Последни новини

 - В какво търсите смисъл днес?

- В много неща. Може би, най-вече в умението да даваш. Не визирам материални неща. Усмивка, поглед, поздрав, една топла дума… Толкова малко е нужно да направиш някого щастлив. А животът е ужасно кратък, за да го пилеем в гонитбата на маловажни неща.

- Защо днес устоите са разклатени и къде да открием лек за пукнатините?

- Много хора обвиняват времето – несигурно, трудно… В стремежа си към материално благополучие са позабравили истински ценните и важни неща – семейство, родители, приятели… За всичко обвиняват обществото, системата, бедността … Лек… Този лек е в самите нас, в присъствието и подкрепата на близките ни хора, в споделянето на щастливите и трудни моменти – какво по-ценно от това. Близките са тези,  които лекуват и запълват всяка пукнатина и празнота в живота ни.

- Обществата се променят, като с това и хората трябва да се променят – как усещате тези промени у Вас?

- Не ми се иска да се променям, но това е неизбежно. Освен физическите промени неусетно и бавно се променя и характерът ми. Сякаш същността ми е станала по-бодлива, не крия мислите и мнението си, не премълчавам, не спестявам истини. И сякаш все по-ситна става цедката, през която отсявам хората.

- „Надежда упорита и невидима…“ – все такава ли остана?

- Разбира се! Надеждата е онова крехко и вълшебно усещане, без което не можем. Винаги трябва да има надежда. Била съм в много трудни ситуации, почти готова да падна. Но в точно такива моменти някак успявах да се изправя с последната ми капчица надежда. И знам, че докато дишам, ще се надявам.

- Къде открихте „най-синята любов“?

- В Поморие, едно малко градче на брега на морето, преминаха детството и младостта ми. Морето е моята първа и най-голяма любов. Всъщност това чувство датира още от детските ми години, продължи през младостта и не спира да ме вълнува и сега. Вярвам, че тази „най-синя любов“ ще ме очаква винаги, готова да облекчи и излекува всяка моя болка. „Солта лекува, казват, всички рани“…

- Писането на кратки текстове е особено предизвикателство – успяват ли да достигнат Вашите послания до своя адресат или се нуждаят от помощ при тази комуникация?

- Днес много хора пишат. И това е чудесно. Но моят стил на изразяване е по-директен. Мисля, че няма нужда от свръхнапудреност и свръхметафоричност. Нужна е искреност, поднесена така, че да докосне душата на читателя. Надявам се думите ми да достигат до своя адресат.

- Писането на стихове изисква особени умения и натрупан житейски опит – как се случи при Вас?

- Според мен най-важното умение е с малко думи да кажеш много.Пишех от юношеската си възраст, но нямах смелост да публикувам. Пък и тогава имаше само едно литературно списание за средношколци – „Родна реч“. Разбира се, бях абонирана за него и след като го прочитах, не пропусках да прегледам критичните, по-скоро убийствени, бележки по повод изпратените творби на много млади автори. Просто не посмях да изпратя в редакцията нищо мое. Но често в главата ми звучаха стихове. Едва след години отново се осмелих да пиша. Благодаря на всички приятели, които ме подкрепяха.

- Къде най-често се скривате, за да успокоите душата си?

- Обичам морето, моята най-синя любов. Незнайно как, но то ме успокоява и зарежда. Душата си успокоявам, когато се потопя в някоя любима книга. Обожавам исторически романи. Също така ми помага и слушането на хубава музика – тя е лек за душата ми. Не пропускам изгревите с чаша кафе на двора. Това е любимото ми време.

- Кога се нуждаете от подкрепа?

- Много често се нуждая от подкрепа, въпреки че се мисля за силен човек. При среща със злобни хора, които не пропускат да ме „клъвнат“, при грубо отношение към мен, при несправедливо обвинение, при загуба на близко същество… Такива сме повечето хора – колкото и да сме силни, винаги имаме нужда от подкрепа.

- Как се пазите от лошите думи и от хората, които ги използват?

- Вече, дали от възрастта, или от понатрупания житейски опит разбрах едно: не мога да променя лошия човек.  Има само един начин да се предпазя от лоши хора – просто спирам всякаква комуникация с тях. В едно мое стихотворение написах: „не трия сълзите си, вече хората трия – онези, които ме карат да плача“ .Човек не избира какъв да се роди. Избира какъв да стане – добър или лош. Една поговорка гласи: „Лошият човек е като въглена – ако не може да те опари, ще те очерни“.

- Какво все не успявате да кажете на Вашите читатели или искате отново да го повторите?

- Много неща още не съм успяла да кажа… Но това, което съм написала, е било продиктувано от сърцето ми и съм го чувствала. Не мога да пиша това, което се харесва. За мен най-важна е искреността. Обичам да пиша за най-човешките чувства и мечти. Надявам се, че моите стихове дават на читателите онова, от което се нуждаят.

- Къде откривате Вашето „бъдеще време“?

- Вярвам, че всеки има бъдеще време. Моето бъдеще време е задължително тук, в България. Убедена съм, че никъде по света няма по-красиво място.

- От какво се боите днес?

- Най-много се боя от бездушието на хората; от факта, че добротата и човечността са вече дефицит; от стремежа да трупат, да имат; от кариеризма на всяка цена… Много често, за жалост, галопирайки през живота към някаква цел, пропускаме истински важните моменти. Ще цитирам отново един стих от мое стихотворение: „Забравихме да бъдем Хора“. Това е наистина страшно.

- Как преглъщате несправедливостта?

- Никога не съм я преглъщала. Не мога. Тази непримиримост към несправедливостта ми е създавала много проблеми. Но това не значи да си мълча. Във всеки човек има две страни – тази на боеца и тази на пораженеца. Изборът е личен.

- Какви са Вашите днешни предизвикателства и на къде се реят мечтите Ви?

- Човек е жив, докато мечтае. Надявам се да ми предстоят много нови предизвикателства. Мечтая и за още много предстоящи стихосбирки и още песни по мои текстове. Мечтая за още много срещи с добри хора. Но, нито за миг, не съм се съмнявала, че мечтите ми ще се сбъднат. Вярвам силно, че всичко в този живот си има причина и се случва в точния момент, когато сме готови.

 .........

Ваня Тенева Статева е родена на 30 юни 1964 г. в гр. Бургас. Завършила е Профилирана гимназия за чужди езици „Васил Левски“, гр. Бургас (руски език), а след това „Руска филология” в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

По професия е педагог. Има над 30 години стаж като учител.

Пише поезия. Автор на поетичните книги: „Любов от огън” (2017 г.), „Нюанси любов” (2018 г.), „Есенна” (2019 г.), „Променена” (2021 г.) и „Пътеки на времето” (2024 г.).