Графиките и рисунките на Борис Стоилов представят многобройни варианти на сложна артистична симбиоза, едно перпетуум мобиле, в което Виолата, Арфата, Пианото, Виолончелото, Саксофонът - цялата плеада класически музикални инструменти са звездата! Многобройните части като от часовников механизъм, блестящи медни тръби, бутала, педали се задвижват, за да ни отведат в космическите висини на музиката на Бах, Хендел, Моцарт и Бетовен. В научнофантастичните романи на Жул Верн. В света на Уонка, в който сложните устройства и приспособления вместо шоколад, създават музика! Във филмите за храбри мореплаватели, които порят със своите клипери, бригантини, каравели водите на неизвестното, а вятърът задвижва струните на арфата....на която акомпанират с цигулки капитанът и корабният лекар. Или галеонът, който вместо кариатида, краси носа на своя кораб с прекрасно виолончело..
По въздух, суша и вода магически се сменят епохите, към които ни отвеждат самите машини. От бижутерската точност на ръчното майсторство, на която откликват бароковата музика и класицизма, до бурното промишлено производство, на което се противопоставя романтизма. Епохата на джаза вече е епоха на миграция, човекът и машината заедно покоряват земята и небето със своите първи аероплани, велосипеди, автомобили. Рагтайм, велики импровизации и топла, лееща се като мед шеметна музика в нощта.
Но само машината способна ли е да произведе музика? Правени са множество опити да се създадат подобни утопии - самосвирещо пиано, механична цигулка. Няма я душата на музиката, липсва емоцията, защото го няма човекът, музикантът, който да осъществи духовна връзка с музикалният инструмент и да извлече най-красивата хармония от звуци!
Борис Стоилов, който създава магичния цикъл "CONCERTO MOVIMENTO" слуша класическа музика по 15 часа на ден и пресъздава асоциациите си в графика и рисунка, несъмнено вплита душата си, за да сподели с публиката музикалните си видения:
"„Concerto Movimento“ съдържа малко над 40 дигитални рисунки и гравюри. Опитах да изобразя основните музикални инструменти от симфоничния оркестър чрез странни возила и механизми, които според представата ми хармонизират с характера и звученето на инструментите. Най – общо казано – музиката е вятъра в платната на кораба на който плаваме, а той ни носи неизвестно накъде. Опитвах се и да съпоставя съвършената форма и необяснимата харизма на музикалния инструмент с логиката, с конструкцията на машината и да потърся хармонията и взаимодействието между тях .
Сега на финала, с облекчение мога да отбележа, че не успях – музиката не може да се дефинира, а работата никога не свършва!"
Борис Стоилов, художник