Последни новини

-- Как се роди идеята да съберете стиховете, рисунките и снимките си в една обща книга?

-- Идеята за „Разцъфнало щастие“ се роди съвсем спонтанно и всъщност дойде от съпруга ми – д-р Драгомир Иванов. Той винаги ме е насърчавал да изразявам себе си и да развивам творческия си потенциал във всичките му проявления. През различни периоди от живота си съм пяла, писала, рисувала, творила музика. В „Разцъфнало щастие“ двамата успяхме да уловим именно един такъв момент, в който творческата ми енергия беше разгърната едновременно в няколко посоки. Така съвсем естествено се роди идеята стиховете, рисунките и фотографиите да се срещнат между кориците на една книга и заедно да разкажат една по-лична история за мен, за моите преживявания, мечти и начин да виждам света.

-- Кое бе най-трудното при създаването на „Разцъфнало щастие“?

-- Не мисля, че създаването на „Разцъфнало щастие“ беше свързано с някаква конкретна трудност. По-скоро трудността беше преди това.

Винаги съм имала какво да кажа в музикален план, но през годините неведнъж съм се сблъсквала с предизвикателствата на съвременното музициране – от авторството до финансовата страна на създаването и реализирането на нова музика. Нерядко идеите остават по-дълго в сърцето, отколкото на сцената.

Оказа се обаче, че онзи неосъществен музикален порив много естествено е намерил своя път през поезията. Част от емоциите, мислите и историите, които не успях да изпея, просто се превърнаха в стихове. Те буквално се изляха на листа и намериха своето място в книгата.

-- В предговора споделяте, че се изразявате по-лесно с пеене. Какво Ви даде мерената реч, което песента не успява да изрази?

-- Песента винаги ще остане най-естественият ми начин на изразяване. Но мерената реч ми даде нещо различно – възможността сама да извървя целия път от първата мисъл до крайния резултат. Когато певец създава песен, често са необходими композитор, аранжор, музиканти, звукозаписно студио, сцена и още много хора, за да достигне тя до публиката. Поезията ми даде свободата да изразя своите мисли и емоции непосредствено, без посредници и без ограничения. Тя ми позволи сама да изградя своя свят и да го споделя такъв, какъвто го усещам. В известен смисъл стиховете ми дадоха творческа независимост и възможност да реализирам онова, което не винаги успявам да осъществя чрез музиката.

-- По какъв начин народната музика и работата Ви като изпълнител влияят върху поетичния Ви начин на изразяване?

-- Фолклорът е част от мен още от детството ми. Народната песен ме е научила на образност, на пестеливост на израза и на умението с няколко думи да се разкаже цяла човешка съдба. Тя носи мъдрост, натрупвана поколения наред, и вярвам, че част от тази мъдрост естествено присъства и в стиховете ми. Дори когато не го осъзнавам, вероятно мисля и чувствам през езика на песента.

-- Защо избрахте именно „Разцъфнало щастие“ за заглавие на книгата? А срещате ли нещастието?

-- Избрах „Разцъфнало щастие“, защото щастието е едно от най-красивите човешки състояния. А моментът, в който то разцъфва, е особен период – изпълнен с благодарност, надежда, любов и вдъхновение. Струва ми се, че именно тези моменти заслужават да бъдат забелязани, съхранени и споделени. Дали срещам нещастие? Разбира се. Както всеки човек на тази земя, и аз преминавам през трудности, разочарования и загуби. Но вярвам, че щастието не е липса на нещастие, а способността да откриваш светлина дори когато минаваш през тъмни периоди. Може би именно затова и в стиховете ми често присъстват едновременно и светлината, и сянката.

--- Често присъстват темите за любовта, семейството и благодарността – има ли конкретни образи зад тези превъплъщения?

-- Да, разбира се. Зад тях стоят хората, които обичам и които по един или друг начин са ми помогнали да бъда това, което съм днес. Моето семейство, приятелите ми, учителите, колегите, хората, които са ме подкрепяли, но и онези, които са ме предизвиквали да израствам. Част от стиховете са вдъхновени от конкретни преживявания, срещи и моменти, които са оставили следа в сърцето ми. Други са „дошли“ без да ги очаквам. Ей така – докато върша нещо съвсем обикновено, в съзнанието ми се появяват цели фрази и стихове, които после доразвивам на един дъх. Понякога дори имам чувството, че някой друг говори вместо мен.

В тях има благодарност към хората, които са били до мен в трудни и в щастливи дни, има възхищение, обич, понякога и болка. Както е и в самия живот.

-- Какво символизира „розовият шал“, който се появява в повече от едно произведение?

-- Розовият шал е символ, който се появи съвсем естествено в част от творбите ми. За мен той олицетворява свободния дух, способността да мечтаем и да се радваме на живота въпреки трудностите. В него има щастие, благодарност, надежда и красота.

Но шалът има и друго значение. Винаги можеш да се завиеш с него, да се скриеш зад него или да покажеш само частица от себе си. По същия начин и хората невинаги разкриваме всичко, което носим в душата си. Понякога пазим най-съкровеното само за себе си, а друг път се осмеляваме да покажем повече. Може би затова розовият шал се превърна за мен и в символ на онази деликатна граница между вътрешния свят и това, което избираме да споделим с другите.

-- В някои стихотворения има много светлина и оптимизъм, а в други – тъга и самота. Лесно ли се намира баланс между тези състояния?

-- Балансът между тези състояния се случва много по-лесно, когато около мен има истински хора. Хора, които са искрени в чувствата си, честни в думите си и неподправени в отношението си. Такива хора са истинска благословия. Те ни помагат да останем здраво стъпили на земята, когато сме щастливи, и ни подават ръка, когато преминаваме през по-трудни моменти. Радвам се, че имам такива хора у дома и в най-близкото си обкръжение. Разбира се, имам и своите тъмни периоди, както има моменти на вдъхновение, благодарност и светлина. Не се опитвам да бягам от нито едно от тези състояния. Приемам ги като част от живота и от пътя на всеки човек. Може би именно затова и в стиховете ми присъстват и двете – защото и двете са истински.

-- Какво бихте искали да почувстват читателите, след като затворят и последната страница на книгата?

- -- Бих искала читателите да затворят книгата с усещането, че са се срещнали не само с мен, но и със самите себе си. Да открият в някои от стиховете свои мисли, чувства, спомени или мечти. Надявам се също книгата да им даде смелост да бъдат по-свободни в изразяването на емоциите си. Често крием истинските си чувства, защото се страхуваме да не бъдем неразбрани или наранени. А всъщност именно те ни правят истински и ни свързват един с друг. Вярвам, че всеки човек носи в себе си творец. Няма значение дали ще се изрази чрез музика, поезия, рисуване, танц или по някакъв друг начин. Важно е да си позволи да бъде себе си. Ще се радвам, ако след последната страница някой посегне към листа, четката, инструмента или просто към собственото си сърце и си позволи да бъде себе си.

-- След „Разцъфнало щастие“ накъде ще поемат мечтите Ви?

-- Мечтите ми не са спирали своя полет. След „Разцъфнало щастие“ се родиха още много стихове, размисли и творчески идеи. Те все още не са събрани на едно място, но може би това е най-естественият ход на нещата. Понякога творбите сами показват кога е дошло времето да бъдат събрани и споделени. Колкото до мечтите ми – те са свързани не толкова с конкретни цели, колкото с пътя. Мечтая да срещам все по-малко трудности в това да бъда себе си, да продължавам да пея, да разгръщам творческия си потенциал и да вдъхновявам хората около мен.

Ивелина Димова за себе си: От онези хора съм, които казват, че пеят, откакто се помнят. Песента за мен е живот,

начин на изразяване, духовно извисяване, а народната песен е ценност, която ме прави горда и щастлива. Тя е моят път, моя сбъдната мечта, моето професионално удовлетворение. За всички, които не ме познават: Аз съм Ивелина Димова, наричат ме и „Глас от Добруджа”, артист в ДФА „Филип Кутев“ и педагог. Има и още интересни неща от моя личен и професионален път, но това към момента е достатъчно, за да имате представа кой стои зад образа на снимките, картините и думите. Винаги съм смятала, че се изразявам по-добре с пеене, отколкото с говорене, но се оказва, че да рисувам с думи и цветове върху листа, е също толкова лесно и приятно, като да пея от сърце. Освен да пея, обичам да танцувам, да рисувам, да творя, да вдъхновявам и да бъда вдъхновявана от красиви творби, хубави хора, искрени отношения, възвишени цели.  Творчеството буквално „извира” от мен и аз не мога и не искам да го спра.

С трепет споделям част от него с вас сега. Спонтанно реших да събера и представя творбите си, макар ясно да осъзнавам, че не са създадени по правилата на художественото слово и нормите на изкуството, но с идеята да могат да докосват, да вълнуват, да вдъхновяват.  Тези стихове, в съчетание с подбрани снимки и мои рисунки, са събрали в себе си състоянията ми, душевността и чувствителността ми; преживяно и неслучено, изречено и недоизказано. Те са и онези мелодии, които по една или друга причина, не се случи да излязат извън пределите на мисълта ми, но които ме изпълват с емоция и устрем. 

Ивелина Димова е народна певица, вокален педагог, творец и автор на стихосбирката „Разцъфнало щастие“. Родена в Пловдив и израснала в Силистра, тя посвещава живота си на българския фолклор и повече от две десетилетия е част от Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, където се изявява като артист-хорист и солист.

Завършила е специалностите „Музикална педагогика“ и „Начална педагогика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и „Фолклорно пеене“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Успешно съчетава сценичната си дейност с преподавателската работа. Към момента е асистент по фолклорно пеене, както и докторант в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“ в НМА “Проф.Панчо Владигеров”. Носител е на множество отличия от национални и международни конкурси за народно пеене.

Освен музиката, Ивелина Димова открива своя творчески израз и в поезията, рисуването и фотографията. В стихосбирката „Разцъфнало щастие“ тя събира свои стихове, рисунки и лични фотографии, превръщайки книгата в искрен разказ за любовта, семейството, щастието, тъгата, смисъла и светлината на живота.

Самата тя определя творчеството като нещо, което „извира“ от нея – естествен порив да вдъхновява, да споделя и да докосва хората чрез слово, музика и обич.