Всичко е "трябва“, но реалността е в "но"

Всичко е "трябва“, но реалността е в "но"

Оплакването на мъртвеца се оказва най-безсмисленото, което може да помогне на случилата се беда. Въпреки усещането за болка и мъка, което е част от началото и края на едно човешко съществуване, сме свикнали, че нашият плач е израз на страдание и отношение. В избора на съществуващите в днешното ни битие случвания и възможности, все по-често се чудим кое да оплачем в най-голяма степен и така някак уж състрадавайки да покажем, че това се случва с нас, около нас или извън нас.

Струва ми се, че най-вече трябва да оплачем разрушените правила, които не можем и не искаме нито да създадем, нито да отстоим. Ако все пак ги има, то по-често не се отнасят за нас, и най-често се отнасят за другите. Правилата на живеене трябва да създават смисъл за добруване между човеците, които са в една общност. Никакви правила, които създават какъвто и да било дискомфорт или определена неравнопоставеност не могат да бъдат устойчиво съхранени, а само ще създадат напрежения, които ще пропукат съвместното ни съжителстване.

Надеждата, че имаме остатъчно съпротивление да поправим съществуващата непоправимост все повече дава израз на окончателното разпадане на тази социална структура.

И когато трябва да обясняваме с нехолистични методи  случващото се, то има определена възможност да го направим с точността на науката.

Науката казва за нашия полуразпад, че период на полуразпад (символно означение: t1⁄2) е времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност. Терминът се употребява най-често в областта на ядрената физика за описване на бързината на разпадане на нестабилни атоми или за продължителността на съществуване на стабилни атоми при радиоактивен разпад. Терминът може да се използва и в по-широк смисъл за характеризиране на всякакъв експоненциален или неекспоненциален разпад. Феноменът в ядрената физика е открит през 1907 г. от Ърнест Ръдърфорд. Ръдърфорд прилага принципа на полуразпад на радиоактивните елементи при определянето на възрастта на скали, като измерва периода на разпад на радий до олово-206.

Периодът на полуразпад е постоянен в хода на експоненциално разпадащо се количество.

Периодът на полуразпад обикновено описва разпадането на дискретни единици, като например радиоактивни атоми. Той се определя от гледна точка на вероятността: периодът на полуразпад е времето, нужно за точно половината от единицата да се разпадне осреднено. С други думи, вероятността радиоактивен атом да се разпадне в периода си на полуразпад е 50%.

След един изминал период на полуразпад не са останали точно половината атоми, а само приблизително, поради случайната вариация на процеса. Въпреки това, когато има много идентични атоми, законът за големите числа предполага, че е много добро приближение да се каже, че половината атоми са останали след един период на полуразпад.

И ако вече е настъпила достатъчна обърканост в способността ви да разберете дали сме в полуразпад или в пълен такъв, то ще се опитам да намеря определена надеждност в това начинание с още едно определение.

Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β−) или позитрон (β+). Когато се излъчва електрон, реакцията се нарича бета-минус-разпад, а когато се излъчва позитрон – бета-плюс-разпад.

Опитите да намерим достатъчно основания в опроверженията за разпад в съществуващата системност, е най-трудното начинание, което може да осъществим днес. Наличието на съществено противоречие между твърдения и усещания ни кара да се съмняваме в достоверността и на едното, и на другото. Това ни довежда да конкретна шизофренност, която се настанява в нашета подсъзнателност и намира упования да се загнезди в най-продължителното ни усещане, че нещо се е объркало. Трябва да живеем по-добре, но не усещаме щастието от това; трябва да сме задоволили в най-голяма степен своето лично потребление – но това не ни прави по сигурни; трябва да сме свободни в пътуването си по света – но това не прави изживяването по смислено; трябва да се усещаме по-свободни – но и то е още на върха на копието.

Всичко е „трябва“, но реалността е в „но“. И някъде там, в лутането между тях се загубихме в полуразпада и преминахме в пълен разпад. 

.............................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/ .