Последни новини

ЧЕРЕШОВИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРСКА ТАНКА – III Национален конкурс за танка поезия

◊ НАГРАДИ И ОТЛИЧИЯ

ОБЗОР И КОМЕНТАРИ

Май е месецът на танка в България. Третият пореден конкурс – „Черешовите води на българската танка“ – говори за създаването на традиция. Макар и скромна, тази традиция е много важна. Още от първото си издание конкурсът „Черешовите води на българската танка“ не е просто някакво състезание, а първокласно литературно събитие.

И в третото издание журито, състоящо се от Драган Й. Ристич, Габриела Цанева и Димитър Анакиев, има трудната задача да избере най-добрите танки, ренсаку и танка проза сред много качествени произведения.

Резултатите и кратките коментари са пред читателя:

РЕЗУЛТАТИ. КОМЕНТАР НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ

РАЗДЕЛ ТАНКА ПОЕЗИЯ

Първа награда Боряна Ботева, гр. София

Есенна тъга
с мирис на хризантеми,
с примес на лято…
Как се изгражда стена
между сега и преди? (23 точки)

Тази танка тематизира миналото. Силата ѝ се крие в откритата емоционалност. Танката започва емоционално, но има рационален смисъл, следователно е съвременен израз.

Втора награда Христилия Кулева, гр. Шумен

църква без икони
само в спомените
камбана ечи,
тук само самотата
настойчиво се моли. (20 точки)

Това стихотворение тематизира самотата. В основата му е метафора – олицетворение. Впечатлението за самота е допълнително засилено от атмосферата на гола, изоставена църква.

Трета награда Радка Миндова, гр. Сливен

череши
за десет стотинки

свито на фунийка
съчинение
за лятото (17 точки)

Леки летни стихове, които пленяват със своя чар. Темата е сезонът.

ОТЛИЧИЯ

*
Лятото –
последните три лъжици
сложих във вчерашния сладкиш.
Нито трошица
за гладната есен. (13 точки)

Христина Панджаридис, София

*
Дръж ми ръката…
прошепна баба, едва,
с последния си дъх.
Дали ще я забравя…
и дали ще ми прости? (13 точки)

Калина Николова, гр. Сливен

*
потни копнежи
бистри капки се стичат
по черешите –
със очите ги търся,
със устните намирам (12 точки)

Александър Алекс. Дъбнишки, София

*
Стихът е рана.
Кълбовидна мълния
след безмълвия.
Остава бряг самотен
и една сълза от бриз. (11 точки)

Цветана Качерилска, гр. Троян

*
черешов цвят
пътеката посипа
събух обувки
ти толкова бързаше
че цветовете стъпка. (9 точки)

Вероника Иванова, гр. Варна

Това е танка в класически японски стил. Ако това състезание беше оценявано от японски селектори, те щяха да й присъдят първо място. Нежна и елегантна любовна танка, базирана на метафора.

РАЗДЕЛ РЕНСАКУ

Първа награда

МОЯТ ГРАД, Бранимира Кунчева – (28 точки)

будят ме птиците
и лъвът от зоопарка
на хълма
вятърът шепти гальовно
аз съм люляков храст
*
сива чапло
намери си друго място
галят ме
перките на рибите
аз съм речен камък
*
пазя си земята
стърча и зорко гледам
венчилото ми
недокоснато от времето
аз съм стара крепост.

Втора награда

УСТНИ, Александър Алекс. Дъбнишки – (21 точки)

ТОЙ:

Череши –
бликва от твоите устни
аромат на ручей червен.
Замаян се дави
взорът ми в него.

ТЯ:

Ще посея с устни
черешова костилка.
След време
дриада в дървото
ще е поселил дъхът ми.

ТОЙ:

И пак
ще са устни,
и пак ще е сок.
И пак са череши
твоите взори.

Трета награда

МОРЕ, Анна Димитрова – (19 точки)

*
Скали на страж
с автограф от вълните
разказват легенди
за изчезнали цивилизации
в недрата на земята.

*
Безлюден остров.
Само птици кръжат
и дирят спасение
от нашествието
на химия от бреговете.

*
Безлюден бряг и лунна пътека
извила снага върху плътта
на морския кит.
Под пръстите на вълните
звучи лунната соната.

ОТЛИЧИЯ

ПОЕТЪТ И ДЪЖДЪТ, Петър Христов Нешев – (18 точки)

*
Денят наметна
дъждобран. Присви очи
и в миг притъмня.
В сив небесен океан
облак плува – заваля.

*
И един почти
незрящ поет – на сухо
под една стреха,
твори куплет след куплет.
Чу дъждът и взе, че спря.

*
Вятърът отвя
някъде далеч дъжда.
След бастуна бял
по мокрите павета
си тръгна и поета.

КАКВО МОЖЕ ДА ГИ СПРЕ?, Мария Христова Славова – (17 точки)

*
събирам в едно
росния слънчев ден и
омайната нощ
за да получа прегръдки
от твоите по веднъж

*
дъждовни капки
тежко по лицето ти
като приклада
на военен автомат
не мога да се върна

*
в тъмните места
потъват разделите
сухо и без глас
прилагателни сами
не могат да живеят.

СПОМЕНИТЕ, Светла Дамяновска – (17 точки)

*
Пак разцъфтяха
розовите зюмбюли –
уханен спомен
за онзи черен април,
на скръб и сбогуване.

*
Жълти лалета –
скъпоценно наследство
все още живо
в градината на село,
край къщата на баба.

*
Спомените ми
са златното имане,
което кътам
във вехтата кесия
на старата ми памет

РАЗДЕЛ ТАНКА ПРОЗА

Първа награда (2)

ЧЕРЕШОВА МАГИЯ
Александър Алекс. Дъбнишки – (25 точки)

капка роса –
утринен лъч я води
от плод към листо…
ту рубин,
ту изумруд…

Денят бе започнал от сутринта с палеща горещина, когато тя се покачи на черешата с кошница в ръка. Вътре в огромната листната корона бе още прохладно, а листата правеха светлината перлено сребриста. Този цвят преминаваше не само върху бялата ѝ като туника рокля, но и върху лицето и цялото ѝ тяло. Дриада като да бе излязла от гората, помамена от сладкия аромат на зрял плод.

Обичките от череши на нейните уши още повече засилваха тази илюзия.
А и илюзия ли бе тя наистина? Кошницата ѝ се пълнеше бързо, а заедно с това вадички бистра като вода пот се стичаха по тялото ѝ.

Помогнах ѝ да слезе при мен на земята и очите ми грабнаха още две череши, очертали се под залепналата от потта по тялото рокля. Тя го усети с някаква вродена интуиция и постепенно цветът на плода обхвана лицето ѝ.

Инстинктивно се пресегнах и от кошницата, притисната до нейните гърди, взех две череши. Едната остана в ръката, а другата поеха устните ми. Не смеех да я стисна със зъби от неясен страх да не причиня болка. Независимо от това, аромат и сладост изпълваха с опиянение цялото ми същество.
Тъй властни бяха нейните череши.

„О, нека твоят взор – ту в плахост мила,
ту в блясък горд, като сърна игрив,
слепящ със чар, пленяващ с млада сила
над моя стих блести дълбок и жив!“

Джордж Гордон, лорд Байрон, Странстванията на Чайлд Харолд

череши,
сладки като свян
на погледната девица
сатир тъй нявга
флейта сътвори

*

ВЪОБРАЖАЕМИТЕ ДИАЛОЗИ НА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА
Ирина Пожарицка – (25 точки)

– Какво е обич, Учителю? Не е ли това обединен заряд на две хиляди кълбовидни мълнии?

обич – това е
безкрайно движение
на двете сърца
едно към друго с жажда
каза Учителят ми

-Защо трябва да пътувам, Учителю? Не е ли по-добре да стоя на спокойствие?

разходките ти
натурализарат
и ум, и душа
и потопят в нирвана
каза Учителят ми

когато чалга
разкъсва ушите ми
Учителю, как
може да медитирам?
слушай сърце, каза той

– Пробий тъпанчето и слушай само сърцето си.
– Но тогава няма да чуя и вашите наставления, Учителю.
– Най-важното вече си чул.

– Защо височината е толкова привлекателна, Учителю? А от друга страна – привличането на
дълбочината…

височина и
дълбочина са едно
безкрайно поле
на обич, така мисля
каза Учителят ми.

Втора награда

МОЯТА НАДПРЕВАРА С ВРЕМЕТО,
Людмила Данова – (23 точки)

Понякога толкова бързам и така ме натоварва софийското задръстване, че усещам времето сякаш е спряло. Но съм безсилна да променя ситуацията. Мога обаче да променя гледната точка и да намеря позитивното, да се зарадвам на мига, който винаги носи добра емоция, стига да имаш очи за нея.

Ако го нямаше това задръстване щях да пропусна пикирането на гларуса над езерото, покрай което минавам всеки ден, също и щъркелът, който носи клечка в клюна си – да съгради дома си. Нямаше да видя и това: дива патица пресича Северна скоростна тангента, поклаща се с достолепие и малко притеснено се оглежда, докато колите спират, за да я пропуснат. В този момент забравям бързането и задръстването! Живея в този миг на надежда за бъдещето и вяра в доброто.

Миг след миг лети
невидимото време,
следи оставя.
От вчера – по лицето,
за утре във сърцето.

Трета награда

Г-н СЕВЕР и г-жа ЮГ
Бранимира Кунчева – (21 точки)

Г-н Север покани г-жа Юг на планина. Тя, както винаги, само това чакаше. Първо, той си беше спечелил престижно място в нейната класация (след многобройни и дългогодишни тестове и изпитания) и беше човек, чиято липса веднага би се забелязала. Второ, неговото присъствие ѝ действаше успокояващо, тя беше жена, която се вълнуваше безгранично и беше хубаво някой да я „държи на земята“ и да ѝ „хвърля по някой поглед“. И трето, но това никой не подозираше, г-жа Юг имаше проблеми с алкохола.

Но кои са тези хора, какви са?

аз не съм му жена
той не ми е мъж
картите са раздадени така
тази вечер на небето
Касиопея свети още по-ярко

планинско утро
някой търси паста за зъби
а друг – чашката си
последен поглед към върха
обещах си да се върна.

ОТЛИЧИЯ

ГРИВНАТА
Анна Димитрова – (20 точки)

Слънцето изтръска мокри коси. Погъделичка брега. Той се протегна сънливо и се загледа в сребристите гребени на вълните. А те се надпреварваха да разказват сънищата си за морски чудовища, за подземни пещери и замъци.

Време за улов. Очите ми хвърлят рибарски мрежи.

Ненаситни са. Залагам и въдици по пустия бряг. Дебна в очакване. О, колко щедро е морето! Пълни мрежите с улов. Разноцветни камъчета проблясват. Вълните са ги шлифовали до съвършенство в различни форми. Смесвали са цветове от палитрата на слънцето и са ги нашарили с преливащи багри от дъгата. Миди, захвърлили своите одежди на брега като бели булчински рокли. Зелени водорасли сплели дълги коси в авангардни скулптурни инсталации.

Изведнъж нещо проблесна на морския пясък. Побързах да грабна нещото. Вдигнах го. Върху малка гравирана плочка беше изписана мантрата „Ом мани падме хум“. След няколко цветни мъниста видях християнско кръстче. Следваха още малко мъниста и до тях един малък дервиш в завихрен танц. Между мънистата се гушеха подкова и сърчице, синьото око на ислямя, ръката на Фатима.

Държах гривната в ръцете си и разсъждавах, как ли изглежда притежателят на това бижу. Нямаше значение мъж ли е или жена. Едно беше ясно. Той е човеколюбец. Беше приютил всичките религии в кръга на своята малка вселена. Може би затова морето му я връща.

Закачих я като знаме на един изсъхнал клон на красив дънер полегнал на брега.

окото на фара
посреща приливите
с тайните на изчезналите кораби
и изпаща отливите
с целувките на брега и вълните

*

ДЕНЯТ И НОЩТА
Петър Христов Нешев – (18 точки)

Денят и нощта са неразривно свързани още от сътворението на света. Влюбени безнадеждно, вечно един до друг и завинаги разделени от сивата реалност на здрача. Така е и при нас, хората. Любовта си отива, победена от сивата реалност на ежедневието.

Съдбовно влюбен
в нощта, тъжовен гасне
денят. Предчувства
пак раздялата в здрача,
в тази сива реалност.

*
С безброй звезди –
рой разпилeни сълзи,
плаче Луната
и рисува с лъчите
тъжни лунни пейзажи.

*
А поредната
драма – драма за двама,
разделя сърца.
Любовта си отива
от ежедневие сиво.

*

Заслужава да се отбележат изключително оригиналните решения в секцията танка проза. Тук две произведения споделят първото място.

Сред темите на третото издание на националния конкурс има и важни национални теми, като Плиска или Кукери. Тези танки, заедно с много други, ще намерят своето място във второто издание на Антологията на българската танка „Парче от дъгата“, която подготвям.

Поздравявам всички участници и искам да пишат танка всеки ден, не само за конкурса. Можете ежедневно да публикувате произведенията си във FB групите „Българско съвременно хайку и танка“ и „Дъждовник“.

Димитър Анакиев,

с. Грознатовци, 27.06.2025

КОМЕНТАР НА РЕДАКЦИЯТА

И третото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, организирано от издателство gabriell-e-lit и Български танка клуб стартира с публична покана за участие към авторите, публикувана в бр. 2/2025 на сп. „Картини с думи и багри“ и в „Културни новини“. Резултатите, коментарите и анализите по повод конкурса също ще бъдат оповестени в споменатите медии.

И тази година решихме да публикуваме творбите, представени в конкурса в сайта на сп. „Картини с думи и багри“ – не само защото имат качествата на добра литература и заслужават да намерят своя път към читателите. Това е нужно и за да има пълна прозрачност, относно работата на журито. Важно е и за да даде представа на любителите на жанра за общото състояние както на танка литературата у нас, така и за нейното представяне конкретно в това състезание.

И така – как можем да обобщим „Черешовите води на българската танка“ – 2025? Без съмнение, много силно състезание като качество. Ако в предходните издания на конкурса можеха да се намерят „случайни“ творби – добра поезия или проза, но не танка, то в настоящото няма такива. Всички автори, изпратили свои произведения имат добро усещане и разбиране за танка литературата. И това, само по себе си, говори за нейното добро състояние в България, но и за добрата роля на конкурса за развитието и за утвърждаването й като начин и средство за изразяване сред все повече български поети.

Прави впечатление, че в тази година почти всички автори участваха и в трите раздела, поради което счетохме, че е излишно да присъждаме отличия за цялостно представяне.

Методът на оценка на произведенията бе следният: всеки член на журито избира по седем произведения от всеки раздел, като ги оценява с точки от 10 до 4. Произведенията с най-висок сбор се класират на първо, второ и трето място, а отличия се присъждат на следващите ги по точки творби.

Пожелаваме вдъхновение и успехи в изкуството на всички участници в третото издание на националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“!

Жури в състав: 

Драган. Й. Ристич
Габриела Цанева
Димитър Анакиев

Всички автори, участвали в конкурса са добре дошли на страниците на сп. „Картини с думи и багри“!