Гледна точка

Когато думите разцъфват

Стиховете на Ивелина Димова докосват с искреност, нежност и вяра в красотата на човешката душа

Когато думите разцъфват

Когато утрото се събужда с росата, която все още блести с неподправена честност, и денят предвещава да бъде добър, тогава липсва само сърдечността на прегръдката, която наричаме живот. Мислите сутрин са по-спокойни и някак по свой начин разсеяни, а чувствата – по-овладени. Няма предсказания и няма измислена бъдещност, а просто обич.

Добре дошъл, живот!
Поостани, с душата ми бъди в прегръдка.
От радост искрящите звезди
на моя небосвод да затанцуват.“

От „Прегръдка“, Ивелина Димова

„Очите ми сила са – казват това,
което и думите няма как да изкажат.“

„Малцина са тези, четящи до края...

До там стигат само онези,
чиито очи имат равни по сила
на моите сила и слабост.“

От „Сила и слабост“, Ивелина Димова

„Не мога, не искам писма да ти пиша...
Само тихо нашепвам и зная, че чуваш –
Благодаря ти, Любов, благодаря.“

От „Без писма“, Ивелина Димова

„Живейте по-цветно, ей, хора,
дордето го има живота –
и слънчев и мрачен,
понякога просто потънал в мъгла.“

От „Живот е това“, Ивелина Димова

„Живей, мечтай, обичай!
Със времето синхронно тичай.“

От „Живей, момиче!“, Ивелина Димова

Оправданието, че всичко ще бъде добре, не винаги се случва в човешкото ни живеене, а понякога е споходено и от тъга. Неволите са част от всичко, което ни се случва и предстои, но те, съпреживени с близките ни хора, остават само спомен и са само миг от нашето настояще. Това едва ли е излишна заблуда, а просто лично усещане.

„Ще съм пак с усмивка,
ще попея и ще пиша.
Ще се смея.
Ще обичам.“

От „Розовият шал“, Ивелина Димова

„Не казваме нищо, а всъщност
си казваме всичко с очи.“

От „С теб“, Ивелина Димова

„Не е важен броят на годините,
а колко плътно оцветени са
със смисъл.“

От „За мен“, Ивелина Димова

Сутрешната успокоеност е преминала в прибързаност и е създала усещане за непрестанно препускане и следване на определена делничност. Упованието, че всичко лошо преминава и идва по-добро, е смисълът на нашето очакване. Онова, което по детски сме съхранили дълбоко в себе си и което кътаме в най-топлата си същност. Може би то е нашето вътрешно спасение.

„Ела така и при човека в сиво,
че е забравил как шареното
в листа на живота да открива.“

От „Усмихнато човече“, Ивелина Димова

„Да знаем, че да има днес
е всъщност чудо.“

„Да сме самите ние празник,
да бъдем летни, слънчеви лъчи.“
От „В очакване“, Ивелина Димова

„Поискаме ли да живеем цветно,
да бъдем ярки, светли и различни –
ще стане първо в мислите,
а после ще обхване всичко, всички.“

От „Ода за мислите“, Ивелина Димова

Мислите и чувствата понякога не са толкова добре подредени, колкото ни се иска. Усещанията са разпиляни и хаотични, но ние сме неистово любопитни да ги открием и разкрием пред самите себе си. Търпението е в непрестанно очакване и в необходимостта да ни предостави възможността да повярваме, че щастието ни предстои. Но щастието е тук и днес, а ние продължаваме да го очакваме...

„Разцъфнало щастие –
като пролетни клони.“

„Има дъх и на щастие,
има дъх и на обич,
и на вишнева пролет.“

От „Разцъфнало щастие“, Ивелина Димова

Безспирността на краткото време на нашето съществуване ни е отредила място в определена реалност, макар и изпълнена с много илюзии, както и пространство, което ни предоставя една крайна възможност за присъствие.

„Не са отишли на небето,
не са и слезли в ничии земи.
Живеят със душа нетленна,
в сърцата на обичните им.“

От „За хората, които сме изгубили“, Ивелина Димова

От думите, съчетани с особена прецизност, блика онази искреност и вътрешна чувствителност, която завладява мислите и чувствата. Тя ни дава известна увереност в мечтите, които упорито пропускаме да споделим и да им дадем сила, създава онази вътрешна подкрепа, че нещата са част от нас и че тяхното дирене някъде другаде е по-скоро безполезно. Думите прошепват с особена мекота, остават търпеливи в часовете на успокоение и напористи в трудностите, които предстоят.

Особената чувствителност и дълбочина на преживяването са онова тайно усещане, което те поставя в уюта на собствената ти същност.

„Животът случва се,
докато сме във очакване,
нали?!“

Разцъфнало щастие

ISBN: 978-619-92757-0-2
© Ивелина Димова - автор 
© Издател: Хелт Пойнт ЕООД 
Дизайн и предпечат: Драгомир Иванов 
Печат: Пулсио Принт

Снимки:   Дарина Златкова-стр.: 11,18,32,36,72,76,78,84,86

Драгомир Димитров-стр.:34,44

 

Автор:
проф. д.н. Венелин Терзиев
Публикация:
01.07.2026 г. 10:50
Етикети:
поезия Ивелина Димова проф. д.н. Венелин Терзиев
„Разцъфнало щастие“
"Когато думите разцъфват"
Посетено:
131
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/23/news/43340-kogato-dumite-raztsafvat