохеми“, е обявен за новата звезда на Метрополитън опера. Със страстния си изразителен теноров глас завладява една след друга престижни сцени в спектакли, концерти и рецитали. Със Соня Йончева го свързва трайно творческо партньорство – двамата са пели пред 800 хиляди души под Айфеловата кула в Париж, в Метрополитън и в Ковънт Гардън. Григоло е бил Алфред Жермон от „Травиата“ на Верди на Централната гара на Цюрих и Неморино от „Любовен еликсир“ на Доницети на летището в Милано. Не са му чужди и междужанровите експерименти с велики имена на музиката като Брайън Мей от „Queen“, Стинг, Лучо Дала, част от които описва с термина „попера“.

Както и самата Гала, програмата на участието на Григоло в София бе съставена на принципа „за всекиго по нещо“. Публиката го чу в класически интерпретации на две от най-известните тенорови арии - „La donna ѐ mobile“ от „Риголето“ и „E lucevan le stelle“ от „Тоска“ на Пучини. В тях изпълнителят затвърди представата от изявите му по оперните сцени с красивия характерен тембър на светъл и лиричен тенор и изразителното му пеене във високия регистър, с фино и емоционално нюансиране и забележителна овладяност в пианисимите. 

Григоло разкри още от възможностите си и в хармоничните дуети със Соня Йончева – „Parigi o cara“ на Виолета Валери и Алфред Жермон от Трето действие и „Brindisi“ (Наздравица) от Първо действие на „Травиата“ от Верди. Под видеозапис в мрежата на наздравицата в изпълнение на двамата от Париж отпреди години неизвестна почитателка е написала: „Великолепна артистична двойка, страхотно сценично присъствие, прекрасни гласове. Най-накрая двама правдоподобни влюбени!!!“ Същата оценка важи с пълна сила за интерпретацията им пред софийската публика и в другия техен дует: „Mario, Mario“ на Тоска и Каварадоси от Първо действие на едноименната опера от Пучини. Химията помежду им със сигурност е резултат от сценичните срещи между Йончева и Григоло по най-престижни сцени като Метрополитън опера и Ковънт Гардън. 

Втората част на програмата на Италианската вечер допълни с нови щрихи певческите и артистични портрети на световните певци с любими техни песни от филми и знакови италиански популярни композиции. Йончева смело бе загатнала своите пристрастия в различния от оперното пеене жанр още в ковидната 2020 г., когато, затворена у дома със семейството си изненада публиката със свои и на съпруга си Доминго Хиндоян дуети – хитови заглавия като „Parole, parole” на незабравимите Далида и Ален Делон. Пет години по-късно и след успешното начало на проекта й „Пеещата актриса“ в Германия през миналата година, прочутото ни сопрано подсказва, че уверено продължава с експериментите по тази линия. Известната от различни тенорово-сопранови интерпретации песен “Nella Fantasia” от филма „Мисията“ по музика на Енио Мориконе и отдавна превърналата се в класика „Quando, quando, quando“ на Тони Ренис/Алберто Теста бяха още два примера в това отношение, заедно със соловите „Your love“ от филма „Имало едно време на Запад“ по музика на Енио Мориконе и „La vie en rose“ на безсмъртната Едит Пиаф на бис.

Григоло впечатли и с почитта си към знакови имена на италианската поп и роксцена с изпълнението на „Perdere l’amore“ на Масимо Раниери, с която след десетилетно отсъствие от музиката големият певец се завърна триумфално с победа на фестивала „Сан Ремо“ през 1988 г. и „Caruso“ на Лучо Дала, интерпретирана от знаменитости като Лучано Павароти и Хулио Иглесиас. На бис Виторио Григоло почете друг сред тях, Франк Синатра, със своята версия на прочутия от десетилетия хит „The Shadow of Your Smile“ от Джони Мандел и Пол Франсис Уебстър (от филма „Бекасът“ на Винсънт Минели, с отличие „Оскар“ за музика и за песен – 1965). За финален бис на възторжената публика, която отказваше да ги пусне, Соня Йончева и Виторио Григоло предложиха обичаната канцонета „O sole mio“.

Втората вечер на Гала в София 2025 г. (Големият финал) отговори в значителна степен на очакванията на хилядната публика, изпълнила пространството от храма до ул. „Г. С. Раковски“. Оперната част бе ярко оцветена от перли като „Ѐ la solita storia del pastore“ из операта „Арлезианката“ на Чилеа, интерпретирана от Хосе Карерас; арията „Nemico della patria“ от „Андре Шение“ на Джордано, изпълнена от Пласидо Доминго, както и арията на Макбет „Perfidi… Pieta, rispetto, amore“ от едноименната опера на Верди. Много популярният дует от същия автор, „Madamigella Valery?...“ от „Травиата“ бе представен от Доминго и от Соня Йончева с богатството от емоции, които носи. Красиво и вълнуващо прозвуча и песенният валс „Je te veux“ от френския композитор визионер и минималист Ерик Сати в дуета Йончева – Карерас. Привлекателна за истинските почитатели на операта, а и за любителите, бе арията „Se come voi piccina“ от рядко изпълняваната опера на Пучини „Самодиви/Вилиси“, както и поредната вдъхновена интерпретация на Соня Йончева на арията на Русалка „Mesicku na nebi” от едноименната опера на Антонин Дворжак в края на първата част.  

След антракта, попаднали в свои води сред музикалните вълшебства на композиторите на сарсуела и песни от родната им Испания, Хосе Карерас и Пласидо Доминго доставиха истинска наслада с изпълненията си: първият – на „Roso“, ария из каталунската „Pel Teu Amor“ от Хосеп Рибас и на дуетната популярна салонна песен, представена със Соня Йончева, „Musica proibita“, запазеният знак на Станислао Гасталдон; и знаковият за репертоара на Доминго от последните години романс на Леандро „No puede ser“ от „Стопанката на пристанището“ от Пабло Соросабал.

Неаполитанската популярна канцонета „Passione“ от Никола Валенте и арията на Дон Кихот „The Impossible Dream“ из мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ от Мич Лий допълниха соловите изпълнения на Хосе Карерас в Галата. Пласидо Доминго напълно предвидимо бе заложил на страстта си към оперетата както с дуета „Lippen schweigen“ на Данило и Хана със Соня Йончева от „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, така и с арията на Су Чонг „Dein ist mein ganzes Herz“ от „Страната на усмивките“ на същия автор.

Ефектен финал на Гала в София бяха компилациите, представени от триото Хосе Карерас, Соня Йончева и Пласидо Доминго на класиките на Хенри Манчини „Moon River“ от филма „Закуска в Тифани“, песента “Tonight” от мюзикъла „Уестсайдска история“ на Ленард Бърнстейн и считаната за неофициален химн на Мексико испанско-мексиканска народна песен „Cielito Lindo“ от Кирино Мендоса и Кортес. "Granada" от Агустин Лара, изпълнена от Пласидо Доминго и "Torna a Suriento" на Ернесто де Куртис - от Хосе Карерас. 

Соня Йончева очарова и с Хабанерата на Кармен от едноименната опера на Бизе, и с песента на Мария „I feel pretty“ из мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, и най-вече на финалните бисове, когато разплака себе си и публиката с изненадващото си изпълнение на негласния химн на всички българи в чужбина, песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България“. На фона на оцветения в бяло, зелено и червено храм плазмените екрани показаха в едър план неподправената и завладяваща емоция на прочутото сопрано, която се оказа голямата и красива поанта на Гала в София ‘2025. Зрителите пяха и плакаха заедно с нея и си обещаха взаимно нова среща, през 2026 г.

"Не ни забравяйте!", подканващо запя последния за Големия финал бис Пласидо Доминго, импровизирайки върху оригиналното заглавие "Non ti scordar di me" (Не ме забравяй) на Де Куртис. Сигурно е, че отправената преди края на събитието от Соня Йончева покана към публиката означава трепетно очакване на изненадите, които несъмнено ще донесе „Гала в София ‘2026“!

Снимки: Лична Фейсбук страница на Соня Йончева