Завърши втората част на Концертния цикъл "Непознати барокови гении"

ЗАВЪРШИ ВТОРАТА ЧАСТ НА КОНЦЕРТНИЯ ЦИКЪЛ „НЕПОЗНАТИ БАРОКОВИ ГЕНИИ“

След поставеното успешно начало на оригиналния концертен цикъл „Непознати барокови гении“ в края на миналата година с два концерта на Ансамбъл "Музика антика – София", посветени на композитори от Италия и Германия и Португалия и Южна Америка, през май тази година прозвучаха рядко изпълнявани и непознати произведения на автори от Австрия, Чехия и Полша и Англия, Франция и Шотландия. Двата нови концерта бяха подкрепени финансово от Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване ‘24“ и бяха организирани отново от Културен център „Струни“ в рамките на проекта "Непознати барокови гении – втора част". Произведенията отново бяха издирени и подбрани от художествения ръководител на състава Пламен Маслев, който също така синхронизира партиите в манускриптите и поправи грешките в тях, както и реализира басо континуото, представено в състава от виолончелото (Палмира Грибнева-Томанова) и китарата (Лора Георгиева). За автентичното звучене допринесоха двете барокови флейти (Диана Петрова и Иван Иванов) и бароковата виола да гамба (Вяра Грънчарова). Солистка беше отново блестящата изпълнителка на барокова музика сопраното Гиргина Гиргинова.

За първи път в съвремието прозвуча „Салве Регина“ от чешкия цигулар и композитор Балтасар Виликус, за биографията на когото имаме оскъдни данни, подобно на неговия сънародник Вацлав Споурни, който пък беше представен с инструментално „Концертино“. Части от ексцентричното произведение „Музикално-инструментален календар“ запозна публиката с Грегор Вернер – незаслужено забравен австрийски композитор, известен в наши дни повече със скандалното си противопоставяне с младия Йозеф Хайдн в замъка на фамилия Естерхази. Полша беше представена с раннобароковия композитор, цигулар и писател Адам Яржембски, както и с Якоб Кремберг – композитор, лютнист и либретист. Италия присъства в концертите индиректно с избрани номера от операта-балет „Венециански празници“ на французина Андре Кампра. Изискания парижки аромат в музиката на Мишел Ламбер беше в контраст с ритмите на един от „Селските балети“ на инициативния и плодовит Жозеф Боеморти, останал в историята и като първия самостоятелен и независим от благодетели композитор. Темата за влиянието на народната танцова музика в творчеството на бароковите композитори беше проследена и в избрани моменти от мащабния цикъл „Шотландски мелодии“ на Уилям Макгибън, а също и в изящната кантата „Красивата Дафне“ на Даниел Пърсел, по-малък брат на прочутия Хенри Пърсел.

Публиката изпълни залата на Българския културен център в София на 3 и 10 май 2025 г., като имаше представители на всички възрасти. Присъстваха деца – ученици на музикантите от ансамбъла, студенти от Музикалната академия, почитатели на бароковата музика и професионалисти от по-възрастното поколение. Пламен Маслев отново влезе в ролята на водещ, който запознаваше аудиторията с интересни подробности за композиторите и историческия и културен контекст на всяко изпълнявано произведение. В  концертите бяха възкресени духът на селско веселие, религиозното чувство, хуморът и остроумието на бароковата личност.

Една любопитна особеност на френската опера от този период беше пресъздадена на втория концерт. В представленията тогава са се употребявали много ударни инструменти, въпреки че в партитурите липсват такива като изписана партия, няма указания какви да бъдат те, нито пък е имало професионални изпълнители на такива в оркестровите състави. Ударните инструменти са се изпълнявали от солистите, хористите, балета и артистите на сцената. В стремеж към автентичност за тази „възстановка“ бяха поканени музиканти от други състави без професионални умения в областта на ударните инструменти. Тази изненада за публиката беше поднесена във финалния танц от операта „Венециански празници“ на Андре Кампра, което беше един атрактивен завършек на "Непознати барокови гении – втора част".