Последни новини

Не се случва често на концерт солистът да бъде настойчиво канен от публиката за повторни поклони – буквално след всяко свое изпълнение, от самото начало и до финала на програмата, далеч преди времето за бисове. В десетилетната си практика из концертните зали и събития на открито, поне аз не помня случай, подобен на този с Галата „Sole e amore“ – с участието на оперната дива Диана Дамрау и Оркестъра на Варненската опера, под диригентството на Павел Балев, в рамките на XVI–то издание на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна. При третото гостуване у нас на знаменитото сопрано, още след първото ѝ изпълнение, публиката я върна на сцената с настойчив топъл аплауз.

Дори и да е изпитвала колебания относно творческия експеримент – абсолютният ѝ дебют на варненска сцена с Каватината на Нанета: "Di piacer mi balza il cor" от оп. "Крадливата сврака" (La gazza ladra) на Джоакино Росини, Дамрау с нескрита благодарност прие жеста на доверие и уважение от посетителите на Галата. А тя бе открита с Увертюрата към същата опера, която е сред най-значимите творби на Росини като ярък пример на opera semi-seria (букв., полусериозна опера). От своя страна, Каватината на Нанета е блестящ израз на виртуозния мелодичен стил в творчеството на композитора, който решително допринася за популяризирането на междужанровото смесване на opera seria и opera buffa (сериозната и комичната италианска опера)  в началото на 19-ти век.
От този момент до края на вечерта, популярната и обичана в цял свят оперна изпълнителка щедро разгърна познатата от предишните ѝ гостувания у нас богата палитра от гласови и актьорски качества. В ретроспекция, силно се открои и знаменитата ария на Керубино: "Voi che sapete" от операта "Сватбата на Фигаро" (Le nozze di Figaro) на Моцарт, като финален бис на включващата рядко изпълнявани и много интригуващи творби програма – плод на творческата фантазия и неспирни (само)предизвикателства, иманентни за творческия натюрел на големия ни диригент Павел Балев. А след очаквания бис на български – затрогващата до сълзи версия на Молитвата на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, трайно залегнала в репертоара на звездата, премиерно във Варна бе изпълнена с оркестрация за оперно-симфоничен оркестър и специално написаната за Диана Дамрау песен от канадеца Брад Рос „How sad no one waltzes anymore” („Колко тъжно, че вече никой не танцува валс“). Истинска съвременна минималистична въздишка по романтиката на отминали времена и изчезващите ритуали, свързани с тях, която Дамрау пресъздаде максимално сдържано и елегично-носталгично.

Ярка страст и образна дълбочина, наред с вокалната безукорност, съдържаха интерпретациите на световното сопрано на привидно лековатите поетични сюжети от "Quatro madrigales amatorios" (Четири любовни мадригала), в обработката им за сопран и оркестър: 1. Con qué la lavaré? (С какво ще измия лицето си?); 2. Vos me matasteis (Ти ме уби); 3. De dónde venís, amore? (Откъде идваш, любов?); 4. De los álamos vengo (От тополите идвам). Аранжиментите на тези ренесансови любовни мадригали в неокласически стил, с модерна оркестрация, заемат важно място в творчеството на Хоакин Родриго, като илюстрират характерната за него връзка с историческото музикално наследство на испанския фолклор и на старинната музика. Оригиналната им версия (от 1947) е за глас и пиано, по-късно преработена за  глас и оркестър от самия Родриго. Подобен подход демонстрира майсторството му, превръщайки по-камерните в по-разгърнати лирични вокални форми – ценени и от изпълнителите, и от любителите на испанската музика.

Своеобразен контрапункт – встъпление към Мадригалите, бе стилово свързаната с испанската чувствителност, а и като елегантно намигване към гостуващата световна прима, Увертюра от мелодичната комична опера "Донна Диана", нашумяла в края на 19-ти век и с автор австро-германския композитор Емил Николаус фон Резничек. Несъмнено тя е неговият най-голям сценичен успех, благодарение и на бликащата от жизненост увертюра, популярна в концертния репертоар и до днес.

Преди заключителното за Първата част на Галата изпълнение на Диана Дамрау, прозвуча емблематична за творчеството на Ревериано Соутуло (Reveriano Soutullo) и Хуан Верт (Juan Vert) композиция. Двамата са най-успешният тандем в музикално-драматичния жанр на испанската сарсуела от началото на XX век, с повече от 100 произведения. Прелюдът от "La Leyenda del Beso" (Легенда за целувката) откроява таланта им в създаването на достъпна, изискана музика за популярния испански театър. Прелюдът съчетава романтична мелодичност и драматични контрасти и задава цялостната атмосферата на произведението, перфектно възпроизведена в интерпретацията на оркестъра на Държавна опера Варна, под палката на Павел Балев.

Много огън, страст и чар, но и забележителна вокална вещина струяха в последвалото изпълнение на Диана Дамрау на испанската песен "Les Filles de Cadix" (Момичетата на Кадис) – едно от най-популярните вокални произведения на Лео Делиб, по стихове на Алфред дьо Мюсе. Емблематична за камерното вокално творчество на Делиб, песента най-често се изпълнява като финален концертен бис.

Началото на Втората част, продължи с вдъхновяващо изпълнената музика на Лео Делиб от друга негова знакова композиция – Прелюд и Мазурка от балета „Копелия“. Ключови за атмосферата на популярната творба, те утвърждават 

Песента "J'ai deux amants" („Имам двама любовници“) от оперетата "Le Masque d'Amour" („Любов с маска“, 1923), е сред най-известните творби в оперетния репертоар на френския композитор Андре Месажé. Тя е сред най-популярните арии, известна с грациозна мелодичност и типично френски „шарм“ (очарование – б. а.). Игривата и елегантна мелодия е характерна за френската оперета от началото на XX век. Освен вокална перфектност, Диана Дамрау открои завидно артистично и присъщите на образа склонност към флирт и безпардонно заиграване с мъжката наивност.

Увертюрата на операта „Дон Паскуале“ (Don Pasquale) от Гаетано Доницети, ярка и динамична, с основополагаща роля в представянето на музикалните теми и драматургичната интрига на цялото произведение като комична опера (opera buffa), задава типичните за жанра лекота, енергия и хумористичен тон. Увертюрата непринудено въведе в атмосферата на самата творба – забавна, динамична, мелодично богата.

Последвалата Каватина на Норина: "Quel guardo il cavaliere" от операта на Доницети, разкри многостранността на таланта на Диана Дамрау в блестящия и кокетен солов номер на интелигентната, лукава и очарователна жена, която умело манипулира мъжете. Каватината демонстрира изтънченото вокално майсторство на сопраното в типичната за белкантото грациозна лекота и виртуозна мелодичност.

"Gold und Silber" („Злато и сребро“) е не просто поредният красив валс на Франц Лехар, той е важна част от музикалното му наследство, която го свързва с традициите на „краля на валса“ Йохан Щраус – син. Написан през 1902 г., по поръчка на принцеса Паулина фон Метерних – за Виенския дворцов бал, той въплъщава искрящия мелодичен стил на виенския валс, преди Лехар да се насочи основно към оперетата. Традиционно е изпълняван в програмите на Новогодишните концерти, на Виенските балове или на класически концерти – като символ на елегантността и блясъка на австро-унгарската музикална традиция.

Заключителната ария "Meine Lippen, sie küssen so heiß"(„Устните ми целуват толкова страстно“) от оперетата „Джудита“ (1934), е сред емблематичните и емоционално наситени солови арии в творчеството на Франц Лехар. Тя е от последната му оперета – негово зряло произведение, което го доближава до операта. Паралелно с присъщите за танцувално-темпераментната ария драматизъм и страст, Диана Дамрау вложи бляскав артистизъм в запомнящата се с техническото си майсторство и емоционалната дълбочина сценична интерпретация.

По време на концертната Гала „Sole e amore“, непосредствено се усещаше полъх на лекота, артистизъм, изисканост и стил, дължащи се най-вече на прецизно подбраните от Павел Балев творби, на силната мотивация и концентрация на музикантите от оркестъра да бъдат достоен партньор на сопраното, пяло с най-добрите оркестри по цял свят. „Много стилен концерт! Маестро Павел Балев и това го умее до съвършенство: стилно подбрана програма, прекрасно подредена... Но той умее и още нещо: да мотивира хората пред него: да свирят и да пеят по най-добрия начин, на който са способни. А дори – и да опитат да надминат себе си!“ – така обобщи своите впечатления и известният бас-баритон Гео Чобанов.

Висококачествените интерпретации на Диана Дамрау на богатия и разнообразен репертоар, който представи във Варна, бяха оценени както от благодарната публика, така и от многото й български колеги – млади и в активна кариера, присъствали на събитието – като еталон за вокално и интерпретационно съвършенство. Чисто, звънко звукоизвличане, безкомпромисно фразиране на всеки от шестте езика (!), на които тя пя  (български изпълнител спонтанно сподели изумлението си от факта, че благодарение на нейната езикова изразителност, изцяло е разбрал текста на Молитвата на Мария Десислава от П. Хаджиев!), красота и емоционална наситеност характеризираха изпълненията ѝ. Различни като настроения, те внесоха усещане за максимална близост до идеала за белканто. А изяществото във владеенето на нюансите във вокализирането, демонстрирано от Дамрау, предизвика несравним отклик сред публиката. Подобни впечатления водещото лирико-колоратурно сопрано остави у нас още по време на предишните си две гостувания – през 2020 и 2023 г. А наред с това, не  можеше да не впечатли и раздвижената ѝ, освободена артистична интерпретация, която на места се проявяваше като страстен танц по сцената, а на други – като максимално сдържано, приглушено и интимно присъствие (Мария Десислава).

Дни след Галата, Диана Дамрау публикува в личния си инстаграм снимки от концерта във Варна със следния текст: „Каква незабравима лятна вечер в @operavarna! Да пея под това вълшебно небе, заобиколена от толкова топла и жизнена публика, се чувстваше като чиста радост. Моменти като тези ми напомнят защо обичам да споделям музика толкова дълбоко. Благодаря ти, Варна!“

Важно обстоятелство, което не бива да пропускаме, когато говорим за Галата „Sole e amore” на Диана Дамрау е, че тя бе ситуирана между участията на оперната дива на фестивалите в Екс ан Прованс във Франция и Залцбург в Австрия – където е финалът на концертното й турне през 2025, с песни на Густав Малер и Рихард Щраус, и с участието на тенора Йонас Кауфман, съвместно с пианиста Хелмут Дойч. Така поредната нейна изява у нас придаде напълно заслужена тежест и престиж и на XVI издание на фестивала „Опера в Летния театър“, чиято програма сама по себе си е достатъчно амбициозна и сериозна – и като репертоарни заглавия, и като солиращи участници. Чест прави на ръководството на Държавна опера Варна, че години наред вдига все по-високо летвата на летните музикални празници, които организира, превръщайки ги в незабравими събития за жителите и гостите на Варна.