„Последната нощ на Сократ“ – 60 години Театър 199

С предстоящата си премиера Театър 199 „Валентин Стойчев“ отбелязва своята 60-годишнина! На 27 и 29 юни от 20:00 часа са първите представления на спектакъла „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев. 
 
Постановка Съни Сънински
Сценография Никола Тороманов
Костюми Ясмин Манделли
Музика Милен Кукошаров
Фотограф Стефан Н. Щерев

С участието на: Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Ирини Жамбонас
 
***
През 1986 г. в Театър 199 е световната премиера на „Последната нощ на Сократ“.
 
***
Стефан Цанев е автор на повече от 50 книги: стихосбирки, романа Мравки и богове, трактата Ars poetica, сборници с есета и с драматургия, Анини приказки, Български хроники в 4 тома и др.
 
Написал е повече от 30 пиеси, между които: Истинският Ивайло (1962), Процесът против богомилите (1969), Разпята събота (1971), Любовни булеварди (1982), Животът – това са две жени (1983, поставена същата година в Театър 199), Последната нощ на Сократ (1986, поставена същата година в Театър 199), Тайната вечеря на Дякона Левски (1987), Страшният съд (1988), Другата смърт на Жанна д‘Арк (1990, поставена същата година в Театър 199), Величието и падението на Стефан Стамболов (1994), Тайното евангелие на Иоан (1995), Пир по време на демокрация (1996), Адът – това съм аз (1997), Конят на Александър Велики (2003), Всички луди ме обичат (2004), Деца на света (2011), Духът на поета (2011), Заговорът на Калигула (2014, в България не играна), Плач на ангел (2015), Цигуларката на Бога (2016), Убийството на Богородица (2021, още не играна).
 
***
 
Пазачът. Ти какво искаш да кажеш – че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите хора, така ли?
Cократ. Не, пазачо. Добрите и негодниците са малко на брой, най-много са тия… помежду им.
Пазачът. Демосът, искаш да кажеш.
Cократ.  Както щеш ги наречи. Демос, Народ, Стадо… Различно ще ги наричат през различните времена. Не е това най-важно.
Пазачът. А кое?
Cократ.  Че те вършат добро, ако следват добрите, но могат да вършат и зло, когато тръгнат след лошите. И в двата случая се превръщат в голяма сила. Човечеството има много да си пати от тази работа.
Пазачът. Що трябва да си пати човечеството, да не е толкова глупаво? Тръгва след доброто – и край.
Cократ.  Де да беше така! За жалост, пазачо, тези „най-много“ са като оня човек, на когото, ако дадеш жълтица, дълго ще проверява със зъби дали не е фалшива, подхвърлиш ли му чувал с фалшиви монети грабва ги, без да проверява. На това се крепи – как я нарече преди малко?
Пазачът. Демокрацията.
Cократ. Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи.
 
* Следващите представления на „Последната нощ на Сократ“ са на 1 и 2 юли.