Последни новини

- Вие сте журналист с утвърдена репутация и много активна позиция – това трудна мисия ли е в днешното ни битие?

- Не бих казала трудна мисия. Но е важна мисия. Първо, защото разполагаме с достъп до много източници, много добре сме информирани и информацията, която поднасяме, за да защитим позицията си, е необходима на аудиторията ни, за да вникне добре в идеята, която се опитваме да защитим. Освен това, от журналистите се очаква точно това, нали?

- Животът е променлив и в този смисъл – журналистиката също се променя. В каква посока се движи днес тя и отстоява ли позициите си на обществен арбитър?

- Ако до преди само няколко години журналистиката беше считана за професията, чиято основна роля е да информира обществото, днес реципиентът има много по-високи изисквания. Той не се задоволява само с новината за събитието, а очаква и бързото разрешаване на проблема. И то инспирирано именно от журналистите. Затова много често тази наша професия понася негативи, за това, че прикрива истината, поддава се на корупция или дори, че умишлено бездейства. Когато обаче човек, сблъскал се с тежък проблем, не успее да „пребори“ институциите, той търси като последна и единствена възможност именно журналистите за неговото разрешаване.

 - Кога истината е по-слаба от неистината?

- За мен истината винаги е силна. Неистина аз възприемам като лъжа.

- Обществата ни боледуват или преминават през трудни времена, което, от историческа гледна точка, едва ли се случва за пръв път. Защо все по-трудно се справяме с предизвикателствата и трудностите?

- Знаете ли на какво попаднах днес? Интервюирах 9-годишно момче. Това интервю, естествено, се водеше с позволението и в присъствието на неговите родители. На моите въпроси детето отговаряше почти едносрично. Помолих го за по-дълги изречения и родителят обясни, че то никога не ги използва. В училище ги изпитвали с тестове, изискващи кратки отговори, а не многословно разсъждаване пред дъската. Ако наистина ситуацията е такава, то как това поколение, което е трето след моето, ще бори по-лесно трудностите. Но пък може би и предизвикателствата пред него ще са много по-различни от нашите, заради по-различния начин на живот, който ще водят.

- Не се ли адаптираме все по-трудно към обстоятелствата на заобикалящата ни среда или сме неспособни да се приспособим при непрестанно променящите се условия?

-Моето наблюдение е, че по-трудно се приспособяваме към новите условия ние – тези, които сме родени през миналия век. Не виждам децата от 21-и век да изпитват подобни затруднения.

- Къде търсите и къде намирате спокойствие, когато Ви затрупат грижите на делника?

- Разходките в гората на Шуменското плато за мен са безценни. Обожавам също да отглеждам зеленчуци. Грижите, които полагам за тях, не изискват светкавични действия и бърз резултат, стрес. Затова там изпадам в безвремие, в покой и с радост и учудване следя техния живот до пълна зрялост. Много е удовлетворяващ този процес.

- А как се справяте с лошите хора?

- Лошите хора са извън моя кръг на общуване. Мигновено остават зад чертата без да обиждам, повишавам тон или да назидавам.

- Как смятате, днес не сме ли по-озлобени от всеки друг път?

- Забелязвам това масово падение и макар да разбирам добре причините, довели до него, не го приемам. В крайна сметка хората, с които сме заобиколени в ежедневието си, не са пряко виновни за житейските ни несгоди. Няма основателна причина за озлобление, но е факт.

- Какво ни кара да бъдем все по отчуждени от проблемите на другите, все по-малко състрадателни и все по-малко добри?

- Основната причина са ниските доходи, лошите битови условия и вкупом с още други наши си лични проблеми загубваме ценностната си система. Категорично не оправдавам това. Някои казват: „Ми, виж колко измамници се навъдиха, как да знам кой действително има нужда от помощ?“. И все пак си мисля, че къде с повече предпазливост, къде след проверка, но винаги можем да помогнем, ако наистина желаем. Слава Богу, че загубата на човешкото у нас не е масова.

- Вие сте пишещ човек. Кога словото е по-силно – когато е на лист хартия, в книга или когато споделянето е вербално – чрез радио или телевизионния ефир или през социалните медии?

- Всички възможности, които изброявате, имат свой начин на въздействие. Различен е и начинът на възприятие на всеки индивид. Смятам, че по-важното е какво съдържа словото.

- Регионалната журналистика не е ли по-чувствителна към тегобите на хората, отколкото тази, правена от националните медии?

- Не бих го твърдяла. Разликата е в това, че регионалната медия има повече „място“ в ефира си или на страниците си. Изобщо, регионалните медии се създават именно с тази идея – да обхващат по-задълбочено местните новини. Работила съм и в национални, и регионални медии. Еднакво чувствителна съм била към трагедиите на хората, еднакво съм преследвала разрешаването на проблема. Съпричастност съм срещала както в ръководството на регионални, така и в ръководството на национални медии. 

- Намирате ли време да откривате нови мечти от затрупания със задачи ден?

- Да, за моя голяма радост ми остава време и за личен живот. По-скоро се научих да намирам това безценно време, за да ме пази от „прегаряне“.

- Накъде плуват днешните Ви мисли?

- В съвсем пряк смисъл – към Черноморието, напълно разбираемо в летния сезон. А иначе – към самоусъвършенстване на вътрешния мир, на съзнанието и запалване на хората край мен към това.

- Как се пазите от предателството и какво „правите“ след това с предателите?

- Не мога да се пазя от предателството. Когато се случи – страдам, като всички хора.

- А умеете ли да прощавате и как го правите, защото, според мен, това е доста тежко изживяване в някои от случаите?

- Прощавам. Наистина е трудно, отнема време. Но когато простиш, вече не преживяваш негативните емоции и буквално сваляш тежестта от душата си. Тръгваш по-леко напред, а там те чакат толкова много прекрасни моменти.

- Понякога усещате ли самотност във Вашите начинания?

- Да, но успявам все пак да убедя последователи. Изобщо не се отказвам.

- Трудно ли се прави блоково телевизионна предаване в регионална телевизия?

- Не, не е трудно. Може би защото моите колеги са професионалисти с дългогодишен опит, а ръководителят ни е наясно какво точно иска да постигне. Т.е. – с ясен план и стратегия. В момента работя в Телевизия „Шумен“ с екип, който не е раздут – едва двайсетина човека сме. Бих казала дори, че сме недостатъчно хора за 24-часовата програма, която поддържаме, както и останалите медии в Общинския център, към който е телевизията. Но се справяме, амбицираме се и продуктът ни става все по-добър – както новините, така и авторските предавания. Всички ни води любовта към телевизията и желанието за удовлетворена зрителска аудитория.

- Как лекувате вината от невъзможността да помогнете в определена ситуация, когато оправданията не са достатъчни затова, колкото и обективни да са те?

- Стремя се да не стигам до такова състояние. Т.е. действам под мотото: „Щом няма начин, ще опитам по друг начин.“ И винаги досега е имало начин.

- Какво ценно сте скътали вътре в себе си и го пазите по свой собствен начин?

- Човещината и оптимизма. След 30 години работа като журналист позагубих от оптимизма, но от човешкото в себе си – не. И смятам да го пазя като драгоценност.

 ................

Лилия Вълкова е родена на 16 юни 1968 година в шуменското с. Царев брод. След френската езикова гимназия във Варна висшето си образование завършва в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, специалност „Журналистика“. Работи като журналист от 1996 година: репортер в Топ телевизия, като кореспондент от Шумен, Разград и Търговище във в. „Сега“, в. „Форум“, b ТВ, ТВ 7, Нова ТВ, а в момента е репортер и водещ на авторско предаване в Телевизия „Шумен“.